0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Любими стихове и мъдрости
« -: Май 01, 2011, 11:17:08 am »
Да съберем любимите си стихове и мъдрости, за да ги четем в онези моменти, когато душата ни плаче и се нуждаем от смисъл, за да продължим.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #1 -: Май 01, 2011, 11:18:37 am »
Ръдиард Киплинг
 
АКО

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #2 -: Май 01, 2011, 11:21:10 am »
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"

За децата

Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. 

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #3 -: Май 03, 2011, 09:47:11 am »
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Започнало да се смрачава. Момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах".
От: Мария Никова
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #4 -: Май 03, 2011, 14:11:12 pm »
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.”,

от „За мишките и хората“-Стайнбек

"Когато рибата плува, тя плува ли, плува и водата няма край. Когато птицата лети, тя лети ли, лети и небето няма край. Няма риба, която да е преплувала водата и птица, която да е излетяла от небето. Когато им трябва малко вода и небе, те използват малко, когато им трябва много — използват много. Така те във всеки момент използват всичко, което им е нужно, и навсякъде се радват на съвършената свобода."- Доген
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #5 -: Май 03, 2011, 21:57:11 pm »
Да съберем любимите си стихове и мъдрости, за да ги четем в онези моменти, когато душата ни плаче и се нуждаем от смисъл, за да продължим.

"Майка ми"

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
 
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
 
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
 
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
 
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #6 -: Май 04, 2011, 00:01:56 am »
Когато вали и се чyвстваш самотен,
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш,
Когато мислиш, че ще се побъркаш и търсиш сламка, за която да се заловиш.
Когато от проблемите се чувстваш смачкан и в спомените искаш да се потопиш,
Когато гласът ти е като в пустиня и никой няма да те чуе дори и да крещиш.
Когато във вечния си сън искаш да се унесеш и да заспиш,
Но най-накрая ставаш и знаеш, че ще продължиш.
Когато знаеш, че ще трябва мъката си да преодолееш и огъня във себе си да изгасиш.
Когато знаеш, че огънят ще тлее и скоро пак ще се наложи в сълзи ти да го гасиш
Когато знаеш, че ще трябва зъби пак да стиснеш и на болката да устоиш.
Тогава ти разбираш,че надеждата ти те крепи
И няма да те изостави ако не я оставиш ти!
Никога не е късно да откриеш себе си!!!

И точно когато мислиш да се предадеш..., спомни си за причината, заради която издържа на всичкото това...
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #7 -: Май 14, 2011, 22:30:30 pm »
Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужнои започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече,и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живяла, за нещо,
със което се прости.


 :balk_133: :cry:
Прекрасно е да си майка. Прекрасна болка, прекрасна радост. Прекрасен дълг. Да си майка е смисълът на всичко. Защото нищо друго няма смисъл, губи смисъл, ако го няма него – великото творение на природата и любовта – нашето дете, нашата рожба, нашето малко слънчице. Да си майка е не само прекрасно. Да си майка е велико! Да си майка е свято! ♥
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #8 -: Май 14, 2011, 22:55:39 pm »
Приятели, сърцето си ви дадох, приятели, и нощите ви посветих, за вас семейството предадох и нервите си потроших..! В беда до вас стоях, обичах ви повече и от брат, в скръб и мъка ви тешах и приютявах ви на своя бряг. Но пак сега ви няма, когато съм в бездънна яма, когато съм в сълзи обляна, защо, приятели, ви няма?!
 
и още едно което е на Дамян Дамянов и ми е любимо



КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #9 -: Май 14, 2011, 23:18:32 pm »
Писмо до Април
Не ме разнежвай толкова...
Не ми се влюбва.
Или поне не още. Не сега.
Сега ми е красиво да се губя
по тихите пътечки на нощта.
Да срещам себе си.
Да се обиквам.
Да си прощавам. И да си отивам.
Да бъда аз. Да бъда никой.
И точно за това да съм щастлива.
Засей ми само няколко глухарчета,
а после ги завий със ветрове.
Да могат вместо мене да изплачат
най-трудните ми тайни страхове,
най-дългите мълчания от обич
и най-неизговорената болка.
Сънувай ми поеми. И художници.
Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

Caribiana
http://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_22.html
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #10 -: Май 15, 2011, 00:45:17 am »
Дъждът танцува брейк по тротоара
тъй бос и тъй невинен, но нали
потръпва болна улицата стара -
той спира мълчаливо да вали.

А после нежно слага хладни длани
на нейните притворени очи.
С завивки, от мъглата изтъкани,
Покрива я. А послe пак мълчи.

И капчица с очите ми се слива,
започва в син отблясък да гори,
с прозрачната и нежност се измивам,
измивам се от себе си дори.

Превръщам се за миг в прозрачна капка
и гмуркам се в очите на града.
Ний двамата с него сме загадка,
загадката това пък е дъжда.

За съжаление, вече не помня от кого е.




"What other people think of you is none of your business" - Paulo Coelho
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #11 -: Май 15, 2011, 10:30:11 am »
-Това е невъзможно - казала Причината.
-Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
-Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
-Опитай... - прошепнала Мечтата.


П.С. Взела съм го от подписа на момиче от форума, но винаги когато го прочета ми дава надежда...
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #12 -: Май 28, 2011, 15:23:00 pm »
Аз обожавам Яворов. Ето едно от любимите ми негови стихотворения:

Обичам те

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.

 

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

 

Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе да погубя...
<br />[link=http:
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #13 -: Май 28, 2011, 16:01:38 pm »
Тази поема ми е любима заради многото житейски проблем, които разглежда - старостта, брака, децата, дома, властта, амбицията, мечтите, познанието, приятелите и смъртта. Героят в нея е Одисей на стари години, завърнал се в дома си след безброй приключения - силен дух, затворен в бутилка.


    Ulysses
    Lord Alfred Tennyson (1809-1892)    


    It little profits that an idle king,
    By this still hearth, among these barren crags,
    Matched with an agèd wife, I mete and dole
    Unequal laws unto a savage race,
    That hoard, and sleep, and feed, and know not me.

    I cannot rest from travel: I will drink
    Life to the lees: all times I have enjoyed
    Greatly, have suffered greatly, both with those
    That loved me, and alone; on shore, and when
    Through scudding drifts the rainy Hyades
    Vexed the dim sea: I am become a name;
    For always roaming with a hungry heart
    Much have I seen and known; cities of men
    And manners, climates, councils, governments,
    Myself not least, but honoured of them all;
    And drunk delight of battle with my peers,
    Far on the ringing plains of windy Troy.
    I am a part of all that I have met;
    Yet all experience is an arch wherethrough
    Gleams that untravelled world, whose margin fades
    For ever and for ever when I move.
    How dull it is to pause, to make an end,
    To rust unburnished, not to shine in use!
    As though to breathe were life. Life piled on life
    Were all too little, and of one to me
    Little remains: but every hour is saved
    From that eternal silence, something more,
    A bringer of new things; and vile it were
    For some three suns to store and hoard myself,
    And this grey spirit yearning in desire
    To follow knowledge like a sinking star,
    Beyond the utmost bound of human thought.

       This my son, mine own Telemachus,
    To whom I leave the sceptre and the isle—
    Well-loved of me, discerning to fulfil
    This labour, by slow prudence to make mild
    A rugged people, and through soft degrees
    Subdue them to the useful and the good.
    Most blameless is he, centred in the sphere
    Of common duties, decent not to fail
    In offices of tenderness, and pay
    Meet adoration to my household gods,
    When I am gone. He works his work, I mine.

       There lies the port; the vessel puffs her sail:
    There gloom the dark broad seas. My mariners,
    Souls that have toiled, and wrought, and thought
       with me—
    That ever with a frolic welcome took
    The thunder and the sunshine, and opposed
    Free hearts, free foreheads—you and I are old;
    Old age hath yet his honour and his toil;
    Death closes all: but something ere the end,
    Some work of noble note, may yet be done,
    Not unbecoming men that strove with Gods.
    The lights begin to twinkle from the rocks:
    The long day wanes: the slow moon climbs: the deep
    Moans round with many voices. Come, my friends,
    'Tis not too late to seek a newer world.
    Push off, and sitting well in order smite
    The sounding furrows; for my purpose holds
    To sail beyond the sunset, and the baths
    Of all the western stars, until I die.
    It may be that the gulfs will wash us down:
    It may be we shall touch the Happy Isles,
    And see the great Achilles, whom we knew
    Though much is taken, much abides; and though
    We are not now that strength which in old days
    Moved earth and heaven; that which we are, we are;
    One equal temper of heroic hearts,
    Made weak by time and fate, but strong in will
    To strive, to seek, to find, and not to yield.

1833
« Последна редакция: Май 28, 2011, 16:05:07 pm от цигу »
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #14 -: Май 28, 2011, 20:50:50 pm »
Най-голямата ни слава не е резултат от това, че никога не се проваляме, а че устояваме всеки път когато се проваляме. Буда

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #15 -: Юни 01, 2011, 09:40:38 am »
Дъждът танцува брейк по тротоара
тъй бос и тъй невинен, но нали
потръпва болна улицата стара -
той спира мълчаливо да вали.

А после нежно слага хладни длани
на нейните притворени очи.
С завивки, от мъглата изтъкани,
Покрива я. А послe пак мълчи.

И капчица с очите ми се слива,
започва в син отблясък да гори,
с прозрачната и нежност се измивам,
измивам се от себе си дори.

Превръщам се за миг в прозрачна капка
и гмуркам се в очите на града.
Ний двамата с него сме загадка,
загадката това пък е дъжда.

За съжаление, вече не помня от кого е.

от Искра Кунчева :wink:
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #16 -: Юни 02, 2011, 08:42:32 am »
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #17 -: Юни 02, 2011, 14:32:39 pm »
"Всичко си има време,
време има за всяка работа под небето;
Време да се родиш и време да умреш;
Време да садиш и време да скубеш насаденото;
Време да убиваш и време да лекуваш;
Време да събаряш и време да съграждаш;
Време да плачеш и време да се смееш;
Време да тъгуваш и време да играеш;
Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни;
Време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
Време да търсиш и време да губиш;
Време да къташ и време да пилееш;
Време за раздираш и време да съшиваш;
Време да мълчиш и време да говориш;
Време да обичаш и време да мразиш;
Време за война и време за мир;"

                    ЕКЛ. 3:1-8
       
  Толкова е живо, истинско и покъртително, че всеки път като го чета, ме побиват тръпки!!!
„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."



*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #18 -: Юни 08, 2011, 11:06:53 am »
Защото ни предават – се научаваме да отсяваме и оцеляваме...

Защото ни раняват – се научаваме да прощаваме...

Защото ни прострелват- се научаваме да се пазим...

Защото ни изоставят – се научаваме да започваме отначало...

Защото ни лъжат – се научаваме да не сме наивни...

Защото ни разплакват - се научаваме да се смеем през сълзи...

Защото ни подкрепят – се научаваме да не се предаваме...

Защото ни обичат – се научаваме да сме себе си...

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #19 -: Юни 15, 2011, 22:53:52 pm »
Не е точно стих. Написано е за един от конкурсите на Зачатие. Още като го прочетох, въпреки че тогава в далечната 2007 г., не съм предполагала колко сезони и колко години ще минат, много плаках. И сега ми е тъжно...

Колко надежда? (1-во място в конкурса „Има надежда”), Marie
02 December 2006

август, септември, октомври, ноември 2003
Начало! Започваме този месец! Готови! И старт! Работим за бебе. Ще го направим днес. Колко нормално! Ще го направим с любов. Колко възбуждащо! Ще дойде по време на отпуска. Колко удобно! Ще бъде лятна зодия. Колко красиво! Ще има слънце и плодове. Колко целесъобразно! Ще съхнат бързо пеленките. Колко хитро! И изобщо каквито сме умни и готини двамата! Колко скромно!

декември, януари, февруари 2004
Продължаваме! Близко сме до целта! Напред! Пак работим за бебе. Ще го направим днес, утре. Ще дойде точно след отпуска. Колко освежаващо! Ще бъде есенно бебе. Колко кехлибарено! Ще варим компоти и сладко. Колко българско! Ще заделим вино за абитуриентската. Колко бохемско! Ще заредим гаража с тикви. Колко хранително! И изобщо каквито сме грижовни и двамата! Колко родителско!

март, април, май, юни 2004
Какво става? А! Отново работим за бебе. Ще стане тези дни вече, вярвам. Колко странно! Ще отида на лекар за профилактика. Колко отговорно! Ще направя всичко, каквото ми кажат. Колко послушно! Ще лежа с краката нагоре. Колко комфортно! Ще дам кръв от вената. Колко смело! Ще отида при най-добрия лекар в града. Колко сериозно! И изобщо ще се постараем и двамата повече. Колко изпълнително!

юли, август, септември, октомври 2004
Ние пак сме тук. Работим усърдно, но нещо не се получава. Ще трябва да се мобилизирам. Колко още? Ще започна отначало. Колко на чисто! Ще избера специалист. Колко задълбочено! Ще прочета в Интернет всичко. Колко правилно! Ще отида на лекар подготвена. Колко културно! Ще изискам да ми помогнат. Колко войнствено! И изобщо ще обърна света, но ще имаме бебе. Колко още да чакам?

ноември, декември, януари, февруари 2005
Работим. За тоз дето духа... Намерих компания. Колко ме разбират! Вием заедно в безсънните нощи. Колко глутнишко! Казах на майка ми и няколко близки човека. Колко травмиращо! Направихме много изследвания. Колко разоряващо! Здрави сме. Колко успокояващо! Здрави, ама не става. Колко психарско! И изобщо къде съм, какво става, как се озовах аз там? Колко неразбиращо!

март, април, май, юни 2005
Поработваме. Не сме се отписали... Гледаме детски колички в парка. Колко искаме! Стискаме си ръцете и кроим планове. Колко съпружеско! Няма да се разделяме. Колко сълзливо! Огледаха с камера матката. Колко хай тек! Няма причини. Колко неискано! Няма Господ. Колко ясно! Няма живот. Колко отчайващо! И изобщо не ми се говори...

юли, август, септември 2005
Работим си. Убиваме времето... Бременна съм. Какво? Бременна съм. Неее! Бременна съм. Имам положителен тест. Колко невероятно! Бебето има пулс. Колко променящо! Заспивам права. Колко смешно! Глезят ме и ме пазят. Колко сме щастливи! А после – пулсът е забавен. Колко е пулсът? Ембрионът умира. Колко кратко! Миссед аборшън. Колко да обяснявам? Боли. Колко дози? И изобббпппшшш...(...)

ноември, декември, януари 2006
Почиваме. Плачем. Изплашени сме. Колко още ни е писано? Какво е животът? Колко философско! Къде е оправданието? Колко виновно! Как да се изправя? Колко паденческо! Кой да помоля за помощ? Колко безизходно! Снимаме се за Коледа. Колко неуместно! Уж гледаме напред. Колко неубедително!

февруари, март, април, май 2006
Минават си дните. Приучени сме на труд... Пак щяло да стане. Колко познато! Пак тръгвам по лекари. Колко циклично! Здрави сме. Колко окуражително! Здрави, ама не става. Колко мистично! Всички имат бебета. Колко хубаво! Всички вече питат. Колко загрижено! Всички измамвам. "Колко не сме готови"! Сигурно се усещат. Колко искам да ме оставят на мира! Изобщо!

юни, юли, август, септември 2006
Три години работим. Колко време! Досега милионери да бяхме. Колко кръчмарско! Хубаво лято изкарахме. Колко слънце и плодове! Правихме любов. Колко възбуждащо! Банските съхнеха бързо...

Задава се есен. Колко кехлибарено!...

Сезони. Колко сезони!Години. Колко години!
...
Надежда.
...
Колко надежда?
Мари