Тук направо замириса на готвено 

Да, и тук супермаркетите са до 20 ч. От бензиностанцията до 22 ч. може да се вземе нещо за ядене. И да, за почти всичко си трябва кола. Нищо, че е нищо и никакъв град.
И аз пазарувам веднъж седмично и това е. Липсва ми магазинчето в блока в София, където мога да сляза почти по пантофи.

Леле, ужас. Сега ако кажеш, че и събота и неделя не работят и съвсем ще ме разбиеш. Тук пък е пълно с денонощни супермаркети, а и други магазини работят по цели нощи. Дори колело съм си купувала  през нощта в 2:00. Но без кола няма мърдане абсолютно никъде.

Ей, това жените сме ...   

Бенки наскоро ни нападнаха и нас. В първият момент се стъписах, но се сетих за едно питане на Джам и се успокоих. Първата бенка беше точно зад ухото и аз като си помислих, че е кърлеж, ей голям страх  . Абе сега ми е смешно, но тогава верно се уплаших.

дам, и аз обичам да готвя, но не обичам и не мога да правя сладкиши, не обичам да мия прозорци и т.н., та от тези неща пестя време

Виждам, че темата за готвенето се обсъжда само от редовни потребители на форума и признавам - поколебах се дали да споделя мнението си и аз. Но ще го направя, защото то в голяма степен е повлияно от прочетеното през годините във форума. Да, готвя на детето си. Готвя му и не се питам дали ми доставя удоволствие. Удоволствие ми доставя да го чуя как ме пита „мамико, какво ми готвиш”, да го видя с какво усърдие слага покривката, как сладко яде. От вас момичета, от Доктора, съм се научила колко е важна храната, важно е как се приготвя. Дали защото съм недоверчива, но готовата храна (вкл. ДК) не е добър избор за мен. Не знам какво има в храната, колкото и вкусна да е тя. Готвя веднъж на ден и не ми тежи, не ми отнема много ценно време.До скоро му готвех отделно и ми отнемаше повече време, но интереса към нашата храна е много голям и затова се готви за всички. За обяд и вечеря има различни ястия, като 1 то е от предишния ден. Имах угризения, че 1 е от предишния ден, но скоро прочетох, че Доктора също приготвя вечер храната за другия ден, и се успокоих. Старая се да ползвам качествени продукти (био), спрях да ползвам олио... , не пържа, появиха се в менюто ни зеленчуци, които не използвах често и куп други неща, научени тук. Всъщност исках само да кажа, че съм се убедила в ползата за детето ми (а покрай него и за нас) от домашно приготвената храна, за здравето му, за възпитанието му. И по тази причина не ми тежи, правя го както всяко друго задължение по отглеждането на детето ми.
Много се надявам да не предизвикам вълна на недоволство, исках само да споделя

Ей, това жените сме ...   

Бенки наскоро ни нападнаха и нас. В първият момент се стъписах, но се сетих за едно питане на Джам и се успокоих. Първата бенка беше точно зад ухото и аз като си помислих, че е кърлеж, ей голям страх  . Абе сега ми е смешно, но тогава верно се уплаших.

Perdeto може ли да успокоиш и мен, че имаме една голяма.

Боби, в Германия неделята е свещенна. Нищо не работи. Е, в големите градове сигурно дюнерджийниците са отворени, но нямам наблюдения. В малките градове бомба е паднала.
В моя вилает работят някои супермаркети в неделя от 8 до 13 ч. Вече им свикнах. По-лошото е, че през седмицата, ако имам нещо да купувам от центъра, трябва да търча в обедната почивка. Иначе всичко затваря в 18 ч. Аптеките отварят в 9 ч. и също работят до 18-18,30 ч. максимум. Има една дежурна за целия град. Е, има си и предимства, разбира се. Малко е, всичко е близо. До центъра и магазините съм стигнала с автобуса за най-много десет минути. През обедната почивка не слизам с колата до центъра, че няма къде да се спре. Така с работното време. 

"Now I lay me down to Sleep,
  I pray the Lord my soul to keep,
  If I should die before I wake,
  I pray the Lord my soul to take."

"If I should live for other days,
I pray the Lord to guide my ways."
 

Four corners of my bed
Four angels over head
Matthew, Mark, Luke and John
Bless this bed I lay upon

Four corners to my bed,
Four angels ’round my head,
One to watch, one to pray,
And two to bear my soul away.

I go by sea, I go by land,
The Lord made me with his right hand,
If any danger come to me,
Sweet Jesus Christ, deliver me.

For he’s the branch and I’m the flower,
Pray God send me a happy hour,
And if I die before I wake,
I pray the Lord my soul to take.

I lay my head on our Lady’s knee
Jesus come this night to me
Heart of Joseph I adore thee
Heart of Mary I implore thee
Heart of Jesus pure and just
In those three hearts I place my trust.

Teach me to always to say what’s true.
Be willing in each task I do.
Help me to be good each day,
and lead me in thy holy way.

I pray whatever wrongs I’ve done,
You will forgive me every one.
Be near me when I wake again, and
Bless all of those I love. Amen.

 

последните постинги ме присещат, че детето вчера на вечеря ми изрецитира една молитва, като обясни, че госпожата в градината ги е научила.

чудим се с баща му какво да правим...

Хм, и двамата с мъжа ми не сме вярващи.
Не знам изобщо как и какво ще обяснявам за Господ един ден, но пък и нямам представа дали ще ми е приятно някой друг да го прави.

и ние сме така
на Деси в детската градина им бяха обяснявали за Господ, за Йерусалим, чели им откъси от детска библия, та имахме един период в който говореше по цял ден за това. Слава богу отмина, че и аз се чудех какво да обяснявам. Опрделено не съм подготвена по темата.

аз обяснявам, че някои хора вярват в..., някои народи смятат, че.., индианците вярват, че...
Наскоро обяснявах по повод "Братът на мечката" за душите на индианците, вселяващи се в животни. Книгата ни е подарък, четохме я без да съм я чела предварително и доста се препотих, докато отговоря на 100тина защо. Моето момче е малко и се задоволява с прости обяснения, при по-големите не знам как е. Опитвам да се придържам най-близо до моята си истина за нещата и да наричам нещата с истинските им имена.

Хммм, трудна работа е това. В детските градини имат ли право чак пък на молитви да ги учат? Нали все пак е въпрос на избор в какво да вярваш и дали? То по едно време се говореше за въвеждане на задължителен час по Вероучение в училищата, но не знам дали се прие. Но пък в ДГ...малко прекалено ми се струва. Мисля е редно семейството да реши какво и как да обяснява на детето си по този въпрос първо.
То и аз не съм вярваща много-много, но като дойде време смятам като midge да процедирам.

Аз пък не смятам че има нещо лошо да обясняват на децата такива неща. Вярата в Господ учи на смирение, на това да обичаш ближния , да си добър и т.н. Какво по- хубаво от това... А и като порасне и стане възрастен човек, сам може да прецени дали да продължава да вярва....
Сикс, те и приказки им четат на децата, това не значи че ги карат да вярват че съществуват триглави змейове да речем

И, тези дето не вярваме не обичаме ближния си ли? Или не е имало кой да ни научи на тези важни неща.
Предпочитам детето ми да говори за Господ с някой, който го разбира и истински вярва в него. За това и не смятам, че аз ще му бъда особено полезна . Но това са неща в бъдещето, когато започне наистина да разбира. Сега, на въпросите на 4-годишната му главичка ще мога да отговоря, но после... не знам.

И, тези дето не вярваме не обичаме ближния си ли? Или не е имало кой да ни научи на тези важни неща.

Не съм написала нищо подобно....

Предпочитам детето ми да говори за Господ с някой, който го разбира и истински вярва в него. ...

За това съм абсолютно съгласна...

Аз пък не смятам че има нещо лошо да обясняват на децата такива неща. Вярата в Господ учи на смирение, на това да обичаш ближния , да си добър и т.н. Какво по- хубаво от това... А и като порасне и стане възрастен човек, сам може да прецени дали да продължава да вярва....
Сикс, те и приказки им четат на децата, това не значи че ги карат да вярват че съществуват триглави змейове да речем

Това е, защото ти така мислиш и за теб не е проблем. Аз имам съвсем различно виждане какво прави вярата в Господ с техните умове и затова гледам на подобни обяснения като на грубо вмешателство в това какво аз искам да науча детето си. Ти казваш, че можело да си реши дали да продължи да вярва, аз пък смятам, че може да си реши дали да започне . Мога да ги науча да обичат ближният си и без да включвам Господ, както мен са ме научили.
Тъй като нямам съмнение, че рано или късно и на моите ще им бъде обяснено от някой доброжелател, ще им обясня в къши, че някои хора вярват в това, а някои не и че не се знае къде е истината. По принцип, не за религията, а за всичко, искам да поставят на съмнение всеки общоприет факт и да решават дали да вярват на нещо според фактите които имат, а не според това, че някой авторитет е казал, че е така. Да имат собствено мнение по всеки въпрос, ама собствено, не изградено от това, че другите вярват че нещо е така.