На 22/02/2012 във Веве, Швейцария, почина синът на Владимир Набоков- Димитрий. Единственият наследник на Вл. Набоков по пряка линия, не остави наследници. Така се прекъсва рода на един от тримата най-велики писатели на 20 век.

Преди много, много години, в тъмните и хаотични времена на тъпият Бг комунизъм, занимаващ се само със здравето и успехите на Бг такачки и шофьори, имаше едно радио, по което, въпреки че бе много заглушавано, с добрите приемници "Филипс" ( купени от онзи магазин, наречен свенливо от "другарчетата"- "Кореком") можеше да се чуят разкошни литературни обзори, извън всякаква политика. Та в един такъв светъл ден, малкото провинциално дете, допряло ухо до пращящото радио, за пръв път чу името на Вл.Набоков и откъси от "Защитата на Лужин" и "Други брегове". Великолепни неща, които после, след много години, можеше да се прочетат и в оригинал. Успоредно с откъсите от тези романи, по "Свободна Европа" се четяха и разкошни литературни рецензии-обзори на цялостното му творчество, с биографични нотки. Просто- незабравим прозорец към света във време, когато Бг духовна храна бе крайно "постна". От тогава ми е останало уважението и почитта към големият му талант.

1 снимка- семейният дом на Набокови в Санкт-Петербург.
2 снимка- семейното им  имение в Рождествено - много от сцените в "Други брегове" са от там.

Мъничко снимки на един велик танцьор... просто за настроение. Тук са 3 дена неработни...  .

Рудолф Нуреев. Не както сте го виждали на "известните" западни снимки и фотографии.
На последните две е с неговата партньорка от младите му Руски години- Нинел Кургапкина.
На последната е с Карла Фрачи- "Жизел", 1980

Рудолф Нуреев, Марго Фонтейн, "Дамата с Камелиите", Париж, Постановка на Френската ТВ, продуцент- Пиер Журдан, Август 1970.

Боже, колко са красиви и изящни!

Има ли още?

Боже, колко са красиви и изящни!
Има ли още?

Рудолф Нуреев, Марго Фонтейн

* Баядерка
* Ромео и Жулиета на Прокофиев

И нещо специално- великият и незабравим Вацлав Нижински...

" Следобед ме поканиха да посетя Балета на Дягилев. Отидох без особен ентусиазъм. Но във второто отделение бе "Следобедът на един фавн" с Нижински. Още от първите му стъпки на сцената, бях като наелектризиран. През живота си съм видял малко гении. Нижински бе един от тях. Неговата игра и настроение бяха отражение на непокоримият му дух, тръгнал към скъсване с настоящето, с реалността на битието. Всеки негов скок бе скок към неизвестното, трагичното. Поканих на другия ден Вацлав в студиото. Тогава снимахме "Лечението". Той дойде, застана срещу мен, и с часове ме наблюдаваше, като лицето му ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Поиска да дойде и на следващият ден. Аз разбира се го поканих, но казах на Роли ( Роли Тотеро, Чаплинов оператор повече от 30 години) да не слага филм в камерата- самата Фигура на Нижински дотолкова ме парализираше че имах чувството, че изобщо не съм смешен каквото и да правех. Нижински дойде пак, поседя, и на тръгване каза - " Вие сте поет пред камерата".

Ч.Чаплин

Снимките са специално и само Нижински в ролята на фавн-а в "Следобедът на един Фавн".
Предпоследната е от "Петрушка". Нижински е най-великата "Петрушка" в историята на балета... .
Следва- "Сиамезки Танци" от 1910
Следва- тъжна картина от Нижински в Психиатрична болница, когато изследващи го психиатри го помолват да изиграе нещо "по спомен", и е от 1939. Нижински постъпва в психиатрично заведение през 1918 (9?) и никога не успява да си възвърне психичното здраве... .

Нижински... третата снимка е "това, което е останало"... и е от 1947, 3 години преди смъртта му. Със съпругата му- Ромола Нижински.
Предпоследната е Нижински през 1908 при постъпването му в "Руския Балет" на Дягилев.

Защо постъпва в психиатрията?
каква е съдбата му накрая?

Защо постъпва в психиатрията?
каква е съдбата му накрая?

Поради психично разстройство. Умира през 1950 в Лондон.
Фактически от 1918 (9?) без прекъсване, или с малки такива, не излиза от психиатрични заведение, предимно в Швейцария.

Здравейте!
Д-р Бърди, от два дни се ровя в този форум и изчетох доста ваши постове, като ми допадна мисленето и разсъжденията Ви, та ми се искаше да чуя мнението Ви и по нашия въпрос: Синът ми е на 7 месеца, на 4 месеца забелязахме, че едното му тестисче е подуто и ЛЛ веднага даде направление за детски хирург. Заведохме го, д-ра каза хидроцеле и след годинката операция, освен това откри и пъпна херния, която ЛЛ не беше забелязала, бързайки и претупвайки ВИНАГИ консултациите (никога не му погледна под памперса на това дете, ако името му не говореше красноречиво и пола нямаше да му е разбрала). Та и за пъпната херния хирурга каза операция преди първи клас, но което ме потресе в думите му беше "ами то и ние хирурзите трябва да ядем хляб, ще го оперираме и готово" Все пак явно за някои доктори моето дете е само източник на "хляб" и нищо друго. Аз четох доста и чуждоезична информация и доста се обърках, защото там пише, че се прави операция само в краен случай и то много рядко, а не за да си хапнат хирурзите "хляб". Вие какво мислите по въпроса? Интересува ме какво мислите и за забелването.. сигурно сте го коментирали, но ако не ви представлява трудност да кажете пак.
Благодатя Ви предварително за отделеното време!
На майките, които са наясно по тези въпроси и се повтаряме, се извинявам.

цвете от орхидея  , имаш ли вариант да си намериш друг, по-малко гладен хирург, това звучи ужасно и дори и да трябва операция не виждам как можеш да му имаш доверие на този човек. кажи в кой град си да видим, може някой във форума да знае добър хирург, в "помагаме си взаимно" пишат повече хора и могат да са ти полезни с инфо за лекари. дано се оправите, че звучи много неприятно ситуацията, в която си.


от едната сцена, на друга - вчера гледахме това http://www.nationaltheatre.org.uk/67249/productions/collaborators.html
ръсел бийл е страхотен, както винаги, за съжаление играе основно театър, но ако си намерите филм с него - гледайте го, невероятно е диапазонът му е страхотен, изигра един сталин, който беше смразяващ, комичен, симпатичен на моменти, страшен.  но ви пиша освен заради него и заради едно преживяване докато гледах постановката - тя е замислена като сатира, траги-комедия, но нещата на които публиката се радваше мен ме хвърляха обратно в конкретността на онова сиво време, което често се усещам, че позабравям и си мисля как нямаше никаква надежда, никаква възможност за истинско щастие, радост, колко лесно се забравя пъплещата депресия. хем аз хванах мъничко за щастие, и разбира се, едно е да си в сталинистка русия, друго у нас през 80те, но все пак... духовната мизерия е страшно нещо, като "нищото" в приказка без край, което поглъща по пътя си всичко.

имаше едно момче, което се обръщаше към булкагов и съпругата му с "госпожо, другарке булгаков" и се сетих как и ние в другия край на този режим говорехме на госпожо/другарко, добре е, че поне се мръднахме оттам, каквото ще да си говорим, колкото и да сме зле и тн, не е онова време, в което всяка мисъл и чувство трябваше да бъде ампутирана в зародиш.

Moscow, 1938. A dangerous place to have a sense of humour; even more so a sense of freedom. Mikhail Bulgakov, living among dissidents, stalked by secret police, has both. And then he’s offered a poisoned chalice: a commission to write a play about Stalin to celebrate his sixtieth birthday.
Inspired by historical fact, Collaborators embarks on a surreal journey into the fevered imagination of the writer as he loses himself in a macabre and disturbingly funny relationship with the omnipotent subject of his drama.
Killing my enemies is easy. The challenge is to change the way they think, to control their minds. And I think I controlled yours pretty well. In years to come, I’ll be able to say: Bulgakov? Yeah, we even trained him. He gave up. He saw the light. We broke him, we can break anybody. It’s man versus monster, Mikhail. And the monster always wins.

Това е от страницата, която давате. Не знам дали е във връзка със спекаткъла, но е пълно с неточности и произволни "фрази".
Това е някъде в първите години след войната ( не си спомням дали по повод преследванията срещу Зощенко и Ахматова, и е казано, доколкото си спомням, в разговор между Фадеев и Сталин) когато Сталин просто споделя " ... ние пречупихме Булгаков...". Темата с Булгаков е много обширна... страници ще ни отнеме, и не е изобщо толкова просто. Да, поръчвали са му пиеса за Сталин, но понеже Булгаков е искал тя да касае МЛАДИТЕ години на Сталин, нещата моментално са били блокирани, и Булгаков свален от влака още в началото ( бедният Михаил Булгаков бил тръгнал да събира в Грузия материали за ранните години на Джугашвили...). Смелянски в документалната си серия за Булгаков го споменава това... чудесна ТВ серия е... Смелянски е най-големият познавач на Булгаков в Русия, така или иначе.

Това, дето "чудовищата" винаги побеждавали си е чист АНгло-Саксонски комплекс, просто защото те кръщават СТалин "чудовище", но едва ли той самият, и/или обществото тогава, са го възприемали като такъв. Тоест, изпитаният Англо-саксонски трик на психологическите "портрети" по тип "дежа-вю" с "обратни" квалификации може само да обслужи Английската или Американски публики, нямащи си и грам понятие от Руска История и затова склонни към безкрайна сугестия, налагане на "етикети" за исторически личности и манипулация.

Сталин разсипа и унищожи Русия. За столетия напред. Това може да се докаже с факти. Сталин си бе обикновен престъпник, от общото криминално право, каквато си и бе цялата шайка около него от 1919 и насам. Само документите за Катинските разстрели или т.нар. "разстрелни списъци" са достатъчни за да се обоснове такава квалификация. Но за бога, "свещенните крави" на Викторианска или Едуардова Англия бяха по кадърни? Ейч Ейч Аскуит (Herbert Henry Asquith, 1st Earl of Oxford and Asquith), който от заседания на Кабинета пишеше по 10 любовни писма на младата си ( 20-30 години по-млада) любовница, съдържащи държавни тайни, бе по "стока"? месарите от т.нар. Френска "Революция" какво бяха? касапи... . Така че... Сталин не е изобщо екзотична птица в шикарен зоопарк.
Но за Сталин като личност е добре да се говори точно, пак само с факти и документи. А такива няма, защото всичко е укрито или унищожено.... особено за периода 1900-1917.

Апропо, много се бих радвал да направят пиеса за алкохолика Чърчил, за безкрайната му морална нечистоплътност, за стотиците му гафове и престъпления ( Галиполи, например). Известно е че чичко Сталин се е гнусял даже да се ръкува с Чърчил и винаги е предпочитал да разговаря с Рузвелт. Ама няма да дочакам такава пиеса за УК "свещенната крава".

Бележки така, на един дъх... .

Здравейте!
Д-р Бърди, от два дни се ровя в този форум и изчетох доста ваши постове, като ми допадна мисленето и разсъжденията Ви, та ми се искаше да чуя мнението Ви и по нашия въпрос: Синът ми е на 7 месеца, на 4 месеца забелязахме, че едното му тестисче е подуто и ЛЛ веднага даде направление за детски хирург. Заведохме го, д-ра каза хидроцеле и след годинката операция, освен това откри и пъпна херния, която ЛЛ не беше забелязала, бързайки и претупвайки ВИНАГИ консултациите (никога не му погледна под памперса на това дете, ако името му не говореше красноречиво и пола нямаше да му е разбрала). Та и за пъпната херния хирурга каза операция преди първи клас, но което ме потресе в думите му беше "ами то и ние хирурзите трябва да ядем хляб, ще го оперираме и готово" Все пак явно за някои доктори моето дете е само източник на "хляб" и нищо друго. Аз четох доста и чуждоезична информация и доста се обърках, защото там пише, че се прави операция само в краен случай и то много рядко, а не за да си хапнат хирурзите "хляб". Вие какво мислите по въпроса? Интересува ме какво мислите и за забелването.. сигурно сте го коментирали, но ако не ви представлява трудност да кажете пак.
Благодатя Ви предварително за отделеното време!
На майките, които са наясно по тези въпроси и се повтаряме, се извинявам.

Това са въпроси за детски хирург ( кога трябва да се оперира).
УЗ направихте ли? на областта... .

ама д-р бърди, това е пиеса, художествено произведение, не исторически документ, ясно е, че не черпим знанията си по история от сцената, просто споделих лично преживяване, за много добър актьор и за това как изплува един много конкретен спомен за много конкретна сивота, която убива всичко човешко, красиво и съзидателно

а за чърчил, знаят го какъв е бил (алкохолик, човек с проблеми) но и го обичат, това е така, но мисля, не можем да говорим за сравнение сталин-чърчил колкото и престъпления да е направил, не е избил милиони хора. как са възприемали сталин не можем да знаем, не сме били там и аз лично съм благодарна за това. от друга страна, те германците и хитлер вероятно не са възприемали като чудовище, но пък не можем да кажем, че е бил добър човек, нали - ето не пие, вегетарианец, никак не одобрява лова на животни, не ходи по жени (има моногамни отношения), демек не е неморален, но пък има едно особено отношение към човешкия живот.

погледнете ръсел бийл, докторе, заслужава си

ама д-р бърди, това е пиеса, художествено произведение, не исторически документ, ясно е, че не черпим знанията си по история от сцената, просто споделих лично преживяване, за много добър актьор и за това как изплува един много конкретен спомен за много конкретна сивота, която убива всичко човешко, красиво и съзидателно

а за чърчил, знаят го какъв е бил (алкохолик, човек с проблеми) но и го обичат, това е така, но мисля, не можем да говорим за сравнение сталин-чърчил колкото и престъпления да е направил, не е избил милиони хора. как са възприемали сталин не можем да знаем, не сме били там и аз лично съм благодарна за това. от друга страна, те германците и хитлер вероятно не са възприемали като чудовище, но пък не можем да кажем, че е бил добър човек, нали - ето не пие, вегетарианец, никак не одобрява лова на животни, не ходи по жени (има моногамни отношения), демек не е неморален, но пък има едно особено отношение към човешкия живот.

погледнете ръсел бийл, докторе, заслужава си

Скъпа,

Пиесата може да е чудесна, актьорът-също. Не споря... .
Какво значи "художествено" произведение? пък касаещо историческа фактология??
Ще направя пиеса за Елена Б, в която ще я изкарам "чудовище", пък после ще се смея че било "художествен образ"... и че Елена Б в действителност си е чист херувим и снежно-бял ангел. Как стават тези неща? кое остава трайно в съзнанието като "образ"? това, което давам като пиеса, или това, което говоря насаме? английски работи. ДВУЛИЧНИ работи.
Не бива да се правят такива неща... . Размишлявам защо се правят... това е.

но пък не можем да кажем, че е бил добър човек, нали - ето не пие, вегетарианец, никак не одобрява лова на животни, не ходи по жени (има моногамни отношения), демек не е неморален, но пък има едно особено отношение към човешкия живот.

Елена, човек притежаващ абсолютната власт в страна като Русия, няма нужда от пари, жени, или да оставя следи зад себе си с компрометиращи документи или факти. Калинин обичше млади балерини ( които после се хвърляха от прозорците), които сам избираше, Енукидзе бе педераст ( затова го и разстреляха), За Берия се знае малко документално по тези въпроси, Киров обичаше и той балерини от Кировския си театър, но с тези отрепки общо взето се изчерпват "моралните" скандали в Съветската върхушка до 1953. Е, да не забравяме и Илич, който едва не припадна на гроба на Инеса Арманд, докато в същото време имаше жена си за "подметка", или Троцки, пишещ еротични писма на жена си ( наскоро публикувани от Фелщински)... но това са "дреболии". В сравнение с гръмките скандали дори и само на един френски президент, викащ куртизанката си чак в Президентския дворец, и умрял там по време на "срещата". Комунистите такива неща не правеха... бяха много "по-дискретни".

Нямаше по-големи конспиратори в историята на човечеството от болшевиките. Всичко е заметено, унищожено, скрито, забутано, извратено, сочещо на друга страна. Никакво "особено" отношение към човешкият живот Сталин не е имал, ако се говори в смисъл "общество". Това са УК тъпи "шаблони" на хора изобщо не знаещи и грам Руска История. Тук много можем да напишем... Авторханов и неговата "Технология на властта" е добро начало, за да започнем. Намерете я- много хубава книга е.

Нещата са прости- Англичаните обичат да представят Съветска Русия като "абсолютното чудовище", и да насаждат този стереотип на всички в тяхната си страна. Това е известен психологически трик... виждайки какво са уж правели в други страни, УК публиката си въздъхва облекчено " ах, колко сме добре ние, колко сме "демократични" ". Пропаганда, демагогия за обща употреба. Нищо не знаят за Чърчил, защото нищо не им казват. А и каквото им казват, е внимателно "прецедено"... ясно стана след като се видя как подскочиха като ужилени от книгата на Д.Ървинг за Чърчил. Една смела книга, от един смел човек.

цвете от орхидея  , имаш ли вариант да си намериш друг, по-малко гладен хирург, това звучи ужасно и дори и да трябва операция не виждам как можеш да му имаш доверие на този човек. кажи в кой град си да видим, може някой във форума да знае добър хирург, в "помагаме си взаимно" пишат повече хора и могат да са ти полезни с инфо за лекари. дано се оправите, че звучи много неприятно ситуацията, в която си.

От Варна сме, ходихме при уж най-добрия детски хирург в града, ама то избора не е голям, те са трима общо, като другите двама са съдени за смъртта на едно дете и макар, че са оправдани не можах да се престраша да отидем при тях. УЗ не е правен, иначе има време според д-ра, но ние заминаваме в чужбина и не се знае кога ще се върнем и дали.

виж, като ще пътувате, няма какво да го мислиш, според мен. където и да отиде е вероятно да намерите по-адекватна помощ за детето. след като не е спешна операцията, значи можете да изчакате. моят опит е, че колкото по-назапад отивате, толкова по-рядко се препоръчват хирургични интервенции при деца, освен, разбира се, ако не се животоспасяващи.

д-ре, най-малкото с вас очаквах да водя този разговор - да намеря едва ли не защитник на сталин във ваше лице. в моите морални ценности кой с кого спи не е толкова важно колкото кой колко хора е изтребил. но това е лично мнение, колкото до "пиесата Елена В", тя вече биде написана в една друга тема, така че....

Едва ли от написаното по-горе може да се заключи че съм "защитник" на когото и да е било.
Просто прочетох линк-а,който дадохте и намерих вътре противоречиви неща... .
А и написаното бе съвсем за друго ( по повод линка)... бе за това, как в УК обичат да "четат" Руската История.

Извинете ме за въпроса, ако ви се стори глупав, но колко време детето трябва да седи неподпряно и без да падне, за да се каже, че "седи"? За ходенето, знам, че трябват 5 крачки, ами за седенето?
Наред с другите ми притеснения педиатърката ни "диагностицира", че изоставаме в моториката, защото на 7 месеца не седи. Е, как да седи като аз не съм го слагала? А аз не съм го слагала, защото прочетох, че било по-добре за гръбнака детето първо да се научи да пълзи и след това да седи. (Аз съм с адски радикулитни болки от гръбначно изкривяване и исках да предпаза сина си от подобна участ.) После прочетох, че изобщо не е задължително детето да пълзи, преди да проходи .... и съвсем се обърках. Аман от псевдо педиатри в БГ, които са прочели последната си книга преди 30 години, АМАН!!!!

Извинете ме за въпроса, ако ви се стори глупав, но колко време детето трябва да седи неподпряно и без да падне, за да се каже, че "седи"? За ходенето, знам, че трябват 5 крачки, ами за седенето?
Наред с другите ми притеснения педиатърката ни "диагностицира", че изоставаме в моториката, защото на 7 месеца не седи. Е, как да седи като аз не съм го слагала? А аз не съм го слагала, защото прочетох, че било по-добре за гръбнака детето първо да се научи да пълзи и след това да седи. (Аз съм с адски радикулитни болки от гръбначно изкривяване и исках да предпаза сина си от подобна участ.) После прочетох, че изобщо не е задължително детето да пълзи, преди да проходи .... и съвсем се обърках. Аман от псевдо педиатри в БГ, които са прочели последната си книга преди 30 години, АМАН!!!!

Сядането при деца има 3 стадия- ръце напред ( 5м), без опора ( ръце странично, 7м) и трети стадий-може да движи тялото седейки (с ръце назад, 9м). Плюс- възможност за "корекция", ако дестабилизирате от седящо положенив детето в ляво/ или в дясно. Междувпрочем, възможността на детето бързо да връща главичката в средната линия ( когато седи, и го бутате леко в ляво или в дясно) е критерий за пълен контрол на движенията на главата при бебета до 12м възраст.

Седежът е МНОГО индивидуален. МНОГО!
При повечето деца, виждам на около 7-8 месеца да могат да сядат без опора ( на твърда повърхност), и да могат да пазят стабилно равновесие в седящо положение, при опитите за "разклащане" в ляво, или дясно - около 8-9м възраст.

Това за гръбчетата е нонсенс. Глупост. Мускулният тонус на гръбчето е елемент на общото моторно развитие в рамките на първите 6-12 месеца.
Пълзенето не е задължителен стадий в моторното развитие или необходим елемент за да проходи едно дете- може да проходи и без да е пълзяло изобщо.