Боби, гадна история е рефлуксът, дори когато е срванително лек както беше при Дани. При него с АР-млякото почти всичко се намести, но с газовете до 4-и месец беше чудо и нищо не помагаше, освен да свивам ръце и крака по 1000 пъти на денонощие, че да пръцне и да му олекне. Кога успее, кога не - това е друг въпрос. Ами захранвай по-раничко пък, ако мислиш че това ще реши проблема. Нищо не мога да те посъветвам, защото или трябва да седиш да чакаш да си мине само, или да направиш нещо, рискувайки да не е "най-доброто".
Изчетох ви всички за спането и никъде не виждам точно същия проблем като при нас, а решенията които са ви свършили работа - не сработиха при Дани. Не спирам да търся някакво решение де, не защото съм проклета и ината, а защото битието ни се превръща в един малък ад с това "спане". Някак всичко хубаво, приятно, малките и големи новости, които се случват с бебето - "потъват" в суматохата и нервите покрай проблемите със съня.
Просто взех да психясвам вече по въпроса и го усещам и хич не ми харесва това. Още със ставането сутрин и почвам да треперя и да мисля как и дали ще се спи, а то все не се получава и не се получава... Ето например, вчера Дани каза "мама" за първи път, папагласката естествено, което за мен си е повод за радост, така се радвах цял ден..., а дори не ми дойде наум да се "похваля" с тази новост, след поредния панаир на тема сън. Не знам дали успявам правилно да се изразя, защо е такъв проблем за мен това неспане, просто рефлектира върху всяка минута и всяка друга случка от живота ни и "трови атмосферата".
Безизходицата е тотална, понеже и да не го сложа да спи - той не седи да си играе, или да се занимава с нещо, каквото си пожелае там, а киселее зверски и реве понеже му се спи. Нося го да спи - половин час е цялата работа и се захваща будене, реване, пак приспиване, пак будене, пак рев... И това е месеци наред, с тенденция да става само по-зле - спането намалява като време и като качество. Сега издържа все по-дълго време буден и все по-дълго време може да реве, без това да го умори и да доведе до сънливост поне... Другите случаи - са изключения, просто 2-3 дни по-прилично спи, като пробвам да приложа "поредния номер", за който прочета, или ме посъветва някой и дотам. На 3-я ден максимум - вече е усетил "какво става" и му хваща цаката и всичко започва отначало.
Снощи вече - стиснах зъби и "си забраних да ми е жал", оставих го в стола му до мен и зачаках. Поседя, поседя, доскуча му, приспа му се и се почна кривенето и все още бутафорния рев - този с който ме уведомява, че нещо не му е по водата. Не реагирах, а той се възмути. Направо се обърна в стола, гледа ме и взе да крещи към мен съвсем съзнателно. Аз пак нищо, даже не го поглеждам, само с периферното зрение следя какво става. Реши, че явно съм оглушала и повиши децибелите и почна да пищи и да ме гледа с едни невярващо опулени очета - аз пак нищо. Започна да реве естествено - зверски. Сълзи, сополи, хълцане, лиги, чак пяна направи и ме гледа някак невярващо и неразбиращо, защо не предприемам нищо и още повече наема да реве. Като видя, че не следва реакция - изведнъж спря, все едно си му натиснал копче "off", секнаха сълзите, смени гримасата и се загледа в телевизора. След малко - пак описаната по-горе програма, после пак пауза и така...почти три часа и половина.
В един момент, вече се съмнявах, че ще окапе и мислех, че е съвсем реална възможността да си я откараме така поне до 6 сутринта. Е, за щастие не беше до 6 ч., а "само" до 3. Свършиха му силичките и от немай къде заспа на стола, седнал. Свалих го в легнало положение, че да му е удобно и зачаках поне прихълцването да спре и да го нося в спалнята. Сложих го в кошарата, от това се събуди и пак се разпищя, но за по-малко от минута беше и после вече спа до 7. Ама то норамлно - след цял ден и цяла нощ будуване и над 4 часа рев...4 часа сън му бяха нужни, че да "зареди батериите". Днес си е бомба човека, щастлив, усмихнат, търчи с проходилката, пълзи си...все едно поне 12 часа си е спал като ангелче и няма грам признаци на умора засега.
Знам, че това което споделям - изглежда като жестокост от моя страна, при това напълно безсмислена, защото - нищо не решава снощната случка. Направих го обаче по две причини. Нямах никаква алтернатива след 4-я отказ да заспи, дори с мен, дори на спалнята...рева и се криви яко. Хайде да не му се е спяло - като го донесох обратно в хола да беше беснял докато реши да ляга, ама не...то хем му се спи, хем не заспива. Номерата с "конролираният рев", допускат 10-ина минути да реве детето и после трябва да се реагира. Ами ревал ми е n-броя пъти в такива "серии" от 10-ина минути в кошарата и заспиване имаше само първите три вечери. На четвъртата - ревът просто не спираше с часове. Нещо повече - започваха писъците само докато се навеждам да го сложа, понеже му стана ясно, че след това се очаква да спи и то в кошарата.
Снощи реших да видя, колко време е способен да реве, при все че му се спи и да не заспива - и честно казано резултатът ме отчая съвсем.
Не мисля, че да го слагам в кошарата му и да го сотавя да реве 3-4 часа и нкарая да заспи от изтощение е реалистично решение на проблемът със спането му. Това, че идеално схваща как и с какво да ме изманипулира, че да му угодя - го знам отдавна, снощи само ми го доказа за пореден път, но това че ми е ясно какво прави е "само за справка". Дефакто - не ми върши никаква работа да го знам, като той не спира да реве трайно, виждайки че не му реагирам...
Както и да го мисля - ще стане като с нощното хранене накрая. Спря го на 9 месеца сам, защото тогава вече не е имал нужда да яде. Кога ще започне да спи - никой не знае, може и години да минат... Дотогава, явно ще я караме на импровизации ден за ден
Ами да е жив и здрав само, какъвто ми се паднал - такъв, поне го има. Само като започне да спи някога, да не се окаже дете на "разведени родители", че неспането му хубавичко се отрази на нашите отношения - в негативна посока естествено, ама това друга тема.
Хубав ден и спящи деца на всички пожелавам!