И аз се включвам в отбора на ревлите, плача си навсякъде вече, в колата, вкъщи, по улиците, в заведение, при това напоследък - все по-често, чак сама не мога да разбера какво ми става. Добре, че са измислили очилата, слагаш ги и се ревеш на спокойствие:). В събота бях при док, отложи се лапарто ми, защото се оказа, че съм задържала таман два фоликула този месец, пък иначе уж си ги пукам без проблем, та като ми каза и първата ми мисъл беше - ето можеше да си имам близначета, а то... и едва се удържах да не се метна със сълзи и сополи на врата на док, чак той се притесни като видя как се разстроих, добре че сигурно не съм единствената. Пък какво стана като си влязох в колата - рев, та рев, как съм се справила с шофирането довкъщи идея нямам. Такива работи при мен:(