Чета ви с пре-пре-голям интерес...
Аз отдавна не работя професията си, а и не ми липсва често казано!
Имам идея като пораснат децата, да си направя една работилница,
но това е проект който търпи развитие и само да сме здрави се надявам да осъществя.
А сега в малкото свободно време което ми остава или когато дойде една от бабите,
помагам на голямото момче и така сме си полезни!
Относно деца у дома или на детска, аз съм на средата,
като мнение и компромисна както винаги,
защото и при нас е неоспорим факт доказан последните две години,
мишоците не боледуват така често в сравнение с деца ходещи на градина!
Когато се роди Калина на всеки 10 дни, Митака беше с висока Т и задълже хрема,
след три дни по системата на скачените съдове и Калина.
И завъртеше ли се колелото нямаше край.
Дори имаше момент на всеки бях направила болничен лист с лекарствата,
за да не сгреша в даването им, а с Калина на косъм отървахме болница!
Издържах 5 месеца и с това се изчерпва ясленско-градинския ни опит!
А и две години вече него все не го приемат в ДДГ, а опита ми с частната
просто беше неоправдан откъм съотношение средства за такса
която болен или здрав си е константа + и за лекарства + седене в къщи болен....
Дори в един момент си дадох сметка, че от пет месеца на ясла
той реално е бил един месец и половина като дни!
Това от една страна, но моята най-голяма болка и тревога е,
да не им се отрази в бъдеще, а именно липсата на социални контакти,
възможността да общуват с повече деца ежедневно,
което се опитваме да компенсираме максимално лятото,
когато се прибираме у дома само да спим!
Както и придобиването на умения които да са им полезни после когато
тръгнат на училище, езици, спорт и т.н!
Това ме мъчи мен, понеже не мога да съм адекватна винаги и на 100%,
но не съм максималист, старая се, правя което е по силите ми,
а дали страховете ми имат почва, ще покаже времето!