Ябълка
В. Сутеев
Било късна есен. От клоните на дърветата отдавна вече окопали листата, само на върха на киселицата висяла една единствена ябълка. В това есенно време тичал през гората Заекът и видял ябълката. Но как да я вземе? Ябълката била високо и да подскочи не може да я стигне.Видял на близката ела кацнала една врана се смее. Помолил я да му откъсне ябълката.Тя прелетяла от елата на киселицата и я откъснала.Само, че не могла да я задържи в човката си и тя паднала долу.Благодарил заекът на враната.Навел се да я вземе, но тя изведнъж изсъскала като жива и побягнала. Заекът се изплашил, но после разбрал, че е паднала върху гърба на Ежко, който свит на кълбо, спял под дървото.Скочил Ежко сънен и се втурнал да бяга, а ябълката била набучена на иглите му. Заекът се опитал да го спре, защото ябълката била негова.Спрял Ежко и казал, че той я е уловил.Дошла и враната, която крещяла, че тя я е откъснала.Никой не бил съгласен с другия. Крясък и шум изпълнили гората.Стигнала работата до бой.Враната клъвнала Ежко по носа, той пък убол Заека с иглите си, а Заекът ритнал с крак враната. В това време се задала Баба Меца и ревнала.Попитала ги какъв е този шум и защо се карат.
Всички се обърнали към нея и казали, че тя е най- голямата и най умната в гората.Тя да реши кой заслужава ябълката.Разказали на Мечката всичко както било от самото начало. Тя помислила и решила да разделят ябълката на равни части. На всеки да има по резенче. Ежко я взел и я разделил на четири равни части.Дал първо на Заека, защото той пръв я е видял.После на Враната, защото я е откъснала.Третото резенче сложил в устата си, защото той уловил ябълката.А четвъртото резенче сложил в лапата на Мечката.Тя се учудила защо има и за нея. В знак на благодарство,че ги е помирила и научила на ум и разум.
Всеки изял своето резенче и всички били доволни, защото Мечката справедливо отсъдила и никого не забравила.
