абе и аз мислех, че при децата кожата регенерира бързо, но Марти вече 2 години си носи един белег от дълбока драскотина на бузата, който не се заличава. мазах го доста упорито. не е било инфектирано.

жасмин, хъркат раши и мъжът й. Иначе как ще се буди детето по няколко пъти на нощ?!  

Ей, Парсич, Блу, не се шегувайте с кака ви  

Лисе, бързо да му минава на дребния!

Лисе, съжалявам за неприятното падане. Дано бързо да се оправи детенцето.
За безсънните нощи -аз и друг път съм казвала, че с Мия като бебе тазкива не съм имала, обаче миналата година имаше един период от няколко седмици, в които се събуждаше в 3, 4 сутринта. Беше изключително трудно за мен, защото аз съм си легнала в 1, а тя става в 3 и после на сутринта трябва да съм на работа. Беше ми много изморително, а и аз съм от хората, които се нуждаят от повече сън, за да са във форма. Не знам дали бяха кошмари, не се е събуждала с рев. В тази връзка има ли деца, които спят с включена нощна лампа? Мия все още спи с такава. Ако я загася, става по някое време и си включва голямата, затова предпочитам да оставям малката включена. Когато сме спали заедно в една стая, не е имало никакъв проблем да спи на тъмно, но като е сама явно се страхува. Иска ми се вече да го преодоляваме това, но без да й нарушавам съня по възможност.
За режима, аз си имам дете с ясно изразени желания и разбирания от първия си ден, та тя сама си беше направила такъв. За мен беше по-трудно да се наглася към правене на едни и същи неща в точно определено време, ама постепенно свикнах. По природа съм различна от нея в това отношение, харесват ми нещата да стават по-импровизирано, да се възползваш от нещо, които ти се случва на момента, но Мия е друга работа. Тя се чувства спокойна, когато знае какво и кога ще се случи, та се съобразяваме с това.

Привет, да зарастват бързо раните на дечицата. И ние в клуба с цицините от вчера. Едно детенце я бутнало в градината, паднала по гръб и е ударила главата в цимента на терасата. Цицината е с внушаващи размери...
Вчера направихме снежинки и гирлянд с цветчета от цитрусови кори и мъниста. Занесохме ги на госпожите и много и харесаха подаръка. Моника щастлива, днеска трябва пак да правим нещо от темата с коледната украса, за да впечатлим отново госпожата  .

Мони има белег на нослето, захапа я един дакел. Собственичката продължава да го пуска при децата, защото той и бил нейното дете. Скоро време ще хвърчи и дакела и собственичката!!! Само да видя още веднъж кучето да се вре и да ръмжи на децата!!!
То и моето куче ми е като дете, ще взема да го пусна при нея...

Наскоро чух от един лекар, че режимът е хубаво нещо, стига да не се прекалява с това. Всеки ден ядене точно в 8:00, 12:00 и 20:00 не е на добре. Нарушиш ли, организмът страда, както и разни гладуващи диети и т.н. Малко, здравословно и редовно е най-добрия вариант според него. Аз съм на същото мнение.  Без тъпчене и гладуване. С минимална консумация на боклуци...до колкото е възможно.

Ей, Господ ми е свидетел, че покрай детето се чувствам пълен и завършен идиот вече  Само аз съм такава калпава майка, която не може да си разбере бебето и да схване той какво и защо прави и това си е. Ако щете ми вярвайте, ама наближи ли време в което уж се очаква да спи - косата ми настръхва и се изправям на кътни зъби. Покрай Дани - добих впечатлението, че това да заспиш и да спиш е най-трудното нещо на света. Не знам вече какво не опитах по въпроса и ВИНАГИ го слагам да спи, когато съм 100% убедена, че му се спи и не става и не става.
Допреди малко киселя, криви се, търка очите, зачервени са вече аха, аха ще заспи прав в проходилката. Нося в спанята, докато се наведа да го сложа в кошарата и почнаха зверските писъци. Викам хайде, ще го гушна, да не го тормозя, да не реве...еми 40 мин. ме рита, скуба, хили се, рева, пак се хили, лази по спалнята и по мен, клюмва му главата, притваря очи и пооочти ще заспи - все едно с шило го бодеш и пак се навдига и пак мрънкоч и цирка отначало. Нищо му няма, нищо не го боли, не е гладен, жаден, мокър, наакан, не е насила да го карам да заспива, а на него да не му се спи... Сложих пак в кошарата - истерията вече беше по 100, не е рев, ами писъци.

ОК, всичко съм склонна да приема. Дори, че по някаква причина не желае да спи в леглото си, ако беше това. Ама не е. Ей на и на спалнята и гушнат и пея и н'ам какво си - резултатът е същия, а му се спи. Не схващам за какво иде реч. Нито искам да му налагам нещо, нито да го "дресирам" и "дисциплинирам", просто искам да открия номерът при който като му се спи и заспива. Все едно как. И ето тука идва най-малоумната част. След като близо 40 мин. не успях да го приспя никак - върнах го в кошарата с всичките му аксесоари за сън и очаквано - започнаха зверските писъци. Ама писъци, все едно му режеш крак поне и само при този звук ме избива и мен на рев. И това нещо продължи точно 2 мин.40 сек. и се простря по корем и заспа като къпан  Е, това какво е сега?!!!

Не ми се вижда правилно и разумно всеки път като ще спи да го оставям в леглото и да креши 2-3 мин., страх ме е, че ще се почувства изоставен, необичан и от сорта. В същото време пък - по никакви други начини не желае да заспива напоследък, въпреки че ги извъртам наред и до 2 часа съм откарвала в опити да заспи, без да стигаме до истерии и писъци в кошарата - нъцки. Вече тотално изгубих представа кое е "правилно" и кое не е.

И го споделям това, не по повод аз дали мога, или не мога да спя - бял кахър това, ще оцелея. Проблемът е, че всъщност той не спи и не заспива без драми и ревове и както и да постъпя - все имам чувството, че съм в грешка. От месеци не съм ревала, ама сега седя и цивря и се чувствам най-тъпата и лоша майка на света, дето с едно дете на което очевидно му се спи - не може да се оправи. И знам, че аз някъде нещо бъркам, за да е такова положението, но не откривам къде и какво точно 9-и месец вече.

В тази връзка има ли деца, които спят с включена нощна лампа?

Да, Д+Д спят на една с много слаба светлина, с Мечо Пух. Ние също спим на подобна, за да могат да си намерят пътя до нас, ако искат. И сме на полуотворени врати, за да ни чуват, заспивайки...

Jbrul, първо няма смисъл да ревеш ти, щото и ти се натоварваш и той го усеща и се изнервя и той допълнително. Опитай да не го чакаш толкова много да му се приспи, за да го сложиш в леглото, или пък опитай да остане на проходилката - сам да клюмне и заспи там, пък ти после да го преместиш. Друг вариант е, слагаш го в кошарата или леглото, слагаш си възглавница до него на пода и така - подаваш му ръка и му приказваш тихичко, може и да го приспиш. При Мила имаше подобни истерии, не искаше да остава сама, лежали сме си по пода с баща й само и само да заспи. След това лека полека свикна и не се налага да лежим Опитай и така, може пък да проработи нещо.
П.С. И не си тъпа майка, просто детето има друго виждане по въпроса за спането и понеже не може да си каже, налага се да налучкваш Ще се стиковате един ден, рано или късно.

Jbrul, не се обвинявай, не е от теб, до деца е пак. И ние заспивахме мнооого трудно преди обед, следобяд ако сме навъм веднага заспиваха, в къщи обаче- не. Приспивах ги в кошниците за кола, като ги люлях така че да им се откачат главите   За 3 мин.бяха готови. Малко по-лесни станаха нещата като стана 1 дневен сън - само след час скачане по спалнята си лягаха в леглата. Имаха период будеха се след половин час и ако не ги хвана на момента да ги гушна, оттървахме козите, ако ги приспя наново и по 2 часа спяха. Може би към втората годинка спряха да се будят следобяд, спяха си по 2 часа в градинката и по 3 вкъщи. В събота в 16ч се започна зверско къртене отдолу, но все едно беше пълна тишина - спаха си до 17.30ч.
Вечер като малки заспиваха що-годе лесно - дам шишетата, лягах на спалнята, люлям кошарите и заспиваха. Изляза ли обаче - "Мамоооо, лягай тука". Вече си лягат сами, аз само завивам и целувам, излизам и около десетина пъти викам от другата стая "Млъквайте и заспивайте"  
Въоръжи се с търпение за има-няма годинка още и пробвай активно заспиване. На всяко заспиване се радвах, че купих люлящи кошари.

Брулче, връщаш ме 4-5г. назад, все едно Деси описваш. Не искам да те плаша, но трайно решение едва ли ще намериш. Пробвала съм какво ли не, и по ранно слагане, резултат няма, скачаше ми по главата с часове. Като по-малка съм и държала и ръчичките да не ги мята и да се разбужда, давало 2-3 пъти резултат след това не. Имаше един период в който я преспивахме на ръце, след това в столчето за хранене и возене из къщи. Към годинката имаше друг период, на обед лягаме на спалнята и аз й хващах ръцете с едната ръка и с другата силно гушната именно за да предотвратя ставането като пружинка, следваше дране 20-30 секунди, буквално и се отпускаше и заспива. Всичко това съм го прилагала след като пробвах какво ли не в продължение на часове опити да заспи. Приспивали сме я и баща разхождайки я из къщи в кенгуруто, докато капне и заспи. Сигурно е имало и още чалъми, но съм ги забравила. Траен резултат никое не даде Единственото успокоение е че ще порасне и ще мине и това, но освен да имаш здрави нерви друго не знам какво да ти дам като съвет

За лампата, ние никога не сме спали на нощна лампа, дори като спяха при нас, просто аз не мога да спя на светло, па макар и съвсем слаба да е светлината. Така че и в детската нямат нощна лампа. Толкова добре се ориентират в тъмното, че на Еленка хич не й е нужна светлина. С цялата менажерия - облечена в торба, мъкнейки възглавницата си и играчката с която е заспала и пристига

Жбрул, нормални са тия неща, не се самообвинявай. И аз съм отгледала такъв "ревтун". Ръката ме е боляла от люлеене, нема заспиване, ревове, писъци, бе голям караконджул - все облещено и все гладно  

Единствено ми спеше навън, и ако ви кажа какво кръстосване съм правила от Зорница (Бургас) до центъра (през морската) цял ден - на първия месец си върнах килограмите от преди забременяването. То, бях и млада, де, ама си спортувах здраво с количката всеки ден, само и само да спи диването  

Та, стискаш зъби и чакаш да мине и този период. После пък идват други дертове, недей се дава още в началото, де  

Момичета, опитвала съм каквото казвате - файда никаква. И кошарата се люлее, даже си купих един разтегателен фотьойл и го опъвах до кошарата му, да ме държи за ръка, ако да кажем не ще да заспива просто защото е сам. Нямаааа, започва да се навдига да буйства, спане - не. Опитвах в разлчни периоди да го слагам да спи в разлини "етапи на съненост" - при първи признаци, някъде по средата на прозявките и търкането на очи, изчаквала съм и вече да тръгне да реве за сън, че да опитваме - пак не се получва. Опитвала съм на ръце, на ръце ходейки, на спалнята гушнат...само по тавана дето не съм се разхождала още за целта - пак нищо. Все едно и също става накрая. Гане, чакала съм го да окапе и да заспи където и да било - без да се намесвам, в проходилка, в кошарата за игра, в люлката, на стола за хранене...не заспива. Просто като му се доспи много - започва да реве и да истерясва там където е, но не окапва да клюмне и да заспи и нямам друг избор, освен да го взема и да започна да се маймуня да заспи.

Стефи...ами явно ми е такова детето по отношение на съня и това е. И твоите номера съм прилагала и точно като при вас - с краткотраен успех и след седмица - "спират да работят" и трябва да се мисли друго. Дани колкото е лесен за всичко друго - ядене, пиене, игри, усмихнат, неревлив...ей с това "спане" неговото от 40% бяла коса ще ми я докара до 100% за норматив. Остави ги моите нерви в случая, докато съм жива - все ще ми ги троши с нещо, жив и здрав да е само, това ми беше ясно още когато пожелах да имам дете /а беше отдавна/. Просто истерясвам в момента, защото и той се мъчи с това спане, това  е всеки ден по няколко пъти, месеци наред и изгледи за подобрение скоро - никакви. Ако съм сигурна, че той не страда от това положение, че не му се отразява зле, че няма в бъдеще да му се отрази зле на психиката този рев и истерии - ОК. Пък аз не съм сигурна и на всяко "приспиване" се чувствам не като майка, ами като инквизитор, който го тормози нещо. Тотално психясах аз по въпроса. Дотам, че забраних на близките си дори да повдигат темата с неговото спане, кога спал, колко, как е заспал, чееее лудите ме хващат само като стане дума. 

И това, което направих одеве - е против всичките ми лични убеждения и мнения как се гледа дете, как трябва да се гледа, но парадоксално - само то даде резултат в момента. И още по-интересното е, че след "самоприспиването" с рев в кошарата - не последва обичайното мрънкане, пробуждане, въртене и разигравания както става в 99% от случаите. Спи дълбоко, няма гък, няма мърдане, няма нищо  И все пак - не ми се вижда това решението на въпроса и правилното поведение, въпреки очевидно добрия резултат засега. Или просто "не ми стиска на задника" да приложа този метод системно и да не моЕ ми издържа душичката на тези писъци и сълзи да кажем седмица, че да видя дали ще е траен резултатът, или ще е ден до пладне. Понеже съм и смотла, освен всичко друго 

Елфи - няма предаване, то и да исках да се предавам - няма как Споделям с вас, защото поне ще разберете правилно какво ми е, минало ви е през главите на всички. Ако го кажа това всичкото на някой "външен" - получвам "компетентното" заключение, че детето ми е лигаво просто и затова така правело, което в един момент почти бях повярвала де. Много съм му угаждала, все съм му обръщала внимание, все съм треперела сакън да не ревне и да не се накриви и - хак ми било ся, затова не спял. Ми той и на 1 месец така правеше, чак пък толкова да съм го разлигавила когато дори не знаеше на кой свят е - съмнявам сЪ.


Благодаря ви на всички за мненията и търпението, знам че е досадно за милиарден път някоя мама да циври за едно и също нещо тук.

Едва ли ще му отрази на поведението и психиката трудното заспиване. На Деси не забелязвам да й се е отразило Случая е едно към едно - весело, щастливо бебе, ядеше без проблем, не ревеше за нищо, ей спането..... Аз не можах да измисля начин, който да даде траен резултат, така че единственото решение е да спреш да се самообвиняваш и да продължаваш да опитваш варианти.

Ми какво да ти кажа, Алекс съм го приспивала на ръце до 1 година. Откачаха ми се ръцете да го люлея, той се прави че спи, аз друсам и в един момент уж той се унесъл, аз спирам да го клатя и той отваря очи и ми праска такава усмивка, в стил - абе разиграх ли те сега и правя ли си квото искам, че ми е идело да го метна от нейде Но просто в един момент ми писна и го метнах в леглото, зарязах го сам да спи и да видиш - за три дни се научи сам да заспива. Не че няма - мамо, ела да ти кажа нещо, мамо това, мамо онова... Просто ако детето ти е решило, че ще те прави на маймуняк, трудно може да се оправиш. В един момент ти писва, хвърляш го в леглото и чакаш да му дойде сънната муза. За жалост.

Жбрул, чета все едно за моето дете. Аз намерих трайно решение за дневния сън - купихме си една лека лятна количка /но пак с възможност за напълно легнало положение/, която ползвах само в къщи. Слагах малкия вътре и до 10 минути разхождане из апартамента, беше отмъркал  Направо се родих, още повече, че той и нощем не спеше и този навик с количката ми дойде много добре. Много пъти съм го премествала в креватчето след като заспи, някой път си е спял в количката. Може и да не беше най-правилния начин, но така откарахме почти до 2 години.

Може да пробваш и това, ако още не си 

Ние стартирахме сезона с 41 градуса
Температурата се повишаваше както всяка година. Първо почна с 38.2, докато дам Панадол и стана 39.4, продължих с Хексалгин, спадна до 38, легна да спи и след 3 часа 41
Сега редувам Панадол с Нурофен и се колебае между 37.8 и 38.6.
Дано бебето не се зарази...
В тази връзка предпочитам да не спя, защото се глезят - с това явно свикнах, а не защото слагам компреси и обливам с хладка вода.
Поне парното оправят днес, че от 3 седмици сме с разкопан хол и студени стаи...

Здравейте момичета,заради проблеми със спането ние от 6-тия месец се отказахме от кошарата и започнахме да спим на нормално единично легло.Просто дори и заспала в момента в който се навеждах да сложа Борето в кошарата и ставаше олелия.И до ден днешен заспива с някой от нас най-често с мен лягам до нея чета приказки,после тя иска да "чете" и става една.Пазим си и още един фетиш от времето на кърменето,много обича да си муши ръката в ръкавите на блузите ми и така заспива,обаче докато и извадя ръката такива чупки и пози съм правила,че се чудех кога ли ще си счупя я врата я кръста докато стана от леглото.Лошото е,че аз съм като кокошките станели тъмно и се пришпорвам да лягам,някак си от вътре се напрягам и все си мисля че закъснявам за лягане,особено сега със смяната на времето вчера се оказа,че в осем и половина съм си легнала  .Иначе като бебе съм била егати звера,майка ми казва нямаше такава клюкарка като теб.Слагала ме на двора да спя и само листо да шумне съм се изправяла в количката да видя какво става никакво спане.И в градината не спях,завивах децата през цялото време и от там си нося няколко шева на устата.Веднъж в бързината да не ме хване учителката се спънах и уцелих ръба на едно легло  .От тогава спряха да рискуват да ме преспиват и по-цял следобед тупах покривки от масите  

Jbrul, и аз съм на мнение, че е период това, и ще мине. Нашият младеж също мина през няколко периода - имаше такива, когато не искаше да спи, имаше и заспиване в 12 на обяд до към 14-15ч., но сега се "стабилизира" на стандартното от 14ч до 16ч. Ще видим докога, де  
Естествено, че не си лоша майка, това няма смисъл да го коментираме.

Като си говорим за лоши майки...ами аз какъв случай имам...ама срам - не срам, ще ви разкажа
Цветомир беше на около 9-10 месеца, вече ползваше паяк (проходилка), и по цял ден хвърчеше с него в кухнята (само там има повече свободно място). Та един ден, идва време за обеден сън, и аз го слагам да спи. Последва рев, писъци - взех го малко, после пак го сложих - е пак не ще. А го виждам, че му се спи и то зверски - но по някаква причина се инатеше. И така няколко пъти го вземах и слагах обратно без резултат, докато накрая, не знаейки какво повече да направя, му казах - добре тогава, щом не искаш да спиш, слагам те в паяка и прави каквото щеш! Той, разбира се - супер доволен, че е станала на неговата, тръгна щастлив с паяка напред-назад
Излязох от стаята за няма и 5 минути и като се връщам, какво да видя - нашият спи прав (седнал, де) в паяка, с клюмнала напред глава! Почувствах се много зле, викам си е браво беее,страхотна майка няма що, да си оставиш детето горкото да спи в паяка Чак ми се дорева, веднага се втурнах към него и си го гушнах, после го сложих да си доспи на креватчето После няколко дена ми беше криво и съвестно...  

Някой питаше за нощна лампа - Цецко така спи от първия си ден вкъщи, просто прецених, че е по-добре да е на съвсем лека постоянна нощна светлина, вместо като ревне и дотърча до стаята му, да му блесвам лампата в свикналите с тъмното очи (нали знаете като в първия момент как е неприятно и примигваш с присвити очи срещу светлината).
 Друг е въпроса, че и това май не беше правилно, защото пък сега така свикна, и ако не дай боже няма ток, става страшно - случи се веднъж да угасне тока през нощта, и той по закона на Мърфи да вземе да се събуди точно тогава - е такъв уплашен рев нададе, че не е истина просто...

Ние от раждането си имахме проблеми със съня, отдавахме но няколко причини, но така и на 100 % не се потвърдиха. Имаше период на разбирателство около 2 месеца, до като не започна зъбоникненето, е нямаше такъв кошмар. Слава богу на 2 годинки излязоха всички 20 зъба и детето от раз започна да си спи по цяла нощ, остана мъчното приспиване на обяд, та до сега. Всъщност вече преценям дали ще спи или не според това в колко часа е станал сутринта. Също ако е болен го натискам да спи, защото по някаква причина не може да спи. Не знам защо но при нас винаги в началото на заболяване  по малко и трудно спи, след това наваксва с доста дълги спанета.

Спим на лека 5W-10W лампа, от раждането. Преди и аз не можех да спя на светло, но свикнах и сега тъмното ми е дискомфортно. Тони от тъмното се бои още, та ще видим до кога ще откараме така /не ни пречи, даже напротив/ Така всеки когато му се наложи да става се справя и без светването на голямата лампа, травмираща всички останали.

При моето бебе не заспиването най ме тормозеше, при смяната на режимите, когато три спанета са му много, а две малко и така нататък до едното следобедно заспиване, което и то е променливо. Опитвах се в някакви часове да се вместя, за да си свикне, но общо взето не ми се получаваше и накрая кандисах, да спи когато му се спи. Другата причина е, когато е преуморен и до сега когато е имал емоционален или пък не доспал ден, много трудно заспива. То между другото и аз съм така, предполагам и доста от хората.Така, че като съвет, с една идея по рано да се приспиват децата. Различните фатки и техники, обаче си остават. Всеки период с нов начин на приспиване. До като го осъзная това, доста се тормозех като Jbrul

Друг е въпроса, че и това май не беше правилно, защото пък сега така свикна, и ако не дай боже няма ток, става страшно - случи се веднъж да угасне тока през нощта, и той по закона на Мърфи да вземе да се събуди точно тогава - е такъв уплашен рев нададе, че не е истина просто...

Това едно, но другото е  че мозъка не може да произвежда мелатонин, когато има светлина и сънят не е толкова ефективен.

Едва ли ще му отрази на поведението и психиката трудното заспиване. На Деси не забелязвам да й се е отразило Случая е едно към едно - весело, щастливо бебе, ядеше без проблем, не ревеше за нищо, ей спането..... Аз не можах да измисля начин, който да даде траен резултат, така че единственото решение е да спреш да се самообвиняваш и да продължаваш да опитваш варианти.

А Мия пък обратния случай -ревеше за всичко, постоянно недоволна, не обичаше да я гушкат, не харесваше да стои навън, ама пък винаги си е спяла и никога не е приспивана. Много самостоятелно бебе си беше по отношение на заспиване.
Jbrul, сигурно си го пробвала, но аз да кажа, че й пусках музика и й четях приказки от много ранна възраст. Не мисля, че това е имало някакво значение в нашия случай, но й харесваше.