Поезията посветена на татковците е значително по-малко, но можем да я обогатим! Помагайте с допълнения...

Кой е по-голям

Аз съм по-голям от татко -
хвали се пред всички Владко -
стига да ме вдигне само
на високото си рамо!
           Г. Братанов

На татко

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.

 

Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.

 

И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

 

Ти дал си ми много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога плакал си скришно

за моите болки - и търсел си лек.

 

Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.

 

Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.

 

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, татко, дори и когато мълча...

Пепа Николова

Татко, татко ти бодеш -
също като таралеж!
Я вземи се обръсни ,
та тогава ме грабни,
та по двете ти страни-
ух, че гладко
ух, че сладко ,
да си те целуна татко!

Андрей Германов



Вчера бяхме в планината,
на върха качих се чак.
Дъжд ме пра и през мъглата,
пухкав като тежък влак.
Но не съм се изморил,
ха, познай къде съм бил!
- Ясно е, че бил си Владко,
на гърба на своя татко!

Иван Жеглов

РЪКАТА НА ТАТКО

Все със нощна лампа да заспива
вече срамота е за мъжа.
Затова гасим, но предвидливо
татко за ръката аз държа.

Приказка, за да заспя, не искам.
Просто ще си помълчим така.
Но ще зная, че до мен е близко
татко ми с голямата ръка.
 
                                Панчо Панчев

Моят татко всичко може
Няма нищо да отложи,
Пазарува,чисти и помага,
Ах,това е истинска отмяна.

Мама казва:мъж-мечта
баба казва- син скала,
а за мене татко е герой,
всичко може той.

 Татко, ти работиш много,

уморен си, татко,

почини си, каза Гого,

аз ще карам влака.

 

Най-напред ще си намажа

с сажди двете бузи,

а след туй ще сложа важен

синята ти блуза.

 

Видят ли ме там на влака,

още отдалече

да си кажат: „Тоз юнак е

машинист изпечен!“
............
Има и продължение, но много дълго става. Знаехте ли, че е от Никола Вапцаров? Аз току-що научих, мислех че от някой детски поет.