Здравейте момичета,
Не съм влизала тук от 3 години...точно толкова минаха от края на моята борба. ( години безуспешни опити за забременяване, 1 лапароскопия, една извънматочна бременност с висок риск за живота, едно предателство ( в момента съм щастливо разведена). Уморих се...не толкова от опитите , а от страха да не бъда изоставена заради неуспеха. Изоставиха ме  заради това и вече от нищо не ме е страх. Просто съм уморена. Поклон пред куража и волята на всички вас. Аз се отказвам, но ще се моля всеки ден за вас и малките същества, незаченати още, на път или родили се вече.

Не ме бива много по приказките, но все пак ще се опитам да ти вдъхна поне мъничко оптимизъм и кураж.
Виждам, че си на 31г, това е една прекрасна възраст да започнеш всичко отначало. Ако щеш премести се в нов град, смени работата, обстановката, срещни се с нови хора, отвори се за новия живот, не знаеш какво ще ти предложи той. Вярвай, че заслужаваш да ти се случат хубави неща и те наистина ще се случат.
Не се предавай!

На 31г. последното нещо, за което си мислех, е че съм уморена.
Имаш време, огледай се, промени пейзажа и давай напред.

На 31 животът ми реши да завие в съвсем неочаквана посока. Хубава. Точно, когато най-малко очаквах 
Млада си, горе главата!

При мен също на 31 години започна ново начало
Виж ми подписа
Горе главата, както е казала Елфи - Хубавото се случва, когато най-малко очакваш! И ще ти се случи

Щом вече от нищо не те е страх - просто опитай пак да постигнеш това, което желаеш. На 31 години какво правиш иначе? Уморена и...?
Не се е получило ДОСЕГА, всичко е свършило от зле по-зле, минало е вече. Преживяла си го и си тук и сега - с куп възможности пред себе си. Посмей да поискаш да ги реализираш и да, наситина си "щастливо разведена" щом човекът до теб не е издържал на това, което е било препятствие пред вас двамата.
Имаш шанс, време, младост за друг човек, за друг живот, за деца....за всичко, което желаеш. Няма начин, да няма начин Взиме си дълбоооко въздух и давай смело напред!

... и вече от нищо не ме е страх.

Това е хубавото нещо в ситуацията. Почини си, не насилвай нещата. Но и не се предавай, 31 е много хубава възраст, имаш и опит, и мъдрост, и време. 

Знаеш ли, идва момент в който спира да ти пука за каквото и да било. Тогава сякаш живота те хваща и нещата някак си идват на мястото ей така, без да искаш. Скоро ще ти се случи това, сигурна съм. 
marmotche е права. Имаш и опит и мъдрост и време. Помисли върху това...

Имаш колкото време искаш,за да си починеш и да се възстановиш от удара,който ти е нанесъл.Но помисли от тази гледна точка:Щом трудност като тази го е отблъснала и го е накарала да те изостави,значи просто той не е човекът за теб.И никога не е бил.
Някъде там,под същото небе,под което заспиваш ти и което сега ти се струва мрачно и враждебно,има един човек,който е твоята половинка.Ти и той ще станете едно цяло,когато се срещнете.Ти ще му разкажеш за опита,който имаш и проблемите,с които си се сблъсквала и той ще те приеме заедно с тях.И ще те обича въпреки тях.И ще се бори рамо до рамо с теб ,с твоите (вече вашите) призраци и мечти.
Дай му шанс,макар да не го познаваш още.
Той ще дойде в живота ти и ти трябва да отвориш сърцето си,за да го приютиш!
Вярвай!

п.п.Говоря ти от личен опит.Успех

За да се изтласкаш и тръгнеш нагоре,трябва да се удариш в дъното...Ти сега си постой малко долу,окайвай се,посипвай си главата с пепел,а после се съвземи,събери разбитите си мечти и надежди в шепи,изплети си здраво въже от тях и се изкачи по него обратно горе,където те чака Твоя живот,единствен,неповторим и чакащ да ти предложи още много незиживяни радости.

Оххх защо не съм на 31 Още си толкова млада за да си уморена ! Тъкмо сега е момента да започнеш нов живот.
Аз на 31 прекратих връзка която ми къса нервите 8 години и си бих камшика чак в друга държава

Здравейте момичета,
Не съм влизала тук от 3 години...точно толкова минаха от края на моята борба. ( години безуспешни опити за забременяване, 1 лапароскопия, една извънматочна бременност с висок риск за живота, едно предателство ( в момента съм щастливо разведена). Уморих се...не толкова от опитите , а от страха да не бъда изоставена заради неуспеха. Изоставиха ме  заради това и вече от нищо не ме е страх. Просто съм уморена. Поклон пред куража и волята на всички вас. Аз се отказвам, но ще се моля всеки ден за вас и малките същества, незаченати още, на път или родили се вече.

Само едно знам, не се отказвайте. Със сигурност е многооо трудно, но трябва да продължите напред. Важното е, че винаги след лошото идва хубавото стига да успеем да го дочакаме. На всеки личните проблеми му изглеждат най-трудни когато са на гръба му, но това не значи че трябва да се отказва от хубавите неща които няма начин да не се случат щом сме живи. Смело напред, живота е борба всеки ден.