Лори, и аз се молех за упойчица, но понеже беше 2 януари, неделя, имаше само един анестезиолог, който докато чакахме нужното ми разкритие, влезе два пъти в спешно секцио и докато излезе, аз си родих натюр
Идва доктора и аз го питам - къде е анестезиолога, искам упойка. Човека ме прегледа и вика - а, каква упойка, ти след малко ще родиш. Викам - ама как така, искам упойкаааа, болиии. А той се смее и ми казва - няма страшно, повече от това дето те боля до сега няма да боли. Не му повярвах хич, ама прав излезе човека
Иначе, викането не помага. Даже боли повече, ама като не се издържа...През повечето време се мъчех да дишам баааавно и мноооого дълбоко и повечето пъти се получаваше - успявах да не крещя и някак по-леко минаваха контракциите. Но имаше случаи просто не издържах. Акушерката ми обясни, че когато крещя, влошавам положението, получавало се хипервентилация /или нещо такова беше
/ и не оставям кислород за бебето. Това доста добре ме мотивира да си трайкам. Стисках таблата на леглото до посиняване, а междувременно бях захапала една ролка от тоалетна хартия
Добре че бях сама в стаята.
Предната вечер едно момиче раждаше и явно после я шиха. Повече пищя от шиенето, направо се молеше да спрат да я шият....Косъма ми се изправи