Дано най-после имаме слънчева седмица, защото поне на мен - откровено ми писна от това шантаво време.
Моето бебе, вече категорично знае коя е мама, как изглежда въпросната и грее и се хили само да ме мерне. Голям кеф на душичката ми - признавам си. Обаче пък от това произтича желанието му да е постоянно лепнат за мен, ако е сговорчив в даден ден - може и да седи някъде край мен, но в оптимална близост и да ме вижда добре. Последните дни, даже и като спи ми прави "проверки". Спи си, отвори очите - не ме ли фиксира, почва мрънкане и за секунди преминава в рев. Ако отвори очи прекъсвайки спането си и ме вижда до него - няма проблем, пак ги затваря и отнася плувката.
Засега - няма против като е буден да го занимават и други хора, дори такива които не познава, но категорично държи да съм наоколо в такива моменти и чат-пат мята по един поглед да не се "изпаря" случайно
Не мисля, че от нещо е стреснат и тревожен, за да се държи така. По-скоро ме възприема като придатък на самия себе си май и "не му се вързва в системата" да липсвам, било и за две минути.
Колкото и да съм очарована от тази му любов, това поражда проблеми от битов характер и се замислям дали не е добре, да започне да свиква и с други хора край себе си, както и с това понякога аз да не съм до него.
Не става дума разбира се, да насилвам детето, да се опитвам да го "дресирам" един вид и от сорта безумия. По-скоро си мислех да почна плавно да "вкарвам" в ежедневието му и други лица освен своето, да свикне постепенно. Понеже и Господ да съм - има моменти в които ми се налага да бъда някъде и без него и те ще стават все повече и по-чести и ако вземе да свикне да е само и единствено с мен - ще стане доста интересно положението скоро
Предполагам обаче, че за бебе което още няма три месеца - сегашното му държание си е напълно в реда на нещата и опасенията ми, че по-нататък няма да мога и за малко да го оставя с друг човек - не са актуални, поне засега. Но ако трябва да се взимат мерки по въпроса от по-раничко - казвайте.
Не искам да се докарам като кумицата ми - с първокласник, който спи в леглото между мама и тати и така си му седи стаята необзаведена. И те като нас си го гледха само двамата, много се радваха как без тях той не можел и никой друг не искал да види и докато се нарадват - на ти сега цирк. То е малко трагикомично следното, но хората от две години искат второ дете, нямат репродуктивни проблеми, но семейният им секс за целта е пълна акробатика. А секс за удоволствие - почти невъзможна история. Докато детето е на училище - двмата излизат от работа да си правят бебе, понеже малкия като е в къщи - не е възможно. Една нощ станали от спалнята, отишли в хола, дребния за 5 мин. се усетил че е сам в леглото и хукнал да ги търси, рев и блъскане по заключената врата на хола...
Та понеже имам този "светъл пример" години наред и то наблизо - все ме е страх да не си свъртя подобен номер и аз, от прекалено обгрижване и прехласване по детето. Отделно - че за самото дете това е вредно.