denas123 , ще опитам по-простичко да ги кажа нещата, без да влизаме в полемики кое по-вредно и най-вредно и пр.
Всякакви чипсове, снаксове, близалки, бонбонки и пр., които не желаеш детето ти да консумира - просто не ги купуваш. Нито навън, нито у дома, нито пък ти пред него ги ядеш /дори по принцип да го правиш/. Когато другите деца навън ядат подобни неща - твоето и да си вземе и да хапне - дотам ще е. Една, две, три пръчици примерно - ОК, няма драма за мен лично. Ама ти като не купиш, или ако те попита друга майка дали да даде на твоето дете кажеш - "не" - въпросът приключва.
Какво значи: "ама то гледало и плачело, ама било неприятно..."? Утре ако плаче за скъпа вещ, която не можеш да си позволиш да му купиш /дори да искаш/ какво ще направиш? Не е като близалката и чипса за стотинки и тогава - ще трябва да измислиш как да се справиш и ще успееш, щото няма накъде т.е. можеее
Моето вярно, че не е ревливо по принцип, ама ако нещо не му изнася, или нещо цели - не просто плаче, а такива сълзи се търкалят и такива писъци надава от раз - все едно му режеш и двата крака поне.
Като не стане на неговата и го загалавичкам нещо - както е ревнал от раз, така и утихва от раз и дотам. Няма никаква трагедия, на тяхната възраст "ревливите постановки" са за "добър ден".
Ако
наистина не желаеш детето ти да свиква да яде определени неща, а то реве, че не му даваш - реагирай по същия начин, по който би реагирала, ако детето ти реве защото не му позволяваш да прави нещо, което го застрашава. Какво правиш в такива ситуации? Ами спираш го, обясняваш, предлагаш алтернатива, отвличаш внимание... Нали така?
Аз съм на мнение, че човек има вродени вкусови предпочитания, но отнасящи се до доста "общи категории". Дали предпочита солено, сладко, теста, зеленчуци...в този смисъл - няма как да променим вродените афинитети на децата си, поне според мен. Но какъв
ВИД храни от тези, които генетично му е предопределено на детето да харесва ще консумира то и когато само ще избира - наистина си зависи от нас. Ако обича солено /аз сладко така и не проядох/ - едно е да предпочита палачинка със сирене и кашкавал, друго е пакет чипс. И двете са солени, ама има съществени други разлики. Отделен въпрос е и "яденето по навик" на някои неща, това просто се научава и си го търсиш, без реално да ти е нужно...ей тука е ролята ни като родители, това да го ограничим колкото можем.
Аз съм по-либерална от "колежките" тук
по въпросите с храненето наистина, но все пак държа на основните параметри за добро /особено детско/ хранене и са абсолютно прави, че има справяне във вашата ситуация /всички сме в нея все пак/, не е толкова трудно, нито пък е "мъчение за детето". Ако за всичко при отглеждането на децата си "вдигаме ръце" с аргументи, като: ама то реве, ама това и онова е трудно, ама тя средата, ама те другите майки така и онака, ами аз какво да направя...ами дай да не правим нищо и на самотек. Пък каквото стане - такова.