Хаха, обожавам Коледа, изпипвам украси, трапези, подаръци, всичко... Обаче като ви чета от вчера с тези писма до Дядо Коледа и отговори от Дядо Коледа и ме обзема усещането, че повече заради себе си правите
някои неща, не толкова за самите деца.
Не, че има нещо лошо и в това като мотивация, щом и родители и деца са щастливи, ама пак отива темата в някаква посока - ЗА и АНТИ нещо си. Недейте така момичета.
Всеки си знае детето/децата и си преценя кое ще го/ги зарадва, кое е задължително за празника, без кое може да се мине...
Да ви кажа, аз писмо до дядо Мраз /по мое време беше той/ - никога не съм писала. Не защото не е можело, а защото дядо Мраз е вълшебен тип, чува и вижда всичко и е напълно достатъчно да кажеш на глас /пред мама примерно;)/ какво искаш да ти донесе и той човека чува и носи. Винаги и без издънки в желанията е успявал да достави желяния от мен подарък. И до днес си спомням как на един 1-и януари, под елхата ме чакаше мечтаното колело "Школник", при това синьо!
Няколко години по-късно, мама ми разказа какъв зор, връзки и два месеца с били нужни на "Дядо Мраз", че да успее да ме уреди с подобен велосипед. Не, че бяха супер скъпи, помня, че 30лв. е струвало, ами дефициииит. Няма ги никъде, че накрая през 3-и и 5-и човек познат, че го взели от Сливен...но нямаше по-щастливо хлапе от мен. Било е преди има няма 27 години, а още го помня и ми става щастливо от този спомен, топло, хубаво... И още много такива спомени имам, но да не ви отегчавам. Пък в дядо ви Мраз си вярвах твърдо до 1-и клас и колко нощи съм дрямала да го чакам и "да го хвана" като идва и все не успявах - ясно защо де... Защото мама "го чакаше" с мен, понеже и тя "много искала да го види"
/явно съм била бая наивно хлапе/
Споделям ви този мой съкровен спомен, просто за да напомня, че празникът и щастливите спомени - не се определят от това, дали е имало комунизъм, дали е имало банани и мандарини, дали е имало изобилие от стоки и всякакви изчекнати детски играчки, дали е идвал дядо Коледа, или дядо Мраз, дали сме му писали писма, дали сме получавали писма от него...
Хубавите празници, хубавите спомени от детството /а и след това/ - се случват балгодарение на отделената грижа и внимание към мечтите и желанията на най-близките ни и обични хора, към вложеното усилие и старание да ги зарадваме с това, което наистина обичат, харесват, желаят, от топлината и атмосферата която създаваме у дома... Поне според мен. Пък формалните детайли, традиции и "празнични моди" са - всекиму според вкуса и разбиранията.
Да ви е светло в душите и радостно в сърцата и по празниците и след тях ви желая!