Царе сме да мрънкаме, да плюем и да се оплакваме, все някой ни е виновен, все ни е крив, а когато трябва да направим нещо за себе си - всички се крият в миша дупка. Ако ни назначат скъпи изследвания - чарджат ни финансново, ако не - не ни обръщат внимание на проблема. А всъщност лекарите са тези, които преценят всеки индивидуален случай. Нашата репродуктивна медицина в една бедна страна като България с малко обществен ресурс в тази посока (цъфнала и вързала отвсякъде) е на достатъчно високо ниво и успеваемост от професионална гледна точка именно заради труда на една шепа лекари, посветили се от всякъде на професията си, без личен живот, без сън, които на моменти са на ръба на силите си и здравето си, но ние сме царе да плюем точно тях. Защо ли? И посещават всички европейски и световни конгреси, повечето новости идват почти веднага и тук. И непрекъснато инвестират в квалификацията си. За справка много практики само от 5 години насам за се развили много - и резултатите са налице. Отделно понеже стана дума и за пациентските организации, които естествено са в кюпа на оплюваните, просто няма как да работиш и да не те оцапат с кал - именно поради тях и най-вече заради техните усилия България е страна, вкоято се поемат 3 пълни опита ин витро от държавата ( не повече от 5 са европейските страни, които могат да се похвалят с това), в която вече повече от 10 общини са заложили в бюджета си сериозни суми за подпомагане на хора с репродуктивни проблеми и още ще се включват, всичко това с подкрепата на същите тези организации и същите тези лекари. Разбира се, има какво да се желае да се подобри във всяко едно отношение, всички в темата имат право до известна степен, но не трябва да бъдем само черногледи. Няма градивна критика в тази тема, за съжаление. А точно такава е нужна и на лекари и на общественици.
Аз лично свалям шапка на всички, които въпреки ежедневната кал, която се изсипва върху имената им не губят силите, волята и желанието си да работят и да сбъдват мечтите на хората като нас.