Материалната база в МД вече се променя, родилна зала ще бъде изцяло подновена с най-ново оборудване. Не знам дали вече са приключили с ремонта, само може да ни е яд че бяхме в старото отделение.

Аз родих в МД със "искам секцио" , платих си за това естествено. Оперира ме шефа на отделението проф. Димитров и не съжалявам, че избрах този начин. Докато бях в реанимация през нощта родиха още 2-3 жени, е нямаше такова викане, ние не сме мигнали от тях.

Еее ти си гъзарка     Шегувам се де, но това по-скоро са изключения за МД, мисля аз. Ако се разбереш с някой предварително и твърдо държиш да те режат явно става. Но при всички положения не е като в частна болница.

И при мен викаха яко. Не знам с какво толкова им помага това дране...те с цяло гърло крещят ! Аз такова нещо не бях чувала...и си викат през цялото време . Мен би ме било срам .

Абе то нека да имаш чувството, че някой се опитва да ти изтръгне матката с голи ръце, ще викаш не ами.....И аз си мислех, че ще ме е срам, ама и аз бая повиках. Няма срам, братче, болиииии. Колкото и да се опитвах да стискам зъби, да не викам и да захапвам разни неща, за да не крещя, повиквах си. На моменти не се издържа. А че има жени, които профилактично си викат и се лигавят понякога, това си е вярно. Но и да не забравяме, че всеки човек има различен праг на болка. Аз да ви кажа, 3 дни слушах как се дерат и пищят, докато аз самата родя. Молех се да родя бързо и да не викам и аз така, ама...виках, кво да направя. Контракциите, мили момичета болят повече от самото раждане. Поне при мен беше така.

Аз понеже изкарах 2 часа с пълно разкритие и без упойка също викнах два три пъти  Обаче като ме оставиха сама за малко в стаята само тогава си излях болката, уж никой да не ме чуе  Срам ме беше и пред хората някак си се въздържах, но ми се събра доста...Но признавам, че най-много ме беше страх да не родя без упойка, а то ако контракциите болят повече, значи май съм изживяла най-тежкото...

Е, не казвам че не боли . Но повечето момичета там си викаха профилактично .
Аз изкарах бая часове с контракции, но не ме е боляло чак толкова, че да не мога да се удържа...но както казвате - всеки има различен праг на болка. Момичетата ( 3 на брой ) които се изредиха в моята стая - не викаха грам. А едната баш си роди в леглото  гък не каза жената. По едно време на мен ми идеше да викам вместо нея 
Но понеже по едно време много се разхождах по коридора ( уж за разкритие...) и зяпах по стаите какво се случва. Имаше едно младо момиче - викаше си през цялото време...сигурно 6 часа контракции, после раждането, а най-силно крещя докато я шиха. А една млада циганка си седеше в леглото все едно е на курорт 

Лори, и аз се молех за упойчица, но понеже беше 2 януари, неделя, имаше само един анестезиолог, който докато чакахме нужното ми разкритие, влезе два пъти в спешно секцио и докато излезе, аз си родих натюр Идва доктора и аз го питам - къде е анестезиолога, искам упойка. Човека ме прегледа и вика - а, каква упойка, ти след малко ще родиш. Викам - ама как така, искам упойкаааа, болиии. А той се смее и ми казва - няма страшно, повече от това дето те боля до сега няма да боли. Не му повярвах хич, ама прав излезе човека
Иначе, викането не помага. Даже боли повече, ама като не се издържа...През повечето време се мъчех да дишам баааавно и мноооого дълбоко и повечето пъти се получаваше - успявах да не крещя и някак по-леко минаваха контракциите. Но имаше случаи просто не издържах. Акушерката ми обясни, че когато крещя, влошавам положението, получавало се хипервентилация /или нещо такова беше / и не оставям кислород за бебето. Това доста добре ме мотивира да си трайкам. Стисках таблата на леглото до посиняване, а междувременно бях захапала една ролка от тоалетна хартия Добре че бях сама в стаята.
Предната вечер едно момиче раждаше и явно после я шиха. Повече пищя от шиенето, направо се молеше да спрат да я шият....Косъма ми се изправи

Малии, като ви чете човек чак му се ще да се откаже да ражда ))) Аз искам да раждам естествено, чак се замислям дали да се откажа от естественото раждане.
А моя вчера се подлъга да дойде на кафе с едни мои съученички - голяма грешка!!!:-))))))
Като отворихме една тема за операция,раждане, клизма, катетър  и т.н. и той милия лошо му стана. Със сигурност няма да повтори кафето с мои приятелки

Иванита, не е чак толкова страшно Преживява се. Следващият път /дай боже да има следващ път/, пак бих родила нормално, ако разбира се няма индикации за секцио.
Честно да ви кажа, не вярвах, когато са ми разказвали приятелки, но наистина, в секундата, в която чух плача на детето си, напълно забравих, че току що съм родила и колко ме е боляло.

Иначе, викането не помага. Даже боли повече, ама като не се издържа...През повечето време се мъчех да дишам баааавно и мноооого дълбоко и повечето пъти се получаваше - успявах да не крещя и някак по-леко минаваха контракциите. Но имаше случаи просто не издържах. Акушерката ми обясни, че когато крещя, влошавам положението, получавало се хипервентилация /или нещо такова беше / и не оставям кислород за бебето. Това доста добре ме мотивира да си трайкам. Предната вечер едно момиче раждаше и явно после я шиха. Повече пищя от шиенето, направо се молеше да спрат да я шият....Косъма ми се изправи

Не можаха ли да й сложат местна упойка докато я шият - егати анестизиолозите и грижите  

Всъщност викането и особено издаването на дълбоки гърлени звуци помагат при контракциите, както и дълбокото издишане - както ни учиха на йогата за бременни -сякаш издухвате болката- е не че спира да ви боли разбира се   но някак сякаш насочваш болката. При мен се получи малко като стенание, малко еротично   Проблемът беше че от това ли но страшно ми пресъхна гърлото и ми се нацепи устата въпреки мокрене с марля от акушерката..
Сигурно знаете, но много е важно да се уточни, че викане НЕ трябва да има в родилна зала при напъните- проста напън не се получава. Така да се каже енергията излиза през устата, а не отдолу  
Иванита, пак бих родила така, но по-рано се разберете за упойката, че понякога са  малко бавни

ivanita не се шашкай  И аз пак бих родила, всичко бих дала да имам един ден възможността да съм пак бременна и без упойка даже бих родила  Бях на косъм от спешно секцио, но се радвам, че родих нормално.

сами, и на мен ми пресъхна устата от много дишане  Наистина бавно вдишване и издишане ми помагаха да се успокоя, а колкото по-спокоен си болката се понася по-лесно.

Хайде и аз да се включа по темата.
Когато аз раждах в предродилна бяхме четири момичета, от които имаше две циганета. Е нямаше такова викане от циганетата. Направо ми се дорева. Да ви кажа си помислих, че сигурно боли ужасно много. Другото момиче също си повикваше, ама тя милата 12 часа в предродилна с контракции. Както и да е. Включиха ми на мен системата (раждането ми го предизвикаха) и почнах да си чакам. Появиха се първите леки контракции. При единия от прегледите докторката случайно ми спука и водите и ме предупреди че сега вече ще почне да боли. Еми до момента в който почнах да усещам напъните си изтърпях контракциите, стисках стойката на системата или каквото намеря под ръка. Прехвърлиха ме в родилна и почнах аз да раждам. Не успях сама да родя, а ме натиснаха по корема. И в този момент явно ме срязаха и от неочакваното изкачане така да се каже на бебка си извиках. Макар че си бях поставила за цел да не викам. Устисках контракциите, но точно на финала всичко излезе просто. Ама така ми олекна.
Боли, не мога да кажа че не боли, но вярвайте ми в момента всичко ми е толкова странно - все едно не съм била аз. Всичко се забравя с времето. И да има второ сигурно пак нормално ще го родя, макар че първите ми думи които казах на мъжа ми бяха, че втори път нормално няма да раждам . Така че спокойно. Най-важното е да сте спокойни, да се опитате да мислите за нещо друго, а не за болката - трудно се постига, но има ефект, поне при мен. Много стиснати палчета и пожелания за леко раждане на всички на които им предстои това събитие.

 Уф....тия разкази хич не ми харесват,а пък това,че се забравяло ама грам не ме успокоява 

Уф....тия разкази хич не ми харесват,а пък това,че се забравяло ама грам не ме успокоява 

И мен!

Раждане едно с едно няма . Каквото и да прочетете - своето няма да видите . 
Но едно е сигурно, почти всички разкази тук имат един и същ финал - всичко се забравя щом си видиш/чуеш/гушнеш детето  Може да не зучи успокоително, но поне последните изречения и на вашия разказ ги виждате .
Като тръгнах да раждам бях толкова щастлива, въодушевена...адски се вълнувах че съвсем скоро ще видя сладкиша ! И дори на моменти да не ми е било съвсем комфортно, всички емоции взети заедно - положителните са повече !

Дано, Раиса, че и аз започнах вече да се плаша като чета 

Абе и забравянето си е до човека - аз лично винаги ще помня деня след секциото, целия, но това определено няма да ме откаже от следващ път. Но пък при секциото го няма момента със забравянето като видиш детето - самата операция, с всичките и слагания на упойки и т.н., беше съвсем безболезнена.

Момичета, не се плашете, истината е, че всичко минава....

Стига сте плашили бременните, не е хубаво да си напълнят главите с страхотии и писъци. Момичета, аз наистина родих секцио, обаче мога да се похваля, че не си спомням лоши неща. Зора беше докато станах за пръв път т.е. като се изправях болеше, но не беше чак непоносима болка, след това не съм се спряла нито за миг, а не съм първа младост. Дори след като отпусна упойката не беше страшно, щом изкарах и без всякакво обезболяване. Аз лично като бременна страшните разкази ги подминавах-метода работи .

Така е, Раисса - колкото и да боли, на края само положителните емоции остават ! Най-яркият спомен от деня на раждането ми беше когато със сълзи от радост видях и гушнах така дългоочакваното бебче !