джиджи, мисля че е нормално за възрастта.
Моят син малко преди 2 г. с интерес наблюдаваше гаргите и една вечер като каза, че има гарга в стаята и "Гаа^га паши". Аз първоначално не го разбрах и започнах да му обяснявам, че там няма гарга.
Додсън препоръчва в такива случаи отразяването и изслушването. Абсолютно безсмислено е да се опитваш да му втълпиш, че там няма маска или че маската не е страшна. Остави го, разпитвайки го, да си каже как се чувства, да я опише.
Много са впечатлителни и някои образи се явяват и в сънищата им.
По някое време след като си разкаже за гаргите, успокоява се и си заспива. Имахме и момент, в който яростно ги "би" и им казваше, че не го е страх и тогава заспиваше.
Последно с кучета имахме премеждия, ама те не са едно. Сега е сигурен, че всичките му играчки са вълшебни и през нощта го пазят и могат да изгонят всичко, което би го притеснило.
Днес ми заяви, че не иска да му чета приказки за чудовища и пирати, защото ги вижда като спи. Не че съм чела такива приказки, ама се съгласих. Сега спи с пушката
до леглото.
Девойката малко след това и тя имаше такива включвания, не иска да влезе сама в спалнята. Имало вълк. И аз добра майка, разпитвам за вълка.
- Голям ли беше мамо?
- Да
- Седеше ли си?
- Да
- Какъв цвят беше мамо, вълкът?
- ми, розАв
И тук всичко педагогическо в мен почна да се хили