Хайде и аз да "захраня" с малко факти...
В късната емисия новини по "НОВА" вчера (09.12) и в централната емисия днес (10.12) се показва следния случай. /към момента и двете емисии новини не са качени на сайта на "НОВА", за това не давам линк/
Многодетна, самотна майка от с. Сребърна (Силистренско), отглежда 6-те си деца с 240 лв. държавна помощ на месец. Дотук нищо нечувано по принцип.
Изненадата идва от това, че всичките й деца ходят на училище редовно, обитават спретнат и чистичък, макар и не луксозен дом. Самите деца също изглеждат съвсем добре – измити, облечени в здрави и чисти дрехи и пр. Майката /на 42 г. мисля/, обяснява пред камерата, че понякога се налага да се лишат от едно хранене, но не лишава децата си от ходенето на училище. Единствената модерна вещ в дома на това семейство се оказва компютър. Въпросният е купен, след като цялата фамилия през лятото се е хванала да бере кайсии и така се сдобива с нужните средства за него. Оказва се също така, че майката не започва да мрънка пред камерата „как държавата нищо не прави за нея и децата й и те няма какво да ядат и на какво прилича това...” и от сорта реплики, които обичайно чуваме в такива репортажи. Тя обяснява как, всеки месец ходи в бюрото по труда и активно си търси работа, но място като за нея чат-пат излиза в Силистра и евентуалните работодатели започвали да се дърпат, понеже тя трябва да пътува от селото си, за да ходи на работа. Предполагам, че едва ли въпросната майка има кой знае какъв ценз и не предяви никакви претенции за вид работа и високо заплащане, просто някаква работа за някой лев отгоре иска. Такаааа
Накрая на въпросния материал снощи, първото което ми хрумна беше: „Ахааааа, можело значи”. Второто което си помислих беше, че на родители с такова поведение като на въпросната майка - нямам против да се помага всячески и от държавата и от частни лица. Нямам против, понеже е налице лично усилие от страна на тази майка, да се справи с тежките си битови проблеми, а не да оправдава с тях родителско безхаберие. На въпросната въобще не й и хрумва да си хвърля децата по социални домове поради безпаричие, да ги лишава от образование по същата причина...и въобще не прави всички онези неща, които безхаберните родители правят масово и оправдават с нямане на пари. Да не говорим пък, че и дума не става за малтертиране - психическо, или физическо на децата. Също така, най-малкото от децата което мернах в репортажа беше в ученическа възраст. Тази точно жена, очевидно скоро не беше раждала бебе, нито пък развяваше корем с поредното на път, само защото има правото да го направи. Допускам, че давайки си сметка за финансово-битовото си положение напоследък, е проявила достатъчно здрав разум и отговорност да не ражда повече деца, които да обрича на подобен начин на живот, като вече родените. Защо е народила 6 – нямам идея, може би когато го е правила не е била толкова зле финансово. Факт е обаче, че сега когато е зле финансово прави всичко в границите на възможното да си гледа съвестно и отговорно вече родените деца. И не ражда още!!!
Че на фона на този матрЯл за който разказвам, много ми се ще да запитам всички оправдаващи безхаберните родители и техните безобразия с безпаричието, културните особености, необразоваността на същите и пр...... Та да питам сега, защо тази майка може така, пък останалите само „онака” а? Защо безхаберните, да не трябва да ги наказваме за немарливото им родителство и с какво санкциите спрямо тях биха навредили на децата им? Ще вземат да ходят на училище и те ли? Ауууу колко ужасно наистина!
Репортажът от днес по същата тема, показваше как „злобните, фашизоидни българи” по собствена инициатива се бяха свързали с НОВА и за няма и 24 часа бяха започнали да помагат на въпросното семейство. Кой пратил храни, кой нещо друго, та и кмета на селото се беше присетил най-после да назначи тази майка за чистачка в общината.
Искам сега да си представим как изглежда подобен репортаж , сниман в типичния цигански коптор, при едно
също толкова социално слабо семейство като това.
Видът на местообитанието – кочина. Не толкова защото е бедно, а защото е мръсно, разхвърляно и нормален човек би го било гнус да стъпи там даже, не да живее /естествено телевизор и сателитна чиния – има/. Из черги, парцали и пластмасови бутилки, се въргалят няколко хлапета на различна възраст /обикновено показваща, че са раждани в поредни години/. Децата са мръсни, все едно си ги ръсил със сажди и поне на половината сополите им се стичат в устата. Облечени са в също толкова мръсни дрехи, дори когато същите не са съдрани. Ако се снима лятото, обикновено най-малките деца са полу или съвсем голи. Та на този фон, някоя потресено клепаща репортерка с почти разплакан глас осветлява „драгите зрители” относно статистическите данни за фамилията. Брой деца, квадратура на коптора /обикновено незаконен/, изреждане на всичко което в коптора липсва, за един нормален живот. Натъртва се колко малко са като стойност месечните помощи за такова голяяяямо семейство, че то да може да живее с тях. Естествено - родителите са трайно безработни и още по-трайно неграмотни. Абе една истинска житейска драма разбирате ли вие.
Камерата се мести към майката. Майката е навирила корем до носа в очакване на поредното бебе /защото тя и мъжа й просто много обичат деца/ и започва да обяснява с тон на оплаквачка как: „няма какво да ядем, тия деца ходят гладни, аз с какво да ги пратя на училище, няма работа за нас, тая държава нищо не прави за нас, ние за това крадем ток, вода и квото можем, че да живеИм...” Докато декламира тирадата си, маминката въобще не очаква въпроса: „ Добре бе госпожо, като сте в такова положение, защо пак сте бременна?” И не го очаква с право. Понеже почти плачещата вече репортерка не й го задава, ами подхваща пак „драгия зрител” естествено. "Дайте да помогнем на това семейство, ма то бива ли така в 21-и век да живеят тези хора, дайте да осигурим за децата и тази бременна жена еди какво си, да бъдем хора, да бъдем съпричастни..."
Да бъдем съпричастни към какво точно?
Към безхаберното родителство и безотговорността. Или към малоумието? Мързела?
Признавам си, че в този момент вече /а често и преди него/ сменям канала и си казвам едно: „Ай сиктир драги зрители!”. Обаче това не ми помага, защото ми е бясно и криво от безсилие. Почвам и аз да си задавам въпросите, които набива репортерката. Бива ли в 21-и век наистина едни хора да живеят така?!!!! И защо по дяволите го правят?
И не, никак не ми идва във втория случай да пиша до телевизията излъчила репортажа и да попитам с какво и на какъв адрес да помогна. И не само на мен. Защото
не се помага така на никой, който сам не желае да си помогне. Виж, в случая от Силистренско нещата са по-различни. И
защо са различни, предполагам всички се сещате.