Аз съм яко зиморничева, ама бебето не е и се съобразявам с него, иначе може и да го сваря в собствен сос
Одеве го извеждах, беше 13 градуса /според термометъра в колата/... Облякох го с боди с дълъг ръкав от някаква много фина памучна плетка и не сложих нищо като бельо, с дънки от по-плътните, но не ватирани, чорапи, кожени обувки /тип боти/, една хубава ватирана жилетка и това е. Като стане съвсем студено - мисля да слагам боди-потник, или с къс ръкав, върху него фанелка, или пуловер, ватирани панталони, или дънки с чорапогащник отдолу и вече зимните якета /пухенки/. Ако се налага и шапка, ръкавици, качулка. За момента - завивам навън само като заспи, още не съм му слагала дъждобран даже /с цел да му е топло/, а термо-чувалите са си още неразопаковани както са купени. За протокола - ние все пак живеем в Стара Загора. Тук рядко е наистина студено, снегът е още по-голяма рядкост и вятър няма най-често...та не са без значение тези неща по повод обличането на бебето/детето и като следвате съвети по тези въпроси - отчитайте и конкретния климат.
Така си ми остана чисто нов чувалът за спане, никога не съм го ползвала, една от малкото ми излишни покупки. При температура у нас, непадаща под 24 градуса, щом се е отвил - значи му е горещо, няма какво да го опаковам зорлен, а и моЕ ли се не простуди на 24 градуса. То всъщност - държа толкова, заради себе си де, че иначе ще се озъбя
Дани и на 20 би се чувствал приказно по едно боди, а за баща му - да не говорим.
Моят син спи и на възглавница и без възглавница, и в кола, в количка, на дивана в хола, в кошарата си, в спалнята за гости, на моето легло, на хотел, в кошарата за игра...може да спи даже напишкан и мокър до кости, или наакан се е случвало САМО да му се спи. Което явно е някакъв мистичен момент, настъпващ по неведоми за мен причини и непочиващ на никаква педиатрична, или произтичаща от други компетентни по тези въпроси фактори логика.
Но...живи и здрави и това ще мине и замине, то пък не може всичко да е ток и жица при кое да е дете. Едни спят, пък не ядат, други не спят, трети са по-болнави, четвърти нещо друго...важното е, че изобщо ги имаме
Боби, буденето го предотвратявам относително.
Имам предвид, че не знам каква е причината да не му е дълбок сънят и да дава нишани да се буди т.е. реално нищо не предотвратявам, ами само "замазвам", ако мога така да се изразя. Като видя, че отива на събуждане - правя това, което ми е възможно. Давам залъгалката, ако я е изплюл, ако я изплюе пак - предлагам вода, подавам игрчакта за мачкане, пускам едни птички да пеят, залюлявам леглото, ако преценя че лежи много криво и неудобно за него - намествам го. Т.е. - не правя нищо по-различно от другите майки в такива ситуации, разлики има само в детайлите, не по същество. Ако все пак ми се ококори след всичко гореизброено, вадя от кошарата възможно най-бързо и се търкулвам с него гушната на спалнята и припявам нещо там /каквото ми дойде/ - просто да ми чува гласа и вкарвам някакъв нисък тембър, който той харесва и го успива. Ако все още му е сънено - минава този номер и като задреме - връщам в кошарата, изсумти там нещо /в смисъл на "схващам, че пак изчезваш"
/, обаче ако му се спи - врътва дупето и заспива. Ако се чувства наспан обаче - всичко от гореизброеното си е усилия на вятъра и след 15 мин. гимнастики - двамката се изнасяме към хола и почвам да мисля как по-бързо да го изморя. Бънджи, проходилка, играчки..., но са неща с които сам да се занимава, не да лази по мен. Като му дотегне, започва да киселее, да търка очи и го нося да спи. В интерес на истината подобни "нощни игри" ми е спретвал само няколко пъти досега и се надявам да не зачестяват.
Сумтенето му от рефлукса обаче - беше съвсем различно и по вид и по звук, от това сега като не спи дълбоко, беше различно и цялото му "неспящо поведение" тогава, когато това го мъчеше. Сега изглежда и звучи по различен начин, когато не спи дълбоко.
Пете, в нашата спалня му е кошарата, или по-правилно да кажа "моята спалня"
, защото тати му не спи при нас, че да не го будел и него, ама...там друга тема. Дали ще му е кошарата в нашата спалня, или ще я сложа в неговата стая - все тая, защото все ще трябва да стана от леглото като се размрънка. Не го местя в отделна стая още, не защото и без това не спи сам в стаята през повечето време /това не му е дерт/, а защото ще си отворя още по-голямо разкарване и ще реагирам още по-бавно на мрънкането му и в още по-голям процент случаи - това ще води до събуждане, рев и цирк, та..."не, благодаря" съм на този етап.
Натали, чувала съм всякакви "блестящи коментари" за Дани от разни мамчета, вкл. че има рефлукс и не му понася кърма, защото е роден чрез секцио. Също така, бил висок и слаб /разбирай - не шишкав и 3 кила над всички норми/ по същата причина така било от секциото, те всичките били такива "мършави" /цитирам/
Това гените на майка му и баща му, както и на цялата му жива рода в тази посока - не са фактор, секциото било. Първо се изумявах, като чуя такива неща
, сега само се смея и то директно и невъздържано, без да ми пука дали въпросната кифла би се обидила от реакцията ми. А майки, който постоянно се съревновават и си "мерят" децата с другите деца - съвсем откровено не понасям и им го показвам. Радвай се, че си имаш нормална компания за разходки с бебето, то добре, че покрай Зачатие - и аз имам, иначе - все сама щях да си се разхождам.
П.П. Ако съм пропуснала да се включа по някакъв въпрос, или не съм отговорила на някого за нещо, за което е питал конкретно мен - извинявам се, но много сте писали, а Дани ми скача по главата и този пост го творя вече 2-ри час