Аз пък си мисля, по повод детските градини, че всички изхождаме от собственият си опит. Ето, аз съм ходила и на ясла, и на градина. Почти съм сигурна, че тези които не виждат проблем в градините, самите те са ги посещавали. И обратното - тези, които смятат, че е по-добре за едно дете да е до по-късно в къщи, вероятно не са посещавали. Препдолагам има и изключения, но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?

Аз пък хич не съм и разбрала, че някой е пропагандирал липсата на правила. Това ми звучи направо абсурдно, някой да си живее според поривите все едно не трябва с нищо да се съобразява.

 Докторе, аз обществото не мисля, че иамм сили да променя, затова ще гледам да нагодя детето си към него, така че да бъде максималко шастливо в него.

"Максимално" в дивата джунгла, наречена САЩ е едно. В Швейцария- друго.
В Норвегия-друго.

Разликата е в това,че "ценностите" нагаждащи човек в общество като Американското/УК го правят по-лош.
В другите общества- по-добър. Затова и в първите две общества "аутсайдерите" ( любима дума на Англо-Саксонския естаблишмент, с която обозначават непреодолимото препятствие, простосмъртен да попадне на "добро" място) са повече, защото не могат, или не искат, да "следват" модела, струващ им се нямащ нищо общо с нормалното човешко поведение, познато им от семейната среда.
Семейната среда по принцип е взаимопомагащо се общество. Англо-Саксонското общество е контарпункт на това, с безкрайният си егоцентризъм и егоизъм, които в повечето случаи почиват не на "лошотата" на индивида, а на "необходимостта", както и на липсата на възможности. Една богата майка в УК ще даде по-лесно от тази, нямаща абсолютно нищо за самата себе си. Освен че беднотата сама по себе си прави хората по-лоши и извратени. С едно изключение- крайната бедност, когато от затъпяване, обезчуствяване, безразличие, на индивида му е "все едно", и колкото повече тогава се прави на "Майка Тереза", толкова повече получава вътрешно блаженство и удоволствие. С които замества липсите си.

В останалите посочени общества, общественият модел следва семейния. Затова са и по-хармонични, затворени, продуктивни, благоденстващи. И не избират ( както в САЩ) кой от отрязаните 3 пръста да им пришият, че за останалите нямат пари.

... А само и единствено за нуждата от правила в семейството, правила и регулации в поведението на детето, които ще го подготвят за живота навън. За това писах. От моя гледна точка.

И тази нужда се засилва с възрастта на детето.

Имам чувството, че имаме някакъв комплекс и страх към думи като "правила", "режим", "регулация", което ни кара да изопачаваме реалния им смисъл.


Съгласна съм, че трябва да се нагаждаме в обществото, за целта трябва да запознаем детето със съответните "норми" /още една мръсна дума открих  /.

но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?

Хвана ме  ! Тръгнала съм на градина на 3 години и горе-долу толкова смятам за "идеалната" възраст /ако има възможност, разбира се/.

ДиваРоза, че не съм аз е ясно  . Откъде се вижда, че съм смела? Аз разбрах как отглеждането на децата в домашна обстановка вреди на развитието им според теб. Извинявай, може ли да се изразяваш малко като за по ниско интелектуални, не съм на твоята висота и постовете ти не ги разбирам  . (не се заяждам)
 

Цитат на: Bobbie в Януари 25, 2012, 16:10:01 pm

но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?

Хвана ме  ! Тръгнала съм на градина на 3 години и горе-долу толкова смятам за "идеалната" възраст /ако има възможност, разбира се/.

А аз съм ходила на ясла от съвсем мъничка. Не знам колко точно, но май към година и половина е било най-рано позволено.  Дори най-малият номер престилка ми се е влачел до земята .
От тази ясла нищо не помня, освен пътят към нея, защото и след това сме го минавали и дядо ми все викаше „помниш ли как те водех на ясла“.  Иначе да съм забравила, че съм ходила въобше. Ако ми бяха казали, че не съм ходила, щях да им повярвам.

Аз пък си мисля, по повод детските градини, че всички изхождаме от собственият си опит. Ето, аз съм ходила и на ясла, и на градина. Почти съм сигурна, че тези които не виждат проблем в градините, самите те са ги посещавали. И обратното - тези, които смятат, че е по-добре за едно дете да е до по-късно в къщи, вероятно не са посещавали. Препдолагам има и изключения, но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?

Явно аз съм от изключенията. Била съм пребита в детската ясла от лелята. Не можеха да ме приближат до детско заведение на по-малко от 100 метра, въпреки че майка ми беше детска учителка. Не виждам нищо лошо детето ми да посещава ДГ, напротив - смятам го отчасти за полезно.

А, на мен дискусията ми е изключително интересна.
Търся отговори на мои си въпроси /не свързани с ДГ, по-скоро с общуването у дома/

http://www.dnevnik.bg/na_put/2012/01/26/1753054_nai-tochnite_avioprevozvach_i_letishte_v_evropa_sa/
Ето защо семейството е най-важното в едно общество.
Ето защо от него започва това общество, то (обществото) е проекция на семейството в по-широк мащаб. А не обратното.
И ето резултатите... .

Това ,което за Англо-Саксонците се налага чрез "мерки", религия, "убеждаване","морал", за другите е саморазбираемо. Защото обществото е естествено продължение на семейството, а не негова противоположност. И когато детето в тези Скандинавски страни "излезе" от семейството, то вижда ценности, продължение на семейните. А не противоположни, извратени... .

Който дава пари за семейството, децата, образованието, дава много по-малко за затвори, съдии и адвокати.

п.с. За Атинското летище че е в тази класация не се учудвайте- летище "Елефтериос Венизелос" е с немски управителен съвет, и се управлява на практика от немци.

Аз пък си мисля, по повод детските градини, че всички изхождаме от собственият си опит. Ето, аз съм ходила и на ясла, и на градина. Почти съм сигурна, че тези които не виждат проблем в градините, самите те са ги посещавали. И обратното - тези, които смятат, че е по-добре за едно дете да е до по-късно в къщи, вероятно не са посещавали. Препдолагам има и изключения, но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?

Аз съм помъкната по ясли и градини още след навършване на 1 г. Имаше момент, в който заради липса на места се наложи да ме запишат в градина, която беше на другия край на града и беше седмична. В понеделник сутрин сменяхме два автобуса за да стигнем до градината, а после майка отиваше на работа. Взимаха ме в петък следобед. Никога не съм стъпвала в този квартал, освен в онези няколко месеца от детството ми. Била съм на 3. Наскоро минах покрай тази градина и веднага я познах. Обзе ме едно тягостно чувство, нещо ме стегна за гърлото и дума не можех да продумам, оградата, блока отсреща, тъга, тъга. И чувствата ми ме върнаха назад и си мислих, че не може да е възможно, не може да помня.
Минали са трийсет и повече години оттогава. Разпитах майка ми и наистина това е била същата седмична градина, която аз си спомнях от студените, тъжни сутрини.
Точно за това направих всичко възможно и съм благодарна на Бог, че имах подкрепата на семейството ми да отгледам до по-късна възраст децата си у дома.
Родителите на съпруга ми, дори баба му е категорична, че децата се гледат в къщи. Те самите са били принудени да дадат децата си на ясла и  отчитат търчането по работа и градини за грешка и че са ощетили децата си. Дори баба му казва "И за какво - за едната пенсия сега? Гледай ги, това е време, което се отплаща и не може да се връща назад!".
И няма съмнение - детско заведение и колектив са абсолютно необходими според мен за децата. Въпреки всичките й недостатъци ДГ им липсва, когато са в къщи.

Нека не забравяме все пак защо са направени ДГ и яслите- не защото децата трябва да има къде да ходят да си играят и да общуват с връстници.../това може да го правят принципно и на други места/, а да има кой да ги гледа докато родителите са на работа.

Върнете се назад във времето на нашите баби- нямало е детски заведения, децата са били отглеждани в къщи, на полето, на мегдана и т.н. и според мен са били много по-социални от нас сега... Да не говорим, че така от малки са били възпитавани да спазват традициите, да са сплотени, единни и т.н. За това никак не ми харесва когато всички започнат да излизат с оправданието, че сега се живее много трудно и хората са в постоянен стрес, за това не можели да обръщат внимание на децата си и те ставали "лоши", защото навремето се е живеело много по-трудно и стреса дори е бил още по-голям /мога да дам много примери за това, но поста ми ще стане още по-дълъг /.

Върнете се назад във времето на нашите баби- нямало е детски заведения, децата са били отглеждани в къщи, на полето, на мегдана и т.н. и според мен са били много по-социални от нас сега...

по-социални са били, защото всички жени са били домакини и са седели в къщи с децата, освен това, не се е живеело в блокове, а в малки къщи и кооперации. съответно, компанията на улицата пред къщата ("махалата") е била гарантирана. не като сега, когато едно дете, гледано в къщи, има много малък шанс да срещне връстници в близката околност. децата са пръснати надалече едно от друго, масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.

апропо, не е вярно, че не е имало детски заведения. имало е и тогава - забавачки. обикновено полудневни и обикновено в градовете. но е имало - по сведения от първа ръка.

Баба ми е била доста заблудена да гради комунизма, а и е била принудена финансово, предвид че са живели на квартира, та майка ми и брат й са си отвисяли в ДГ.
При свекърите също.

От както "дошъл" комунизмът започват сезонните ясли по селата. Лятото, докато майките са на къра. Не че преди това не са били пак там, но с люлката под крушата.

..... масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.

Така е, но знаете ли кое най-много ме учудва. Повечето ми приятелки, на които децата им ходят на ДГ постоянно се оплакват, че ако отидат да вземат детето си след 16:30 обикновено е едно от последните 3-4

Цитат на: jam в Януари 26, 2012, 15:07:10 pm

..... масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.

Така е, но знаете ли кое най-много ме учудва. Повечето ми приятелки, на които децата им ходят на ДГ постоянно се оплакват, че ако отидат да вземат детето си след 16:30 обикновено е едно от последните 3-4

не е съвсем за учудване. доста майки на деца в ДГ имат второ дете под 3 г. и са в майчинство. други пък ползват услугите на баби и дядовци. съдейки по моите лични наблюдения от групата на сина ми, има 1 безработна майка само. останалите са или работещи (с баби или без) или гледащи по-малки деца. последните 3-4 деца ги вземаме обикновено към 18:30 или малко по-късно.

Е, значи не е като да няма кой да ги гледа децата....
В провинцията явно е малко по-различно. В 18:30 ДГ вече е затворена Най-малкото е да те гледат на кръв госпожите ако имаш наблагоразумието да си вземеш детето тогава

Цитат на: jam в Януари 26, 2012, 15:07:10 pm

..... масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.

Така е, но знаете ли кое най-много ме учудва. Повечето ми приятелки, на които децата им ходят на ДГ постоянно се оплакват, че ако отидат да вземат детето си след 16:30 обикновено е едно от последните 3-4

Значи в провинцията има изключения. Майка ми е детска учителка. Работното й време е до 18ч, и може да ви каже, че има 3-4 деца, които си откарват до тогава.Да не говоря, че в една друга детска градина (беше отдавна)майката беше позакъсняла да си вземе детето(била е на изпити в друг град) и учителката му беше наговорило куп глупости - как майка му и баща му са лоши, забравили са го и т.н. Горкото , майка му го прибра стресирано, и след години като срещаше жената се разтреперваше.А тя е била по заместване т.е. замалко.

джиджи, не съм съгласна, че стреса и бил по-голям преди. Аз от 4-5 годишна играех цял ден навън с още сурия хлапета, а майка чат пат ме наглеждаше от терасата, моят син е на 7 години и още не е излизал сам. Живота не е бил приказка, но пък и стреса беше в пъти по-малко поне, когато аз растях.

Аз лично гледам много високо на две качества - "чувството за дълг" и "чувството за отговорност". Ако успеем да ги възпитаме у децата си, ще успеем да им помогнем да станат по-добри граждани и по-добри дъщери и синове. Защото и любовта към родителите, и благодарноста, и посочените две качества се възпитават. Т.е. ежедневно и нагледно, а и с думи повтаряне и обяснение при всеки удобен случай и ситуация какво означава това, какви са конкретните им прояви.

Децата нямат представа от само себе си какво е да си "добра дъщеря" например. Те не се ражат с това, както например се раждат с усещането за привързаност и любов към родителя. Защото и уважението към родителите, и естественото усещане за благодарност към тях и чувството за дълга и за отговорност - са все част от социалното им осъзнаване. Те са вече част от надстройката над животинското, биологичното, над инстинктите. Те не се възпитават лесно и при всички случаи не е само и единствено доброволно включването на децата в този процес на осъзнаване на тези качества. Това става с точно онова, което нарекох преди "опитомяване" на дивото, асоциалното в тях. (Дано не е припаднал от възмущение вече някой психолог при споменаването отново на тази дума...) Това става със слагането на "юларчето" над асоциалното в децата. Това става с постоянна дисциплина, правила, чувство за ред.
 За себе си съм сигурна, че децата ще са ни благодарни някой ден за това. Защото и дисциплината е форма на любов и загриженост към детето, към неговото бъдеще. За целта то ще трябва къде доброволно, къде принудително да се прости и откаже от емоции и реакции, които са плод на неговия егоизъм, на неговия асоциален "Аз" все още.
Имам чувството, че на някогашните поколения чувството за дълг и отговорност са им били по-познати и естествено са ги въприемали като част от възпитанието си.
Днес като че ли всички сме се юрнали да задоволяваме най-напред личните си емоционални прищявки и това ни изключва до известна степен от общото социално.

Следващото да не го четат психолози!

Състояния като "тревожност", "страх" и подобни са естествена и необходима реакция на човек (а и на животните) към неизвестното, непознатото, към промените и подобни. Те отминават от само себе си и в умерена доза са полезни даже, защото са част от защитните реакции и механизми на човешкото тяло, защото ни предупреждават, че нещо предстои да се случи. Не  е нужно всеки път, като се почувстваме разтревожени, да ходим на специалист, защото ставаме зависими и отслабваме способностите си да се справяме сами с тях. А, когато са в умерена доза, човек може да се справи с тях, така е създаден. Така, както са се справяли нашите родители с тях. Днешната мода по лечителите на психиката, емоции и подобни прави хората тотално зависими от тях, а и се получава прехвърляне на отговорност към специалиста. Не очаквам той да ме посъветва, че тревожността ми не трябва да се лекува. Не, защото те ни гледат като пациенти. Но не бива да се оставаме да си внушаваме, че сме пациенти. Защото ние не сме пациенти. Освен, когато разбира се, вече не става въпрос за истински случаи на задълбочени състояния, за които трябва да се отиде на специалист. Ама това май го казвах вече доста пъти.

Дано никой не ми поиска линкове за това, което написах, защото нямам линкове за всяка мисъл, която прелети през главата ми...