Джаме, аз си мислех, че важи само за нашата двойка това. Получава се един омагьосан кръг. Значи ние като жени говорим повечко. Мъжете си изграждат система за филтриране на чутото - т.е. чуват 50% от това което сме казали. Когато усетим това, ние повтаряме и повтаряме - говорим още повече. Те пък съкращават процента чуваемост и те така.
Аз хем си знам стоката, хем понякога казвам само веднъж, че искам нещо и познайте дали ме е чул. И като кажа след време „нали ти казах", ме гледа така  . Докато бях бременна, толкова ме бяха хванали лудите от тоя му табиет, че почнах да пиша списъци и да ги закачам с магнит на хладилника. Даже заплашвах, че ще го карам да го подписва, че да имам доказателство, че съм заявила нещо.
Та така - кратки и ясни команди като на куче. И не от понеделник за събота, щото ....

свате, сватеее те по калъп наще бе. вчера:

17.40 - довечера на прибиране от РД трябва да минем през Стефи да й оставим 2 календара за Пловдив.

18.30 - да не забравим да минем през Стефи

20.30 - влизане в квартала, къде отиваш, нали трябва през стефи да минем?

Аааааа това не съм го разбрал, защо не ми каза по рано, нищо, сега ще минем от тук

Ахахахахха,как съм се смяла значиии .
Блу скай,весело изкарване на празниците и бързо оздравяване на момчето ти!
И ние май няма да се разминем с АБ.Четвърти ден сутрин и вечер вдига 38,5 температура.Чакахме тия пъпки от варицелата,но ги няма.Явно няма да е това.Ще видим днес какво ще правим.

Съгласна, че на мъжете трябва да се дават кратки и ясни комадни за всичко. Снощи тръгвам към банята да къпя Габриела и казвам на мъжа ми да нахрани Мартин, като надълго и широко обясних кое къде е и как да приготви, в края на репертоара ми - "нищо не чух, кажи сега какво да направя". Ядосах се и му казах само да нахрани малчо, връщаме се с каката и гледам води се борба, не ще да яде детето, тати пасирал студената супа от хладилника и го храни без да я стоплил направо от блендера. Моя грешка - не съм му казала, че трябва да стопли яденето, пък да сипе в купичка защо е нужно...

Аз като дете не съм празнувала Коледа, само нова година и като заживях самостоятелно започнах сама да си организирам празник, след това с любимия, а откакто имаме и деца украсяваме още края на ноември и чакаме с нетърпение Коледа и подаръците под елхата Според мъжа ми аз съм се вълнувала повече от децата А тази година на 25-ти ще дойдат моите родители и ще останат за нова година, има вероятност и свекърите също, ако не отцепят пак Силистра от света, та ще е пълна къща и надявам се децата да се забавляват много

Весели празници и да сте здрави всички и малки и големи!

  Стефи моите 2 календара  

Вкъщи също всичко извън работата(имам предвид там където работим) минава през мойта глава.Винаги аз трябва да помисля за всичко,мъжът ми някак отстрани гледа всичко, и така се напрягам,че..............то не са подаръци,куфарите при пътуване,свободните занимания на детето,лекари,записване в ясли градини и прочие.Все аз трябва да прочета,да потърся и след всичкия зор,като чуя любимите реплики като хайде по бързо.....или още ли не си готова.......,това защо го правим сега...............,не че аз не съм обяснила преди това няколко пъти,но където съм го казала там съм го и оставила:)

Брей тия мъже, всички от калъп изляти значи. И сега ако дадете рецепта как да възпитам малкия мъж да не е като големия, цена няма да имате.

Ааааа, Наде, да си си родила дъщеря. 
Майтапя се. Вижте там бъдещите свекърви какви мъже ще отглеждате, че да не повтарят едно и също нещо по 100000 пъти дъщерите ни.
Свате, да оздравява зетя. И много весело да си изкарате.
Да попитам чий беше розовия микрофон, с който толкова си игра Ники на партито. Вчера търсихме в Джъмбо, но точно такъв нямаше. Или по-големи и тежки или черни.

Абе майтапиш се ти, ама си е баш така. Почти на една възраст са двамата у нас, еднакво ги гледам, еднакво възпитавам, ама като ги забирам от детската, Димана се облича и излиза за 4.3 наносекунди, батко й го връщам минимум 3 пъти, и то без да спирам да повтарям мантрата "обувки, суичър, яке" 

Просто мъжете са над тези неща. Единственото, което можем да направим, е да ги научим поне да се включват в домашната работа наравно с жените. Па макар и по команда. Моят мъж е рядко изключение, запомня около 70% от важната информация. Ама то и аз толкова помня. Ползвам активно reminders на телефона и синхронизирам важните с неговия телефон.

Ааааа, Наде, да си си родила дъщеря. 
Майтапя се. Вижте там бъдещите свекърви какви мъже ще отглеждате, че да не повтарят едно и също нещо по 100000 пъти дъщерите ни.
Свате, да оздравява зетя. И много весело да си изкарате.
Да попитам чий беше розовия микрофон, с който толкова си игра Ники на партито. Вчера търсихме в Джъмбо, но точно такъв нямаше. Или по-големи и тежки или черни.

Наш е, Пеше. Подарък от леля, но незнам откъде го е взела, сигурно от Търновско някъде. Той даже и пееше нещо, но се прецака и сега само свети. Аз пък гледах в Джъмбо точно розови, малко по-големи, не изглеждаха никак зле. На Коледното тържество в яслата дядо Коледа донесъл пък китарка и сега не ме питайте какво е вкъщи

Големите ги видях, реших, че ще е неудобен. Иначе и аз заподозрях, че е шумопроизвеждащ. Но за нервите на мама ще е по-добре да не вдига гюрултия. Търсенето продължава. Искам да намеря и някакъв пумпал, но вчера в лудницата в Джъмбо не видях. Че намери едно обикновено пулпалче, колкото монета от 1 лев и ѝ е много интересно. Мислех да ида до Хипленд днес, ама то не спира да вали.

Ползвам активно reminders на телефона и синхронизирам важните с неговия телефон.

Как става номерът със синхронизацията?
Май е вярно, че мъжете са като от калъп, ама какво да правим с подрастващите, че да не стават такива?

А този розов микрофон беше голям хит и за моя Ники, ама хапсурд да ми позволят да взема РОЗОВ микрофон в нас, трябва да търся син...сакън щял да стане мека китка ако играе с розови играчки...ти да видиш...и това един семеен приятел ни го обяснява, ама тоооолкова загрижено, че чак се вързахме

Аз май викнах дявола с тази Коледа дето се оплаках. Голямото дете кашля от 3 дни, най-накрая го убедих да взима нещо по-силно от греяна ракия и парацетамол, обаче сега аз кашлям. Казвам, че е от цигарите де, ама той е много зле. И не знам ако настоява да идем на Коледа в техните, какво ще правим със снаха ми, която е в 6 месец.

Брей тия мъже, всички от калъп изляти значи.

Явно е така И аз полудявам, като почна да давам някакви пояснения какво кога трябва да се направи и след като привърша, мъжът ми ме поглежда и казва "какво?" все едно не съм говорила нищо допреди секунда! Да не казвам как облича децата, докато ме няма - хем предварително оставям комплекти от дрехи и за двамата - редовно Антон е с нещо женско - как не може д асъобрази, че розово-лилавите нюанси не са подходящи за момченца а пък Симона, облечена с нещо дето й е над пъпа, щото е на малкия. Но все пак важното е, че винаги има желание и готовност да помага за децата и домакинството и смята, че това е задължение и на двамата родители, не само моя. Друг е въпросът, че за много от нещата по-добре сама да си ги свърша, щото неколкократни обяснения, ме изморяват даже повече Но като ви чета, чвно това е абсолютно общовалидно за всички мъже, не бил само моят

Цитат на: marmotche в Декември 22, 2011, 10:17:59 am

Ползвам активно reminders на телефона и синхронизирам важните с неговия телефон.

Как става номерът със синхронизацията?

А, нищо хай-тек. Просто ползвам календара на телефона си - записвам си в колко часа има нещо важно и кога да ме подсети. Има си функция да пратиш съотвената задача на друг телефон, може и през bluetooth, така не плащаш нищо на оператора. Това правя. Телефоните ни са някакви обикновени Нокиа, просто са еднакви и съответно съвместими.

Ако имате съмнения, че ще заразите снахата, не ходете. Бебетата са най-важни, без значение кой какво ще каже. Ти си го знаеш де...

Момичета търпение нямам да си ида на село и да се плесна на кревато и да предам детето на някой доброволец от махалата и да си хапна на мама от вкуснотийките :)и просто да лежа и да не мисля за нищо.Мама е големаааа домакиня,но явно ще предава мурафети през поколение.С мен не се получи,щерката има големи кулинарни мераци и като ходи при баба си ,само благославя какви златни ръце имала и как се била вкусно нахранила.Направо се отяжда на манджи детето,щото на майка и любимия продукт са яйцата и добре че татко и се включва в готвенето та да разнообразим , голям смях.Не бе готвя разбира се но не ми е приоритет разбирате ли и ако има едни яйца много добре се чувствам  .И така надрънках ги едни  

Момичета търпение нямам да си ида на село и да се плесна на кревато и да предам детето на някой доброволец от махалата и да си хапна на мама от вкуснотийките ....

ей в това е истината, и аз нямам търпение вече, не знам как ще изтрая още 2 дни

Здравейте. Ще се оплача и аз днес. Работата ми е такава, че времето преди Коледа е абсолютния пик и абсолютния кошмар. та днес направо полудявам. Има някои качества у българите, които направо ме побъркват. През цялото време ми дават невярна информация, която аз на свой ред съобщавам на клиента в Италия и като се стигне до финалния срок, казват, че не могат да го направят, че даже не са го и започвали?! Ей това не мога да го проумея. Аз като не мога да направя нещо, си преценявам възможностите и казвам, не мога, никога не шикалкавя до последно. А повечето хора в България въобще не си преценяват възможностите и дават данни наизуст, мислейки си, че аз защото няма какво да правя, си измислям таблици, срокове и т.н. И сега не само, че няма да се изпълнят сроковете, ама сме и лъгали през цялото време. Докато не се научим на малко дисциплина и ред, нищо няма да се промени. Искам да се науча да не ми пука, да не съм толкова съвестна, че това ми качество досега само главоболия ми доставя, ама не мога. Той мъжът ми казва, че това не се учи, а си е даденост: тапигьозлък се нарича...

Oххх как сте улучили "правилната" тема днес. Ако довечера по новините чуете за убит предпразнично съпруг - моят ще е! 

Той последните три дни е извън града. Мара Пепеляшка естествено си е у дома, соло с "малкия принц" и огромни списъци със задачки за празниците. За да ми е още по-гот, оказвам се и с възпалени очи, а час за очен успявам да запиша за днес за 10ч. чак.
Междувременно, във вторник следобед имам бавачка за детето и в рамките на 6 часа се хуквам от магазин на магазин, за да избера и купя подаръци на цялата рода, опаковъчните материали за тях, после отивам в Метро, за да заредя с провизии и за празниците и по принцип. Очите ми стават все по-зле, капя някакъв "Визин", който с нищо не помага, но...не съм някоя лигла аз, с всичко ще се справя. Половин час разтоварвам колата и мъкна, мъкна, мъкна - торби, бутилки, стекове с безалкохолни и пр. тежки неща, което ми коства 10-ина курса кола-апартамент и пак си разбутах дископатията. Карай нали, очи, кръст, гъз - важното е, че ще успея с всичко, дори без чужда помощ. Милото детенце обаче - не е в настроение тези дни и се чуди за какво да реве и още повече да не спи. И той няма да ме събори - притичвам до спалнята да го приспивам и после пак при хартиите и панделките. Разгеле опаковах!
Чувам се с мъжа ми 10-ина пъти тези три дни и повтарям единствено: "И да не забравиш на 22-и в 10ч. трябва да гледаш детето, за да отида на лекар". Отговорът неизменно е: "Разбрах бе миши, стига си ми мелила едно и също".

Та ставам днес в 9ч. - ни мъж, ни дяволи, някаква прелестна снежна виелица навън...звъня му. Къде си казвам, да не се моташ, че ще закъснея. Невинно ми се отговаря: "Ми....аз съм в Пловдив, че ми излезе нещо спешно, ти къде трябваше да ходиш?"  Направо ми кипнаха лайната /с извинение/. Затворих телефона, защото не знам какви реплики щях да изръся и да се вбеся още повече. Поглеждам Дани, който дава вид на кротък днес и решавам, че очната и с него ще ме изтрае за един преглед, позната ми е, има две деца - ще ме разбере. Хуквам през глава да обличам и детето - термо панталони, якета, шапки, ботуши, колд-крем да не му стане нещо на муцуната докато го нося към колата... В 9.50 съм в коридора готова да излизам и ухххх къде съм си сложила ключа за колата и документите?! Преравям и трите чанти, които съм ползвала напоследък - нъц, започва да ми се прокрадва едно бееегло съмнение и пак звъня на г-н Павлов. "Къде ми е колата?" питам. И безотговорната мъжка твар, с мъркащо гласче ми "обяснява", че: "Ами аз, ми такова, ами аз днес взех твоята кола, защото беше много студено, пък кашлям и да не ходя по студа до гаража за моята и аз не знаех, че ще ти трябва днес..." /не, че е питал ДАЛИ ще ми трябва/ Е те тука вече се разревах от яд, казах му, че е безотговорен идиот и ми беше все тая, че по принцип не е хубаво да се изпускат нерви и в яда си човек да обижда някого и пр. важни неща, които добре знам, но...преля ми!

Хайде намрънках се, за което се извинявам на всички  , ама ми идва да се пукна от яд и безсилие в момента.

Мешко и аз така!!!
Утре обаче ще е краят на света, така ще съм скапана, че даже няма да мога да говоря.
На всичкото отгоре винаги едни и същи опъват в тези кошмарни дни. После същите тези нямали принос и са взимали общо 18 дни в годината болнични получават 300 лв по-малко коледни добавки.
За капак и Вики е болна, цяла нощ кашля,нито тя нито аз спахме, но няма начин трябва да се работи със 100 кафета на ден.
Ми как да празнувам после, и при нашите не можем да отидем, да не зарази татко,че той едва едва почна да хапва. Ще си стоим в къщи и каквото бог дал!