Следващата история в конкурса също е от морето, пише ни Надежда, майка на Антоан:
Антоан by
Zachatie, on Flickr
Казвам се Надежда Динева и пиша с ник Perdeto
Заживяхме с моят приятел, през далечната 1998 г., а 2000 г. решихме, че искаме дете. То така и обаче не идваше. Да вметна само, че винаги съм имала нередовен цикъл, като понякога е бил с продължителност до 70-90 дни. Веднъж имах необичайно дълго закъснение и отидох при гинеколог с тайната надежда, че съм бременна. Направиха ми мануален преглед, бременност нямаше, доктора заключи, че всичко ми е ОК, да се успокоя и ще стане.
След няколко месеца бях отново при такъв, но провокирана от болки при полов акт /нали правим опити за бебе/. Оказа се, че имаме хламидия, която лекувахме и двамата с партньора ми. След като я преборихме, се започна голямата одисея. Стартирахме с хормони, пролактин висок, всичко останало ОК. Започнах през това време да пия Оргаметрил уж за нормализиране на цикъла ми.
След няколко месеца, известно в града ни светило, реши да експериментира върху мен прохождащата лапороскопия, но преди това направихме спермограма в местна лаборатория. Та въпросната беше супер, при мъжът ми проблем няма. Поставена ми бе диагноза поликистозни яйчници, на база УЗИ. До такава интервенция така и не се стигна обаче, защото беше непосилна за мен сума, която трябваше да събирам месеци наред. След като я събрах, курса на долара скочи и цифрата стана друга, отново събирах. Третият път вече доктора беше в заслужена отпуска и тогава реших, че не това е моят лекар.
Отидох при друго светило. Там отново се наблегна само на този пролактин, пих Бромокриптин, имах ужасни странични ефекти. Трябваше да правя и ЯМР, но нямаше как по онова време дори и със заплащане. Направих рентгенова снимка, така се изключи вереоятността да имам аденом на хипофизата, но пък имах нещо си калцирано доброкачествено. Бях претърпяла лека катастрофа и си бях ударила силно главата.
Мина горе долу година и нищо. Ни нормален цикъл ни бебе.
Отчаянието започна да ме завладява, тогава наши познати на Коледа ни споделиха, за сбъдването на тяхната мечта, осъществена от лекар в София /имат близнаци/. Уж жената е била в екипа на д-р П.Табакова преди да се пенсионира, но от нея отново чух да успокоя и ще стане. Имаше обаче вече по-обстоен преглед и назначена цветна снимка. Там всичко наред. Напълно отхвърли диагнозата поликистоза.
Погледна и спермограмата и възкликна, как моят мъж бил готов за донор. След снимката, ми бе назначен Клостилбегит, това се случва 2002 г.. Тогава започнах да меря и базалната температура. Пълен провал, изобщо нямаше двуфазност, никакво покачване и след няколко месеца и консултации по телефона си поисках досието и преустанових меренето и пиенето на всякакви лекарства. На работно ми място нямах достъп до интернет, а и бях затрупана от работа. Почина внезапно и баща ми, остави ни доста дългове за разплащане с банки. Месеци наред тъга и болка имаше в сърцето ми по загубата на обичаният от нас баща, отделно още четирима роднини си отидоха без време. Ангажираността ми в работата ме караше да съм в някаква що годе в кондиция и решавам, че баща ми е искал страшно много да има внук, който така или иначе никога нямаше да види.
Връщам се отново на изходна позиция, решавам че искам да направя лапароскопията. По онова време работих в митническа агенция и освобождавах пратки на доста лекари, така попаднах на хирург, който се занимаваше точно с безкръвни операции. Отидох при него, разказах си болката и той ме препрати на гинеколог, с който работи в екип. Той беше първият който искаше да ми направи фоликулметрия, той беше и първият който ми пусна пълен пакет хормони, както и на щитовината жлеза. Категорично отказа да правим лапароскопия. Не вярвах какво ми говори, реших да опитам за последно, след което да се откажа. Отново висок пролактин и вече други хормони леко в отклонение.
Нова спермограма. Отново в местна лаборатория, отново моят мъж отличник. Проблема е само в мен. Отново Клостилбегит и за първи път фоликулметрия. Първият цикъл уж всичко ОК, а в крайна сметка отново никакъв резултат. Вторият месец абсолютна мистерия, никакъв доминантен фоликул и цикъл продължил над 50 дни. Препрати ме в София, но при кой и къде, никаква идея.
Отказах се, започна да ме обзема отчаяние и болка при вида на бременна жена или бебе. Избягвах ги.
Започнах да се опитвам да ровя в интернет пространството за информация. Всичко на което попадах ми изглеждаше страшно и странно, а и нямаше много по онова време 2003 г.. След около близо половин година може би, през един от първите топли дни на лятото се загледах в огледалото. Видях, че шията ми е някак по странна при преглъщане. Отидох своеволно на ехограф, бях се уплашила да не би да имам тумор. Преди няколко години баща ми имаше скоротечно злокачествено образувание, което с дни растеше. Така стана ясно, че имам възли дифузно. Направих и консултация със случаен ендокринолог, който пръв разчете ехографията. Обясних й за какво се боря и за какво мечтая. Започнах да пия л-тироксин, като всеки месец изследвахме нивата на щитовидните хормони и антитела. Имах завишени такива, при условие, че хормоните бяха в норма. През летните месеци ходихме интезнивно с мъжа ми за риба през уикендите, за удоволствие и разтуха. Така забравях за кратко проблемите ми по незабременяването, както и служебните, битовите. Не ме пускаха в отпуска и не можех да търся лекари в София. Реших да оправя щитовидният проблем и тогава да мисля за по нататък, проблясна отново надежда поради мнението на ендокринолога.
През това време цикъла отново започва да закъснява необичайно дълго, тайничко правя първи тест, който беше отрицателен. Така на вторият и третият месец от закъснението, същият резултат. Междувременно се чувствам ужасно зле физически. През тези месеци споделям ги с лекуващият ме ендокринолог, но след като й споменах за отрицателните тестове, започна и тя да се озадачава. Реших, че терапията не работи и отново се отчаях. През тези месеци имах усещане на умора, слабост и раздразнителност плюс дебелеене при спазване на диета и прием на зелен чай. Намаляме лекарствата на хипер минимална доза. Положението е отчайващо, спи ми се невероятно много, чувствам се супер зле и уморена. Изглеждам някак подпухнала. Дори започнах да не ходя за риба. Пуснех още един тест за бременност на четвърти месец от закъснението и мисля пети по ред, след като резултата беше отрицателен, отиде отново в кофата. През тези месеци не спираме да опитваме за бебе. Нещо ме караше след още някоя друга минута да го погледна, видя ми се съвсем лека бледа втора черта. Накарах и мъжът ми да види, да не би да си фантазирам, той обаче нищо не виждаше. Успокои ме и аз реших, че след като времето за отчитане отдавна беше минало, най вероятно е грешка. Да си призная, не вярвах, че мога да забременея при липсващ цикъл, но ...Твърдо решена, че имам някакъв голям проблем, решавам да изисквам обяснение от лекуващият ме ендокринолог и да търся отзиви за смяна при друг.
Започнаха да ме дразнят всички и всичко. Трябваше да търся и нов гинеколог, а не знаех при кой да отида, в моят град явно нямаше кой да ми помогне. Отново оставих за по нататък. Бях стартирала собствен бизнес и на този етап не можех да отсъствам от работа, която пък ми бе жизнено нужна, особено след смъртта на баща ми. Започнаха да ме болят и подуват краката. Виждах как дебелеех от въздуха буквално и отново и отново следваха разговори и изследвания с ендокринолога. Всичко в норма, без щитовидните антитела. Необяснимо според нея, необяснимо и за мен, как уж съм на терапия, а се чувствам все по зле. Така и не отидох при местен гинеколог повече.
Дойде злощастният 16 ноември, когато през целият ден изпитвах неупесуеми болки ниско в корема и леко кървене. След петмесечно закъснение, казах си най после дойде този мой цикъл, сега вече задължително трябва да отида на гинеколог. През нощта на 17-ти ноември се събуждам от ужасни болки, ставам обляна цялата в кръв. Тогава се появи първо едното, след няколко минути и другото бебе.
Направих спонтанен аборт без да знаех, че съм била бременна. Колкото и странно да звучи, това беше факт. В шок от случващото се, започвам да викам истерично. Събудих с крясъци мъжа ми. Последва абразио и нестихващо чувство за вина до ден днешен. Все още не мога да повярвам, че това се е случило на мен и с мен, с нас. Изпаднах в дълбока и дълга дупка, но и точно в това ужасно състояние се прокрадна и някаква мъничка надежда, че все пак мога да забременея. Бях съкрушена, уплашена и обнадеждена едновременно. Лекарите също подсилиха тези мои чувства с укор и обвинения.
След като излезе хистологичното заключение попаднах чрез търсачка в Гугъл на сайта „Зачатие”. Първо само четях, много четох, изчетох всичко. Научих много, някой се бе постарал да синтезира най важните статии за репродукцията.
Бях толкова доволна, че мога да намеря отговори на доста мои въпроси, на които никой лекар не можа да ми отговори. В главата ми стана пълна каша, имах нужда да говоря за проблема си, за това какво ми се е случило съвсем скоро. Престраших се и писах в чата, толкова мили, добронамерени и знаещи хора в последствие приятели, намерих там. Постепенно чата стана част от мен и запълни цялото ми свободно време. Благодаря на всички от сърце и душа, за неуморната работа с една единствена безкористна цел, да помагат на такива като мен, непросветени невежи до глупост дори.
Аз намерих своето душевно спасение на този етап от живота ми в „Зачатие”, а не осъзнавах какво е преживявал мъжът ми, така той остана сам. Не искаше и да говорим на тази тема, виждах в очите му само и единствено укор, което ме караше да го избягвам. Това ни отдалечи един от друг, станахме си чужди, живеехме като съквартиранти. Моето свободно време беше само и единствено пред компютъра. Не ми се излизаше, не ми се работеше, не ми се живееше. Целият ми свят се беше сринал и не намирах сили и желания за борба. Само момичетата от „Зачатие” ме разбираха и подкрепяха. Така месеци наред необръщайки внимение какво се случва с моят мъж и с нас, разбрах за неговата изневяра. Живота ми удари поредният шамар, завършващ този път с нокаут. Обвинявах него, но вина имах и то не малко и аз. Усещането за вина толкова се засили, че ми минаваха мисли за край на живота си. „Зачатие” и работата ми ме изведоха от това състояние. Не успях да простя, но дадох шанс на новото нас, след неговото искрено съжаление. За добро или зло и до сега сме все още заедно. Постепенно започнах да обръщам повече внимание на връзката ни и да се опитвам да залепя счупеното по между ни. Започнах вече и по често следя и пиша темите във форума.
Благодарение на „Зачатие” реших да направя консултации при най добрите лекари в областта си за 2005 г. и тръгнах на турне от изследвания из цяла България. Започнахме да мислим и за АРТ, но преди това трябваше да имаме поставена правилна диагноза разбира се. Така започнах от Пловдив, попаднах на живо при семейство Даскалови, макар до този момент да имах само контакти с Мели на ЛС. Бях изумена и все още съм от всеотдайността и безкористността им. Толкова топли и отзивчиви лекари не бях виждала.
Направихме вече и така наречената истинска спермограма, която не беше изобщо такава, каквато е била правена в лабораториите на нашият град. Резултатите също. Последва разходка до Плевен за имунологични и генетични, след което се отправихме към Варна. Между другото след като видях резултатите от спермограмата и тези от Плевен, бях на косъм да се откажа от дългочаканият час при доц.Маркова – Варна. Мели ме посъветва, да отида да чуя мнение от специалист и че така или иначе нищо не губя. Така и стана. Между другото бях започнала да пия билки за забременяване и фолиева киселина. Плюс терапията за Хашимотото. На прегледа се оказа, че имам един доминантен фоликул 19 мм. Предписан ми бе за първи път Прегнил 10000 единици, след която схема на дни подходящи за зачеване, Утрогестан и така 10 дни, след което да пусна тест за бременност. Едвам изчаках тези дни, нямах търпение за теста, до като мъжът ми изпитваше страх от поредният провал, аз тръпнех от смесени чувства.
За първи път видях двете чертички и веднага се обадих на една от най неуморните пчелички от „Зачатие”, която беше също на път да сбъдне своята мечта. Благодаря ти Дони, че беше до мен и винаги си била. Последваха чести кръвни тестове до установяване на бремеността на УЗИ. Изминаха месеци на страх, безкрайни изследвания и пътувания плюс терапия.
Доверих се на д-р Даскалов и не сбърках. Благодаря на „Зачатие”, че ме срещна с това прекрасно и професионално лекарско семейство. Благодаря, за неуморният труд и не стихващият ентусиазъм на всички членове от Сдружението, които така всеотдайно работят за сбъдването на най красивата мечта на всяко семейство. Благодаря, че ви има и съм щастлива, че познавам повечето от вас.
Така дойде дългоочакваната дата на плановото секцио и се роди наш прекрасен Антоан на 03.11.2006 г. гр.Пловдив.
