Здрава и топла седмица и от нас !
Преди няколко дни ходихме на детски рожден ден...първият такъв за мен и Дара. Беше...лудница ! В детски клуб, много деца, веселби, игри и ...много падания ! Няколко пъти ми се изправи косата, най-шокиращото беше когато едно момченце падна от стълбите на пързалка с надолу главата. Дори не си разпери ръцете, падна точно на главата си и се чу ужасен звук. Аз изтръпнах, помислих че си е счупило врата...а то стана разплакано и отиде да търси майка си.
Спомних си аз какви съм ги вършила като дете...катерех се където ми видят очите и нямах абсолютно никакъв страх. Изобщо не ми е минавала мисълта, че мога да падна, да се убия или нещо подобно...абе голям страх ме обзе, още от сега.
И, снощи загледах един късен филм, от 23 часа, или по нова или бтв. Не знам дали някой го е гледал, но аз дълго след това си мислех в какъв извратен свят живеем...защото ако филма беше действителен - точно така щяха да протекът нещата. Ужас.