Перде, имах предвид, че поставянето на упойката е леко бодване, а не биопсирането. но и биопсирането не е клане, моля ви се. съмнявам се да упоят с обща упойка толкова малко дете заради една биопсия на повърхностна тъкан.

Абе нас ни оперираха с пълна упойка за една фисура, която е можело с мехлем да се оправи, не знам ...

Лисе, кураж и късмет, мила! Знам, че няма по-трудно нещо от това да чакаш някакви резултати и да се бориш със собствените си интерпретации на нещата. казвам го от личен опит. Стискам палци всичко да е наред и това да остане само като неприятен спомен.
Сега малко да разведря обстановката: снощи отивам да завия Мия след като е заспала и я намирам заспала гола, но пижамката прилежно сгъната на земята . Много беше сладка, за съжаление нямах батерий на фотоапарата, за да я снимам. Милата тя много обича да спи гола...

Лис, знам че е трудно, но наистина плачат от уплаха. Елена до преди половин година събираше болницата като я гледаха на ехограф, двамата с баща й едва я удържахме, то не бе дране, мятане, ритане, крясъци и т.н.
Стискай зъби, Никол ще забрави след 5 мин. че са я боцкали, така че и ти се опитай да забравиш, важното е само всичко да е наред. А то ще бъде, сигурна съм.

Лисе, много стиснати палци и от нас. Всичко ще е наред. Ние стреснахме поликлиниката миналата седмица, понеже тая леля докторка имаше наглостта да я преслушва със слушалките. И да ѝ бръкне в гърлото, представете си. После ни слушаше цялата махала, че пробваме да пробутаме един панадол. Добре, че тук бях чела за свещички ефералган, поне температурата да овладеем. Сега пък сме скарани с къпането. Пак. Та оглася квартала. Изобщо всичко което не ѝ се даде на секундата или не ѝ се угоди води до як рев. Уж опитвам да обяснявам, че това не е начина да стане на нейната. Ама не вярвам да ме разбира много. Или не ѝ отърва. Та така я караме напоследък - тя реве, аз не я отразявам. Играем си на инати и си доказваме коя е по-скорпи и по-инат.

Лисе, много сила и кураж и от нас! Ще стискаме палци да мине по-бързо изпитанието и да се приберете вкъщи с добри новини!
Малчо от събота вечерта е с хрема, едва спи милото На всичкото отгоре тези капки за нос, дето ги изписа педиатърът не му помагат особено да не кажа хич и е постоянно кисел и мрънкащ
Пете и Ники е същата работа, ако не стане на неговото на момента почва як рев! Оставям го да се тръшка, но на моменти така ме вбесява с капризите си

Пете, изпращам ти много прегръдки! Бъди силна и не показвай на Никол, че се притесняваш. Относно присъствието при манипулациите - в Естония задължително родителят е при детето, в България не ми позволяваха и аз така стоях отвън и слушах Ако мислиш, че ще се справиш, по-добре бъди до нея.
Целувам ви двечките и се надявам резултатите да покажат, че е нещо безобидно и лесно лечимо

Лис, кураж и от нас!

Pesheck, rozovelka, всичко разбират. Много обяснения трябват според мен. И моето момче е от тръшкащите се и ревящи или както баба казва чувствителен   , а според мен пълен инат.

По кучешката тема от миналата седмица: и аз съм от малоумниците, които при разминаване с непознато животно застават м-у него и детето си и хич не ме е срам, че не му възпитавам любов към непознати домашни любимци. Също съм обяснила, че размахване на мечове и пръчки, към животни, може да ги уплаши и да ги направи агресивни.

Оооо за животните сме на втори етап от обучението. Първо я оставях да си тича към тях, те явно усещаха, че е прекалено малка и или се плашеха и криеха от нея (малките), или я търпяха до време и просто се махаха. Но винаги съм била плътно до нея и съм разрешавала "радване" само ако стопанинът каже, че може. Помня как един кокер елегантно се измъкна от ласките ѝ като прескочи една оградка и се спря. Сега я уча, че кучето може да се разсърди, ако му бърка в очите, дърпа му ушите и опашката. Позволено е само погалване по гърба. След това гледам да я махна от горкото добиче, понеже търпеливи, търпеливи, но нейните ласки са доста мечешки. Има и такива - едри породи, но още бебета, които като нея не си знаят силата. Тупвала е 2 пъти по дупе от такива ласки, но нито се уплаши, нито се разплака. Ще ми се да не се страхува безпочвено, но и да не посяга безотговорно. Помиярите са забранена територия. Проблем са ми уличните котки, които хем са бъхливи, хем търпят да ги мачка. Колкото и котколюбива да съм не търпя да пипа улични превъзходни. За щастие всяка котка с поне малко акъл в главата се изнася от нея с 200.

Пете, дано мине бързо и безболезнено тази биопсия и за двете ви  
И, дано, дано резултатите са възможно най-добрите.
Целувки.

Лисе,кураж и много прегръдки на двете ви с Никол!И всичко да завърши с добри новини

Мила Пете, ще мине биопсията, не се тревожи, не им е първото детенце, те знаят как да се оправят! Най-важното е резултатите после да са добри! Кураж, целувки и силно стиснати палци и от мен.

Много благодаря отново на всички ви:)

Нямаше биопсия. Отказаха да и я направят в клиниката по кожни и венерически болести защото ми казаха, че е немислимо на толкова малко дете да направят биопсия само с локална упокйка. За обща нямат готовност, нито анестезиолог, нито кой да я шиел после . Както и да е, върнахме се обратно в ревматология и д-р Стефанов уреди да отидем на консулт във ВМА при доц. Кадурина и проф. Обретенова. Първата не запомних доцент по какво е освен, че ми се стори много позната и после разбрах коя била:)(сестра на актьора Кадурин и често я дават по тв в разни здравни предавания) но професорката е възрастна и много приятна жена-най-добрия хистолог в България (поне така ми казаха тук).
Мисля на 13 етаж бяхме но все едно попаднахме изведнъж в друга държава и в истинска нормална болница. Заведаха ни в една стая в която бяха професорката и доцентката с още поне 15 доктора и 10 стажанта. Отвън чакат хора, които влизат и проблема се излага пред всички и всички изказват мнение докато се стигне до решение.
Точно като по филмите.
Никол много плака но важното е, че се прибираме във Варна за да направим ядрено магнитен резонанс, операция на двата пръста за освобождаване на сухожилията при която ще вземат биопсия, като част от тъканта задължително трябва да се изпрати във ВМА за да я изследват (забравих думата) за нещо което само тук правели. След като излязат резултатите професор Обретенова ще ни приеме отново за да каже какво да правим по-нататък.
Сутринта ми се ревеше като излязох от кожната клиника, защото ми се струваше, че ще се въртим в кръг но не съм била права в прибързаната си реакция. За успокоение отидох да видя д-р Дяволов:))))))))Много се зарадва на Никол и тя на него, понеже не ходи с бели дрехи:)
 Изключително съм доволна от д-р Стефанов (тук в ревматология). Показа, че е много отговорен и загрижен лекар.

Довечера в 6 ще отидем и при Алексиев за да си каже мнението за операцията и той и е възможно след резонанса да я направим и тук в София, но до там да стигнем.
Утре ни изписват.

Забравих да напиша, че това за което се съмняват е фиброматоза.

Браво на лекарите от ВМА
Лис, много се радвам, че поне има светлинка в тунела и някакъв план за действие. Имай предвид, че ЯМР ще й го направят с пълна упойка, така че като уговаряш час, наблегни на това, че става дума за малко дете и няма как да мине без упойка, за да не ти обясняват пак че нямат готовност.

Ех, Лисе, не свършва вашата драма. Дано да е възможно най-лекото и да може да се оправи бързо!

Браво на лекарите от ВМА
Лис, много се радвам, че поне има светлинка в тунела и някакъв план за действие. Имай предвид, че ЯМР ще й го направят с пълна упойка, така че като уговаряш час, наблегни на това, че става дума за малко дете и няма как да мине без упойка, за да не ти обясняват пак че нямат готовност.

Божеееееееееее, това пък изобщо не го знаех Стеф.
Не се и замислих всъщност как биха и направили ЯМР като тя няма да стои и 3 секунди мирна. Добре, че ми обърна внимание.

Да, малко по-спокойна съм като имаме пътечка по която да вървим и дано по бързо успея да уговоря резонанс, че доколкото знам и там се чака месеци наред.

с оглед на личния ми опит, смея да твърдя отговорно, Лисано, че сте постигнали направо чудеса за нашата здравна система. на този Стефанов трябва да се свали шапка най-вече, явно. такива неща в България просто не стават - не и в такъв срок, не и по този начин... ти сигурна ли си, че не си сънувала?

за неврофиброматоза ли се съмняват? Никол има ли кафяви петна по кожата?

Божеееееееееее, това пък изобщо не го знаех Стеф.
Не се и замислих всъщност как биха и направили ЯМР като тя няма да стои и 3 секунди мирна. Добре, че ми обърна внимание.

На Мия й правиха скенер в спящо състояние, но все пак беше на около 6 месеца и я чакахме докато заспи, за да започнем. При вас най-вероятно наистина ще се наложи упойка. Хубаво е, че сте попаднали на отговорен лекар, който си разбира от работата и наистина сте предприели стъпки в правилната посока. Добре, че все още има и кадърни лекари.