аз не можех да пиша известно време, но сега съм на линия и ми се ще да вметна само нещо по повод "лошите" части на децата. Джам, Евикю - на тази възраст е напълно нормално да има такова разделение между добро и лошо дете, но както и вие отбелязвате то има функцията да освободи детето от отговорността и вината и опасенията от последствията от лошото им поведение. колкото и да е нормално това за детето си мисля, че е важно родителите да не го подкрепят. с това имам предвид родителя да е наясно и да е ясен по отношение на това, че лошото и доброто дете са едно и също. по същия начин, по който се отнасяме към въображаемите приятели, знаем и показваме, че знаем че са въображаеми.
джам, може би един начин детето да се учи от опита си е в началото на тантрума или поведението, което ще доведе до негативни последици да го питаш какво ще стане според него когато направи това или другото. важно е да е в началото когато все още може да се говори с детето, щото като се развихри тантрума вече говоренето не помага. та да е ясно и детето да може да направи връзката (още повече, че ти казваш, че то я знае) между поведението си и последствията си. ще се радвам да кажете как ви звучат тези неща.
весели празници на всички
Тук ще си позволя тотално да се разгранича.
Изблиците на гняв и непокорство ( не ми харесва това "тантрум", и ми напомня за истеричните шарлатании на Шарко, с мятащите се в прегръдките му жени, припадащи по повод и без) у децата са:
* Ако говорим за определена възраст, или диапазон, характерна и неразделна част. Тежестта на изява и начина на изява може да зависят от определени семейни фактори, но присъствието им в дадената възрастова група ( 2-4-5) е почти общо валидно. По мои скромни и необвързващи никого наблюдения, тези промени в настроението са продукт на сблъсъка между желанията на детето да има собствен характер, собствен личностен отпечатък в ежедневието, и родителската намеса да моделират това поведение съобразно "общата логика". Проблемът е че за децата в тази възраст, няма понятие "обща логичност" на поведението, или "правила на поведение". Децата в тази възрастова група нито могат да разберат, нито могат да осъзнаят съществуването на такива правила. Затова и налагането на последните върху децата в исторически аспект е ставало или с насилие, или с религия. Тоест, използването на тези двете като "оправдание" за съществуването на "правила" изобщо. Няма начин да обясните на едно дете на 2 годинки кое е "правилното", защото такова за детето няма- за детето всичко е еднакво. От друга страна, "правилата" са относителни- може да научите детето да си поставя обувчиците пред вратата, да ама в Гърция ги поставят в банята, или пред входната врата. По какъв критерии Вашето "обучение" е "по-правилното, и коректното" от това в Гърция? В Бг бялата покривка е признак на цивилизованост. В Гърция бели покривки има изключително рядко. Кое е "правилното"? В САЩ, да си качиш обувките на ъгъла на бюрото е признак на "маниери". В Европа-признак на простащина. Кое е "правилното"? И ето точно тук идва Монтесори... . От която Америкоси и Англо-Саксонци буквално "настръхват". Защото Монтесори за тези общества е път към "равноправието" и хуманизма. А те са построени, и съществуват, благодарение на неравноправието и расизма ( класов, расов, икономически, религиозен ).
По отношение изблиците на гняв и недоволство при децата, има два начина те да се "овладяават", важещи и до сега за повечето Англо-Саксонски общества:
* Насилието- стандартен метод на принуда, и корен на дълбоките негативни промени в "ядрото" на един индивид. Всички Англо-Саксонски общества имат дълга и срамна история на прилагане на насилие над децата във възраст 2-5 като "начин на възпитание". За Източните общества, това е много по-малко важно, поради различните битови традиции и обществен "строеж". Много може да се напише тук... .
*Религията- оправдаването на поведението с религиозни постулати и налагането на линия на поведение с религиозни аргументи, е може би също толкова катастрофично, както и първото. С разликата че тук промените са повече дълбоко личностни и невероятно катастрофични като последици. И докато при насилието като метод, индивида става открито "бунтарски", антисоциален и агресивен, то при религиозният метод, индивида става двуличен, потаен, тънко манипулативен и нечестен, както в личния си живот, така и в обществените му прояви. Защото моралните понятия за един индивид се възпитават първо с пример, второ с подражание, от което, и след това, и в зряла възраст, следва
осъзнаваното следване. Едно дете никога не видяло бяла покривка на маса и родители държащи правилно прибори за хранене, едва ли някога ТРАЙНО ще се научи да се храни прилично.
Как тези два модела на "Възпитание" при децата можете да различите, когато видите Англо-Саксонци?
* насилие- това е преимуществено белег на по "низшите ( по техните категории) класи"- например 60-70% лумпенско УК население. Това са дълбоко антисоциални индивиди, агресивни и бунтарски, поради начина, по който са били възпитавани като деца- възпитавани с насилие, принуда, жестокост ( физическа, душевна). Никога не видяли нормално човешко общуване и поведение, и от малки тръгнали по социални "заведения", тези деца са дълбоко "увредени" като ядро. Дълбоката мизерия на техния всекидневен живот, и липсата на перспектива в дългосрочен аспект, в едно общество като Английското, прави всеки момент от техния живот "борба за отвоюване". И понеже не могат с качества ( а ги нямат, защото в УК и САЩ такова нещо като "равен старт" никога не е имало, и няма да има), започват с насилие. Чаплин много добре го е казал в своята биография "... със своят класов произход, ако останех в Англия можех да стана само прислужник... затова избрах да се върна в Америка."
*религия- основен и излюблен метод на "висшите" Англо-Саксонски слоеве, макар и често и насилието да се съчетава с религиозна аргументация. Това са личности без особени материални грижи, но възпитавани чрез религията си в потайност, двуличие, надменност, скритност... от малки. Което в голямата възраст води до жестокост. Но жестокост рафинирана, "кадифе", обвита в "аргументация" за социалната и необходимост или религиозно аргументирана. В личностен план- изневяра, полигамия, алкохолизъм, жестокост към собствените си деца, която в тази група е повече изразена като неглижиране и/или психологическа жестокост. Например, Чърчил сам признава че до 18 г възраст е виждал баща си един, или два пъти. Е, представяте си, що за "баща" е бил този тип.
