Момичета, ето ме

Прибрах си децата и вече съм по-спокойна. Александров ми трансферира два хубави ембриона и един, който според него има по-малки шансове да "излезе нещо от него", както той се изрази, защото имал едно ядро.
Трансфера както и се очакваше, беше труден, док.по едно време взе да ругае на висок глас и на мен като ми се разтрепериха краката...и точно в него момент успя

Показаха ми ги тричките на монитора на ехографа

Сега само се моля, да растат живички и здравички и борбени и с жажда за живот...и да си намерят местенце на най-топлото и уютно място на света

Ех момичета, толкова емоции има насъбрани в мен, че ако можеха да излязат наведнъж, страхотна експлозия щеше да стане

Искам да използвам възможността и още нещо да кажа: момичета, това е най-топлата и сърдечна тема, в която съм била участник. Благодаря ви на всички от сърце. Благодаря ви, че когато падаме, ни подавате ръка да се изправим, благодаря ви, че като се радваме, се радвате искрено с нас. Да сте живи и здрави и още дечица да ви се раждат

(Само Лиско да не ме набие за последното пожелание

)