Голди,
не детето прави семейството, за да се отгледа дете е нужно семейството да е вече изградено. Не може да живееш само на "гърба" на детето, това ще се прояви негативно най-силно когато малкото човече се появи (което аз дълбоко и искрено ти пожелавам), защото както сега "задушаваш" мъжа ти, така (предполагам ще се съгласиш) ще се обсебиш и от детето. Какво става тогава? Мъжът ти, който досега е получавал внимание и любов в излишък изведнъж ще се почуства пренебрегнат. Ти си личност, гледай на себе си като на такава, не като придатък на мъжа или като "майка орлица" на детето!
Абсолютно те подкрепям Лан
Голди, и аз като тебе все си мисля, че семейство без дете не е пълноценно, но започнах да осъзнавам, че съм щастлива да имам до себе си мъж, който ме обича и аз го обичам, че това е много по-важно, отколкото да имаме 3 деца и да не можем да се понасяме. Осъзнах и че не е необходимо да тормозя съпруга си с моя рев, защото така само развалям отношенията ни. А като не можем да се понасяме, за какво дете става дума?
Знаеш ли, наскоро един колега на моя мъж му казал "такъв проблем като вашия или е причина да се разделите, или да станете още по-сплотено семейство". Ти кой вариант предпочиташ? Знам и за много колеги на моя мъж, които откровенно си казват, че не им е приятно да се прибират от работа при семействата си (става дума все за хора с деца, къде едно, къде две), а той все се хвали, че на него му е приятно и у дома се чувства най-добре. Аз не сикам да загубя мъжа си и затова все повече гледам да мисля в посоката, че имам хубаво семейство, а не че сме семейство без деца. Знам, не е лесно, и аз не винаги успявам, понякога си поплаквам тайничко от половинката, но пред него гледам да се държа (до колкото мога
)
Пожелавам ти съвсем скоро да станете "нормално семейство", а докато чакаш, успокой малко топката, погледни по-ведро на света около тебе.