0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #780 -: Ноември 24, 2011, 00:07:50 am »
Не мога да си представя как издържаш на това. Единственото, което ми хрумва е да и покажеш, че тези екстри са свършили.Т. е ако трябва няма да спиш една-две нощи, но да се научи къде и е мястото, а именно в кревата. Да не чуе дявол, но моето момче го слагам в креватчето и излизам от стаята, признавам че давам залъгалка, с която скоро трябва да се разделяме.
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #781 -: Ноември 24, 2011, 00:12:55 am »
Да ви питам, колко време може да стои в хладилника направено мляко фризолак, изобщо давате ли старо мляко?

Силве, до 1 час се дава приготвеното мляко. Така пише обикновено на кутиите от производителя. Аз в хладилник до сега не съм съхранявала.

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #782 -: Ноември 24, 2011, 00:48:20 am »
Боби, хич не държа да спи следобяд, нито го приспивам. Думата "приспиване" я ползвам винаги в следния смисъл: на него вече мнооого, очевидно и очеизвадно му се спи, нервен, злобен, тръгва да реве...че тогава го нося да спи, но понеже не заспива сам, ако ще да е умрял за сън, трябва да кибича и аз наоколо. Това първоначалното приспиване - лесно. Оттам нататък става ад - нощем, следобяд, в три през нощта - все тая. Няма стабилно спане и това си е. :( Не знам какъв лекар не съм питала вече по въпроса, дали не е нещо физиологично - смеят ми се направо хората, супер било детето, че е толкова жизнено, здраво е... Ми супер е да, ама като не е на твоя гъз нали - много е "супер" и много е смешно как някаква истерясала майка те пита глупости.

Не само не го насилвам за каквото и да било - баш напротив. Часове, схеми и препоръки - не съм и не гоня за нищо опре ли до детето. В един момент почти повярвах, че проблемите със спането са точно затова, че не опитвам аз да налагам режими, да го "насиля и принудя" за нещо...и това не е обаче се оказва. Пробвах да се наложа - само по-лошо стана.

Нямам против да не спи изобщо денем, нямам претенции кога ляга вечер, нищо не искам да му налагам за каквото и да било... Искам просто когато му се спи, все едно кога е това време - да легне и да спи. Това е всичко. И да се посъбуди 2-3 пъти, че да измрънка нещо - ОК съм и с това. Но по цели дни да беснее и по цели нощи да ми придремва по 30-40 мин и после още толкова да го уговарям пак да заспи, при все че едвам гледа...еми не знам това какво е. И никой не можа да ми каже какво е това чудо...поне за момента. Ми щяло да му мине някога си. Еми мерси нали, дано съм жива, че да го дочакам това някога си.  :lol:

Благодаря, че опитваш да ми помогнеш, но явно няма оправяне тая история за момента. А ти поне знаеш, че пробвах и "най-налудничеви" неща и най-невероятни причини да опитам да игнорирам, ако все пак е това...нъц. Е, освен да го метна в колата като му се доспи и да шофирам по цяла нощ - друго дето да не опитах май няма. :lol: Здраве да е.

За протокола - легна си в 21.30 днес, разпищя се окло 20 мин. по-късно и няма заспиване после и сега е в хола и не знам какво чака, че да се сети да спи. Няма да го нося никъде, няма да го приспивам, да седи в стола докато заспи там...нямам нерви вече за гимнастики.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #783 -: Ноември 24, 2011, 03:37:57 am »
Жбрул, звучиш хипер изтощена. не знам как се оправя това. надявам се да не те ядосам още повече, но по телевизията съм гледала една жена babywhisperer се казва  програмата - тя правеше някакви магии (по типа контролирано плачене), знам, че има книги издадени и тн, но не зная сигурно я знаеш. ужасно е когато си толкова изтощен и сякаш нищо не можеш да направиш.

странното е, че и аз си мислех за спането на ади - тя спи при нас и това прави живота ми много по-лесен, но преди през деня поне си я оставях в коша или в леглото, а сега само да се усети, че я оставям някъде (заспива на гърда) и почва да пищи. може да е до мен на дивана, но не и в коша. явно ще си е така докато станем пълнолетни. и мисля, че започва да не харесва компютъра, май ревнува :)

спящи бебета ви пожелавам

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #784 -: Ноември 24, 2011, 09:10:24 am »
JBrul, аз пък си мислих, че се е решил въпросът със съня като ми писа как заспива в кошарата  :(. Даже малко позавидях  :oops: Явно е било демо...
Да се похваля, снощи след като си излях мъката как не спи не знам колко си часа и къпането ще е ад, се изкъпахме сравнително безшумно, накърмих я, после още малко цокане в леглото до към 10 часа и след това... в 3.30 още къртеше като пън  8O. Дадох й да хапне без да я вдигам, после пак така в 6.00 и чак в 7.00 отвори очи маймуната и то без рев! Попръцка, сменихме памперс (след 10 часа и половина (!) - добре, че не се беше намокрила до уши)), оставих я в кошарата с играчките, седнах да почета тук и нещо утихна в другата стая - пак си заспала самичка  :D. Най-вероятно ще е като със заспиването на Дани в кошарата, ама нейсе. Един ден спокойствие, кой ти го дава :)
Боби, малко ми успокои съвестта. Наскоро се усетих, че през деня през ум не ми е минавало да си приспивам бебето  :oops:. Нося на ръце като плаче, занимавам я, но приспиване... :? Само се тюхках, че не спи достатъчно. Еми мъча се тука от няколко дни и през деня да приспивам (и аз като JBrul като видя, че умира за сън, не под час) - никакъв ефект. Под приспиване разбирам да се правя на сешоар, аспиратор и всякаква друга бяла и черна техника (не че си ги нямам да ги пусна или да пестя ток нещо, просто вече не действат шумовето от уреди или записи на телефона, иска мама да й бръмчи, докато й изскочат дробчетата  :(). Често успявам да я приспя като я слагам да легне върху мен по гръб и добавя друсане към шумовете - много "добро" упражнение за дискови хернии, ама какво да правиш  :?. Лошото е, че като заспи така, пак не мога да я преместя и съм като лисица в капан - ни да се обърна, ни да се завия, накрая схваната и премръзнала почвам да се моля да се събуди сама, че да не я будя аз и да се псувам  :(.
Сън през деня от 40 минути при нас е повод за небивала радост. Това час и половина дето го пише по книгите, не знам кой го е виждал на живо...
В заключение на този ферман (извинявайте, ако съм ви досадила  :oops:), явно няма как да си помогнем със съвети, само можем да се оплачем да ни поолекне и да споделим щастливи моменти, че да си дадем надежда.
Хубав ден и да сте здрави първо, пък после и спящи, ако може  :D
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #785 -: Ноември 24, 2011, 09:31:54 am »
JBrul това със пълзенето не го бях измислила  8O ние пак играхме през нощта, сега спи блажено, а аз си изпъвам гърба. Такива единични заспивания има и при нас-2бр за протокола  :D Май скоро ще си раздаваме рецепти за успокоение и болки в ставите, то със спането не стана.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #786 -: Ноември 24, 2011, 09:46:06 am »
Така, първо да доложа; след прекрасното самозаспиване си мислех, че ще спим поне до 5ч, както е в повечето случаи, но се събудихме в 3:30ч. Папка си детето и отново си заспа. Ние нощно време нямаме никакви проблеми със заспиването. Не знам дали, защото от самото начало нощем няма никакви приказки, никакви усмивки, не променям светлината и не на последно място, не го чакам хубаво да се разсъни и да ревне и тогава да давам гърда. Още като го усетя, ставам, ослушвам се / вече му различавам видовете пъшкане кога е на събуждане / кога е от дискомфорт и ако реша, че е гладен веднага го вдигам и по най-бързия начин го нахранвам. След като се нахрани не го връщам на минутата. Задължително го държа 15м, а преди беше и по половин час.
 Кажете, дали не съм му дала малко АМ мляко снощи. Приготвих му 110мл, а изпи 80мл.

 Сега за дневното спане. Не слагам Калоян никога да спи, когато не съм сигурна, че му се прави именно това. Ако започне да мрънка и всичко да го дразни и търка оченцата, тогава да.

 Еленка, от споделянето с много мами, заключих, че всички,които кърмят бебоците в леглото до тях , имат проблем с нощното спане. Аз също първите месеци имах нощи, в които хранех така, от мързел да стана, и винаги е следвало безсъние. Не знам дали, защото бебоците на всеки интервал след дълбокия сън усещат миризмата на мама и искат да си цокнат /и аз да съм, и аз ще искам/ или защото не се вдигат за оригване, но винаги, без изключение, когато съм хранела Калоян по този начин и после съм го оставяла до мен, е следвало събуждане на всеки 1,5ч
 В квартала всяка майка, която се е оплакала, че нощем се будят много често, практикува хранене и спинкане на спалнята
 Аз с Калоян спя само след сутрешното хранене ито не винаги. Само когато усетя, че му е тежко, обаче не го слагам до мен, а си остава върху ми. Това ни остана от времето с рефлукса или коликите, /така и не разбрах какво беше, но отмина/
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #787 -: Ноември 24, 2011, 09:46:31 am »
Ако някой има идея как да променя това, моля да пише!

Мога да ти дам съвет с моя скромен опит:)
И аз приспивах децата на ръце до година и три-четири месеца. Когато вече не издържах от болките в гърба и кръста разбрах, че е време да променим нещата. Няма да казвам, че беше лесно и бързо но стана:)

Слагах ги в леглата им, пеех песни докато ми се промени гласа и ми пресъхне устата:), давах им "любима" играчка или просто нещо да си въртят в ръцете. Ходех от легло на легло да милвам лицата им, да им пожелая лека нощ, да ги целуна и после лягах на моето легло да виждат, че и мама ще спи. Един месец (ако не и повече) имаше и драми и опити да ме"подведат" отново да ги взема на ръце но колкото и да ми беше жал, че плачат или мрънкат ги оставях в леглата. Така се научиха.

Разбира се, имало е случаи в които съм приспивала отново някой от тримата на ръце. Когато не успее да се успокои и започне да плаче много го взимах, малко люшвах и пак в леглото.

Ще се научат момичета, няма как да ги люлеете до първи клас но си иска време и търпение. И аз се чудех и аз съм била на ръба от умора но и това минава.
Не пиша всичко това като упрек към когото и да било. Дано да е от полза.

Жбрулче, твоя случай е друг. Затова и понякога казвам, че е по-трудно да гледаш дете едно отколкото три наведнъж.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #788 -: Ноември 24, 2011, 10:24:21 am »
София вечер заспива сама. Така е от както се е родила. След като се нахрани я слагам в леглото и до 5-10 минути заспива. И си спи в леглото цяла нощ. Взимам през нощта за хранене и я връщам. Проблем няма.
Нооооо през деня не желае да заспива сама и не спи в леглото си. Трябва да я гушна да се мушне в мен и заспива. Сто пъти съм опитвала след като е заспала да я оставя в леглото и резултата е - събудила се е най-много след 10 минути. Засега е лесно, слагам я на спалнята да си спи през деня, но скоро ще започне да се върти яко и пъдар трябва да го играя :D
Интересното при нея е, че през деня си мрънка и иска гушкането за заспиване, а вечер не го прави.

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #789 -: Ноември 24, 2011, 10:36:35 am »
Еленка, от споделянето с много мами, заключих, че всички,които кърмят бебоците в леглото до тях , имат проблем с нощното спане.

При мен е точно обратното. Дори да заспи в кошарата сама по изключение, вдигна ли да я храня - после няма сън, колкото и бързо да действам. Първо, ако ми е в ръцете, докато цока, заспива два пъти по-бързо и щом тръгна да я оставям, независимо колко време съм изчакала - сън повече няма, започва рев, тръшкане, нито мога да я оригна, нито иска повече да яде, нито да спи... Щурава работа  8O
Иначе и аз предпочитам да я накърмя кат човек и да я оригна, но... От легналото хранене със сигурност има проблем с повече газове на сутринта, обаче поне се понаспива и сякаш повече успява да хапне така. Не знам как ще се отучваме от това съвместно спане, особено като почне да щъка  и барикадите не помагат :(
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #790 -: Ноември 24, 2011, 11:26:35 am »
Ох, като гледам в какви часове на нощта пишете, особено Жбрул, сърцето ме боли! Жбрули, стискаме палци да проходи скоро, с надеждата да се изморява повече диването малко, дано помогне; явно в твоя случай трябва да го израсне, дано ти да оцелееш междувременно!
Момичета, не знам колко общо има, но пробвали ли сте вместо да кърмите през нощта да давате от изцедено от шише? В малкото време, в което кърмех Кай, педиатърката изрично ме посъветва поне през нощта да му давам от шише; основно защото при нас беше голяма борба, която обикновено губех, а Кай се разбуждаше напълно.
Дидонче, не се отчайвай, според мен скоро Кало ще си регулира нощното спане сам до по-късно. Ти упорствай със заспиването вечер. И при нас не стана отведнъж, и 2 пъти се е връщал отново към среднощно будене, но след макс. седмица пак отминаваше. С помощта на подсиленото вечерно АМ, де.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #791 -: Ноември 24, 2011, 11:36:43 am »
 Такаде, и аз мисля да го подсиля вече, защото ми се струва, че вечер не винаги успява да се нацока добре. При нас буденето преди 4:30ч е изключително рядко, та за това си помислих, че съм му дала малко АМ снощи / 80мл /. :?
 А дали според вас не ожадняват, а не да огладняват сега, когато има парно?
 Ние също не сме имали проблем със спането в леглото нощем. Понеже сега му измествам последното хранене малко по-рано, съответно и спането, та той вече не заспива докато се храни, та за това ни изникна проблема със самозаспиването вечер.
 А, какво се сещам, забелязал съм, че малкото пъти, когато татко му го е гледал имаме самозаспиване през деня в леглото. Може би е така, защото бебо не очаква от тати да го гушка и дава цица. Та, можете да пробвате при вас дали ще проработи това
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #792 -: Ноември 24, 2011, 11:58:37 am »
Didon, сега като спомена парното, се сетих и за друг проблем :(. Вие каква температура поддържате нощем?
Аз реших да не я правя ултразиморничав пес като себе си и нощем почти спирам парното. На хладно сякаш спи по-добре, но пък снощи ръчичките й бяха лед. Знам, че се пипат носове, но все пак... Цяла нощ ги топля с моите и пак студени. :( Ако поддържам по-топло сякаш се изнервя повече, особено при опитите да я приспя и съответно швъкането. Аз я слагам в чувал, понеже много се отвива и ако не заспи веднага, направо се сварява. Ако пък не я набутам предварително, после се събужда.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. j
« Отговор #793 -: Ноември 24, 2011, 12:23:36 pm »
didon, щом е изпил само 80мл а си предложила повече, не мисля, че има защо да се притесняваш, че не е достатъчно.
vanyush, пипа се коремчето, поне така пишеше в книгата, която четох като родих Ивана.
Аз не знам вие как си завивате децата, но аз ако си завия бебето означава да го уморя сигурно. Като я слагам да спи се вади абсолютно всичко от леглото, само нещата които висят от горе остават. Не знам какво прави, като дори не може да се обръша хубаво още, но съм я намирала обърнала се на 180 градуса. Не мога и да си помисля да оставя одеало при нея, защото ще се задуши.Спи ей така в празно легло. Ивана също не я завивах, защотото такива са препоръките, но тя не шаваше така и все се чудех защо го казват това, че можело да се задуши. Е, сега знам.

Аз да се оплача, на Андреа рефлукса се завърна с пълна сила изведнъж снощи. Уж беше отминал и сега пак. Направо ми скъса сърцето като я гледах как се мъчи и се давеше, а и през нощта се събуди и плачеше явно пак от киселини. А като я знам че никога не плаче, освен ако наистина и няма нещо ( за разлика от каката), значи много зле трябва да и е било. Освен това ме хвана страх да не аспирира и после да получи пневмония. Вече не знам какво да правя. Имаше и газове, та и дадоц анти-газ лекарството, но друго просто няма какво да направя освен да я гушкам, да и дам биберон и да я успокоявам.  Само от газове никога не е плакала,а редовно си има. Вдигнах едната страна на матрака, ама както се върти, се чудя да не я намеря с главата надолу и по-лошо да стане. Пак върнах оризовото брашно в АМто и се надявам да помогне, ако не стане ще започваме захранването още от сега, че вече не знам какво друго да опитвам, ама чакам, че 5 дена останаха да стане на 4 месеца поне. Много е кофти този рефлукс. Детето си се мъчи и така да го гледаш и да не можеш да му помогнеш е направо ад.


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #794 -: Ноември 24, 2011, 12:39:59 pm »
 Боби, ми да ти кажа той щеше да изпие всичко, аз бях приготвила 110мл, обаче миналия път май го прехраних и сега ме достраша.
 За рефлукса: при нас също от време навреме има пристъпи, така да го нареча. Тогава си го гушкам и си спи на мен. Това обикновено е ,както споменах, при сутрешното хранене. Тогава май имам най-много кърма и му идва в повече

 Ванюшка, в нас е макс 22 градуса. Единствено пискам климатика, когато вечер го съблеча да си постои голичък, преди банята. В стаята му, където го къпя след баня, до сега не съм затопляла допълнително. Там пак е 22градуса.
 В началото спирах парното нощем, обаче забелязах, че телцето около вратлето му е хладничко и реших, че може би му е леко хладно.
« Последна редакция: Ноември 24, 2011, 12:48:58 pm от didon »
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #795 -: Ноември 24, 2011, 13:50:00 pm »
Боби, гадна история е рефлуксът, дори когато е срванително лек както беше при Дани. При него с АР-млякото почти всичко се намести, но с газовете до 4-и месец беше чудо и нищо не помагаше, освен да свивам ръце и крака по 1000 пъти на денонощие, че да пръцне и да му олекне. Кога успее, кога не - това е друг въпрос. Ами захранвай по-раничко пък, ако мислиш че това ще реши проблема. Нищо не мога да те посъветвам, защото или трябва да седиш да чакаш да си мине само, или да направиш нещо, рискувайки да не е "най-доброто".

Изчетох ви всички за спането и никъде не виждам точно същия проблем като при нас, а решенията които са ви свършили работа - не сработиха при Дани. Не спирам да търся някакво решение де, не защото съм проклета и ината, а защото битието ни се превръща в един малък ад с това "спане". Някак всичко хубаво, приятно, малките и големи новости, които се случват с бебето - "потъват" в суматохата и нервите покрай проблемите със съня.  :? Просто взех да психясвам вече по въпроса и го усещам и хич не ми харесва това. Още със ставането сутрин и почвам да треперя и да мисля как и дали ще се спи, а то все не се получава и не се получава... Ето например, вчера Дани каза "мама" за първи път, папагласката естествено, което за мен си е повод за радост, така се радвах цял ден..., а дори не ми дойде наум да се "похваля" с тази новост, след поредния панаир на тема сън. Не знам дали успявам правилно да се изразя, защо е такъв проблем за мен това неспане, просто рефлектира върху всяка минута и всяка друга случка от живота ни и "трови атмосферата".

Безизходицата е тотална, понеже и да не го сложа да спи - той не седи да си играе, или да се занимава с нещо, каквото си пожелае там, а киселее зверски и реве понеже му се спи. Нося го да спи - половин час е цялата работа и се захваща будене, реване, пак приспиване, пак будене, пак рев... И това е месеци наред, с тенденция да става само по-зле - спането намалява като време и като качество. Сега издържа все по-дълго време буден и все по-дълго време може да реве, без това да го умори и да доведе до сънливост поне... Другите случаи - са изключения, просто 2-3 дни по-прилично спи, като пробвам да приложа "поредния номер", за който прочета, или ме посъветва някой и дотам. На 3-я ден максимум - вече е усетил "какво става" и му хваща цаката и всичко започва отначало.

Снощи вече - стиснах зъби и "си забраних да ми е жал", оставих го в стола му до мен и зачаках. Поседя, поседя, доскуча му, приспа му се и се почна кривенето и все още бутафорния рев - този с който ме уведомява, че нещо не му е по водата. Не реагирах, а той се възмути. Направо се обърна в стола, гледа ме и взе да крещи към мен съвсем съзнателно. Аз пак нищо, даже не го поглеждам, само с периферното зрение следя какво става. Реши, че явно съм оглушала и повиши децибелите и почна да пищи и да ме гледа с едни невярващо опулени очета - аз пак нищо. Започна да реве естествено - зверски. Сълзи, сополи, хълцане, лиги, чак пяна направи и ме гледа някак невярващо и неразбиращо, защо не предприемам нищо и още повече наема да реве. Като видя, че не следва реакция - изведнъж спря, все едно си му натиснал копче "off", секнаха сълзите, смени гримасата и се загледа в телевизора. След малко - пак описаната по-горе програма, после пак пауза и така...почти три часа и половина. 8O В един момент, вече се съмнявах, че ще окапе и мислех, че е съвсем реална възможността да си я откараме така поне до 6 сутринта. Е, за щастие не беше до 6 ч., а "само" до 3. Свършиха му силичките и от немай къде заспа на стола, седнал. Свалих го в легнало положение, че да му е удобно и зачаках поне прихълцването да спре и да го нося в спалнята. Сложих го в кошарата, от това се събуди и пак се разпищя, но за по-малко от минута беше и после вече спа до 7. Ама то норамлно - след цял ден и цяла нощ будуване и над 4 часа рев...4 часа сън му бяха нужни, че да "зареди батериите". Днес си е бомба човека, щастлив, усмихнат, търчи с проходилката, пълзи си...все едно поне 12 часа си е спал като ангелче и няма грам признаци на умора засега.

Знам, че това което споделям - изглежда като жестокост от моя страна, при това напълно безсмислена, защото - нищо не решава снощната случка. Направих го обаче по две причини. Нямах никаква алтернатива след 4-я отказ да заспи, дори с мен, дори на спалнята...рева и се криви яко. Хайде да не му се е спяло - като го донесох обратно в хола да беше беснял докато реши да ляга, ама не...то хем му се спи, хем не заспива. Номерата с "конролираният рев", допускат 10-ина минути да реве детето и после трябва да се реагира. Ами ревал ми е n-броя пъти в такива "серии" от 10-ина минути в кошарата и заспиване имаше само първите три вечери. На четвъртата - ревът просто не спираше с часове. Нещо повече - започваха писъците само докато се навеждам да го сложа, понеже му стана ясно, че след това се очаква да спи и то в кошарата.
Снощи реших да видя, колко време е способен да реве, при все че му се спи и да не заспива - и честно казано резултатът ме отчая съвсем. :( Не мисля, че да го слагам в кошарата му и да го сотавя да реве 3-4 часа и нкарая да заспи от изтощение е реалистично решение на проблемът със спането му. Това, че идеално схваща как и с какво да ме изманипулира, че да му угодя - го знам отдавна, снощи само ми го доказа за пореден път, но това че ми е ясно какво прави е "само за справка". Дефакто - не ми върши никаква работа да го знам, като той не спира да реве трайно, виждайки че не му реагирам...


Както и да го мисля - ще стане като с нощното хранене накрая. Спря го на 9 месеца сам, защото тогава вече не е имал нужда да яде. Кога ще започне да спи - никой не знае, може и години да минат... Дотогава, явно ще я караме на импровизации ден за ден  :? Ами да е жив и здрав само, какъвто ми се паднал - такъв, поне го има. Само като започне да спи някога, да не се окаже дете на "разведени родители", че неспането му хубавичко се отрази на нашите отношения - в негативна посока естествено, ама това друга тема.

Хубав ден и спящи деца на всички пожелавам!  :D
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #796 -: Ноември 24, 2011, 14:01:03 pm »
Жбрулка, а заспива ли в количката? Буташ у вас напред-назад като му се приспи, барем се унесе. Ако е нужно и цяла нощ ще да спи там. Като се поразмрънка по някое време и пак люш, люш да заспи и така.

Боби, и аз си мисля, че е удачно да захраниш, да не се мъчи милото.






При жълтеница у новороденото не се дава да се пие глюкоза, защото излишният  билирубин не се отделя с урината, а с изпражненията.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #797 -: Ноември 24, 2011, 14:21:45 pm »
didon, щом е изпил само 80мл а си предложила повече, не мисля, че има защо да се притесняваш, че не е достатъчно.
vanyush, пипа се коремчето, поне така пишеше в книгата, която четох като родих Ивана.
Аз не знам вие как си завивате децата, но аз ако си завия бебето означава да го уморя сигурно. Като я слагам да спи се вади абсолютно всичко от леглото, само нещата които висят от горе остават. Не знам какво прави, като дори не може да се обръша хубаво още, но съм я намирала обърнала се на 180 градуса. Не мога и да си помисля да оставя одеало при нея, защото ще се задуши.Спи ей така в празно легло. Ивана също не я завивах, защотото такива са препоръките, но тя не шаваше така и все се чудех защо го казват това, че можело да се задуши. Е, сега знам.

Аз да се оплача, на Андреа рефлукса се завърна с пълна сила изведнъж снощи. Уж беше отминал и сега пак. Направо ми скъса сърцето като я гледах как се мъчи и се давеше, а и през нощта се събуди и плачеше явно пак от киселини. А като я знам че никога не плаче, освен ако наистина и няма нещо ( за разлика от каката), значи много зле трябва да и е било. Освен това ме хвана страх да не аспирира и после да получи пневмония. Вече не знам какво да правя. Имаше и газове, та и дадоц анти-газ лекарството, но друго просто няма какво да направя освен да я гушкам, да и дам биберон и да я успокоявам.  Само от газове никога не е плакала,а редовно си има. Вдигнах едната страна на матрака, ама както се върти, се чудя да не я намеря с главата надолу и по-лошо да стане. Пак върнах оризовото брашно в АМто и се надявам да помогне, ако не стане ще започваме захранването още от сега, че вече не знам какво друго да опитвам, ама чакам, че 5 дена останаха да стане на 4 месеца поне. Много е кофти този рефлукс. Детето си се мъчи и така да го гледаш и да не можеш да му помогнеш е направо ад.
Антирефлуксно мляко?
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #798 -: Ноември 24, 2011, 15:37:10 pm »
Боби, откакто давам антирефлуксно мляко за последното хранене, нямаме повече проблеми. През деня държа бебето в шезлонг или на стол за около час след ядене, толкова съм забелязала, че й трябва.
Jbrul, съчувствам ти. Ако има чалъм да редувате бабите веднъж седмично, поне тогава да събираш сили. Друго не знам какво се прави.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #799 -: Ноември 24, 2011, 15:47:56 pm »
ЗДРАВЕЙТЕ ДОКТОР БЪРДИ ИМАМ ВЪПРОС И СЕ ЧУДЯ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА .БЕБЕТО МИ ЩЕ НАПРАВИ 3 МЕСЕЦА СЛЕД 5 ДЕНА ИЗЦЯЛО СМЕ НА АМ ОТ САМОТО НАЧАЛО ПО ПРЕПОРЪКА НА ДОКТОР ЗАПОЧНАХМЕ ДА СЕ ХРАНИМ 1МЕСЕЦ С ФРИЗОВОМ-НО ОТ НЕГО ДЕТЕТО ИМАШЕ МНОГО КОЛИКИ ,ПАК ПО ПРЕПОРЪКА НА ДОКТОР СМЕНИХМЕ МЛЯКОТО С АПТАМИЛ КОМФОРТ-ДЕТЕТО НЕ АКАШЕ ПО 3 ДЕНА И ВРЪЩАШЕ МАЛКО ОТ МЛЯКОТО +КОЛИКИ ДОСТА ИЗЯВЕНИ.3 МЕСЕЦ-БИО ЛАКТАНА -ДЕТЕТО НЯМА КОЛИКИ ДОБРЕ СЕ ЧУВСТВА НООО ПРОБЛЕМ-ДОСТА ПОВРЪЩА ТА ВЪПРОСЪМИ Е КАКВО ДА ПРАВЯ ВЕЧЕ НЯМАМ ДОБЕРИ НА НАБЛЮДАВАЩИЯ ЛЕКАР МНОГО МИ СЕ ИСКА ДА ОСТАНА НА БИО ЛАКТАНА НО С ТОВА ПОВРЪЩАНЕ.МОЛЯ ЗА СЪВЕТ
« Последна редакция: Ноември 24, 2011, 15:50:09 pm от KLIMS9BOIANOVA »