Пожелавам на всички дечица бързо да оздравяват.
Аз все още незная дали ще пътувам за партито и ако тръгна ще е в събота на обяд. Децата немога да ги взема, дори да тръгнем от петък защото се притеснявам какво време ще ни хване по пътищата а и няма да издържат 6-7 часа. трябва да направим няколко почивки и се очертава цял ден път. Затова и имам още надежди да пътувам сама.
Преди 2 часа изживях един от най-големите си кошмари:( Влязох в спалнята да оставя дрехите за гладене и за 5 секунди, Никол затвори вратата и завъртя ключа от външната страна. Добре, че има отваряем прозорец в стаята. Помолих един човек да извика жените от магазините под кооперацията ни, те пък изтичаха да извикат ключарите, които за мой късмет имат ателие на 100м. от нас. Разбира се и тримата пищяха от страх защото знаят, че съм в стаята а не излизам и вратат немогат да отворят. Никол милата пъха ключа като и говоря и се опитваше да го завърти както и обяснявам но не и стигаше силата. В един момент спрях да чувам Алек и Дани, чувам и, че Никол пищи някъде в другите 2 стаи. Честно ви казвам, имаше един момент от този близо час в който ключарите се опитваха да разбият входната врата в който наистина мислях, че ще припадна. Задушавах се от ужас:( Какви мисли ми минаха през главата и какъв ужас изживях чувайки децата как пищяха от страх докато по входната врата се блъскаше с всичка сила. Никога до този момен не съм обръщала внимание, че могат да завъртят ключа. То само там има ключ защото стаята не се ползва като го няма мъжа ми и има много неща, които са опасни за тях, та затова и заключвам но кой да се сети и да маха ключа. ревах с глас като ми отвориха и като видях Алекс свит в ъгъла на леглото да трепери а Никол да плаче и крещи. Дани си беше подпрял главичката на леглото и беше заспал наведен. Едва ги приспах преди малко а аз още треперя:(
Внимавайте момичета, махайте всички ключове защото е голям кошмар.
Извинете за оплакването но още ми трепери всичко:(
ПС. Забравих обаче да спомена колко добри сме всички по Коледа:( Докато се чудех какво и кого да повикам оглеждайки улицата от прозореца, мина една жена. И аз и вика, "госпожо, извинете" Гласът ми трепереше защото плачех от страх какво може да се случи на децата. И и казвам, моля ви повикайте момичето отсреща от магазина, че съм с три малки дечица и ме заключиха в стаята а те са сами в другата стая. Това става точно за 10 секунди-обяснението ми. Тя ме поглежда и казва "много бързам". А вратат на магазина е на 5 крачки от нея. Та сега като мисля...Коледа неможе да помогне на някои хора...на празните отвътре.