Варна много е постарадала явно и тук имаше ексцесии и то с мен, но се отървах този път, на косъм бях. Много се уплаших, но съм жива и невредима.
Вървя си аз по главната улица и то ни с чадър ни без него. Обаче аз упорита, извадих най стабилният и вървя свита, бореща се със вятъра. Вместо да гледам какво се случва наоколо, вардя чадъра. Изведнъж, минавам покрай един строеж и като духва вятъра, металната ограда се разтвори като отваряща се врата и спря в чадъра ми, който този момент бях сложила пред мен. Толкова се уплаших, че треперих поне 30 минути. Друг път в такова време, по добре мокра от колокто ...
Ние също имаме много откарданти дрешки, пижамки, играчки, всичко от шкафчето ...
Но имахме и други куриозни истории,уж с изгубени/откарднати неща. Миналата учубна година нашият юнак, като се прибирали от двора през деня, си набутал в съвсем друго гардеробче маратонките. Добре, че отваряхме едно по едно, че да излязат. Друг път сменям пантофите и казвам на баща му, да вземе старите, а остави новите, е таткото прибрал маратонките. Ей богу, трябваше по пантофи да се прибираме, добре че ми щукна /щото си знам стоката/ и се обаждам на таткото и се разбра къде са.
Живи и здарви, другото ще се поправи.