Определено не съм толкова "хард" като
Джам и
Стефи...поради което у нас телевизорите са 3 броя
Аз специално - гледам предимно научно-популярни канали - "Нешънъл", "Да Винчи", всичкте "Дискавъри"-та и пр., новините по ефирните канали, ТВ "Европа" и определени публицистични предавания - с което ми се изчерпва и интереса, а и времето за телевизия. Когато съм захващала някой сериал да гледам - примерно "От местопрестъплението", "Д-р Хаус" и други такива - на периоди включвам и каналите по които ги дават тях. Това, докато не ми писне да дебна за пореден епизод де, като ми писне - сваля се целият сезон от нета и при наличие на време - гледа се като пълнометражен филм Последното - не ми се е случвало откакто родих естествено...
Мъжът ми гледа същите телевизии + залитания по спортните канали, ако има някакъв интересен мач.
От моя гледна точка - телевизията си има място в живота ни, както интернет и всички съвременни "достижения на човечеството". Дали телевизията /примерно/ ще те обогати с нещо, или ще затъпяваш с нея - е въпрос на твой личен избор и интерес. Същото е с интернет - можеш да го употребяваш, за да си свършиш работа, да научиш нещо ново и полезно, да се информираш и да си решиш сериозни проблеми - съвършен пример за това е
този сайт Можеш и да висиш ден и нощ на компа, ровейки в жълти сайтове, за да четеш клюки кой с кого и какво, да играеш малоумни игрички, да пишеш простотии на стената си във фейсбук и да четеш простотиите, които други хора пишат... Ако за това ползваш мрежата - не ти е виновна тя, че ти имаш подобни "интереси" - сам си си виновен.
Не мисля, че решението на подобни "казуси" е в това да си изхвърлим телевизорите и компютрите, определено. Решението е - "начинът на употреба" на същите. Изобщо не съм на мнение, че Дани ще се увреди, изчанчи и затъпее понеже ще му позволя да гледа телевизия. Все пак - аз решавам какво и кога може и ще гледа. Когато е достатъчно голям, за да си избира сам - разчитам, че ще съм успяла вече да му изградя /отчитайки неговите лични интереси/ някакво понятие и усет - за кое си струва да отдели време да гледа, за кое не. Изборът му на телевизионна програма - по същество е част от възпитанието му като цяло и този негов избор, ще зависи от това как съм се справила аз с родителските си задължения. Ако се провалим в тази насока - ще сме си виновни ние с баща му. Никога не съм разбирала родители, които си оправдават провалите с децата с "обкръжаващия ги свят", а сега като родител вече - още по-малко ги разбирам честно казано. Средата, че влияе много - влияе, ама родителите трябва да се опитват да научат детето си да е ОК в каквато и да е среда, защото не е в тяхна власт да променят света така, че да е "идеален и полезен" за детето. Да "забраним и изхвърлим" от бита и ежедневието си всичко потенциално вредно - е само отлагане на неизбежния сблъсък на детето с реалността. Поне за мен. Все някога и телевизия ще гледа някъде, и чалга ще чуе някъде, и на порно ще попадне някъде...и като не съм опитала поне, да му изградя адекватно отношение и реакция към въпросните неща - кел файда, че 10-ина години примерно съм успяла, да му отрежа достъпа до въпросните. Когато си осигури достъп до тях и сам - най-много да се захласне и да си "наваксва" с тези нови, интересни и супер забранени от мама и тати досега неща. Та за капак - ще е и на прага на пубертета и настроен да прави напук за щяло и нещяло.
Поради тези и подобни съображения - нищо не мисля да му спестявам аз лично. Предпочитам, да го запозная с всичко около него, по начин подходящ за съответната възраст на която е и да се надявам, че е закачил от "добрите гени" на мама и тати и те да подпомогнат усилията ни. Не, че е лесно това да се направи, ама то лесно в родителството - няма и едва ли някой с акъла си е очаквал, да му е лесно да отгледа и възпита дете. Живи, здрави и търпеливи да сме - свестни деца можем да отгледаме и с телевизия, и с чалга, и с простаците наоколо. Щом моята майка се е справила - значи мога и аз