В една от другите теми Ултра поиска забавни стихове за по-големи дечица.  Май че ще започвам да изпълнявам желания всякакви. И тъй като стиховете, които се учат в детската градина и началното образование са общодостъпни в интернет, аз ще започна с по-неизвестните, а вие си публикувайте любимите стихове.

 Имах щастието едно лято да работя по един проект с талантливи деца, предимно художници и поети. Те, разбира се, работиха по зададени теми, а аз и до сега си пазя някои от произведенията:
ТЕЛЕГРАМИ:

ОБИКНОВЕНА ТЕЛЕГРАМА ДО ТОМ
Бягай гладен котарак,
със ловец ще дойда пак!
Само да ме закачиш,
без опашка ще вървиш!
          От Джери    Мирослав 9г.


ГОРСКА ТЕЛЕГРАМА
Страх бягай презглава
Нямаш място в таз гора
Ти си много предпазлив
Грозен и неприветлив
Ако ли пък не избягаш
И във тъмното си лягаш
Пушката си ще ти дам
Да не ти е страшно сам
      От Юнак Зайо
               Красимира 12г.

ТРЕВОЖНА ТЕЛЕГРАМА
Помощ милички дечица
Пише вашата сестрица
Че захвърлена от вас
Аз лежа във този час
Днес прочетох цяла книжка
Даде ми я сива мишка
И игрички нови зная
Но с кого да си играя?!

От захвърлената кукла на тавана
            Даниела 10г.

Чудно как ли се родих?
Мислих, мислих и открих.
Някой майстор непознат
всичко сторил ето как:
За да се роди момче,
първо трябвало сърце.
Майсторът орле видял
и сърцето ми излял -
постоянно да тупти
за непристъпни висоти.
Най-красивите звездички
снел и сложил за звездички,
за да имам ясен взор
като синия простор.
Зърнал пъргаво сърне,
и хоп, поставил ми нозе,
по поля, гори да тичам,
свободата да обичам.
От Винету пък две стрелички
той измолил за ръчички -
в работата да се целят
всичко, всичко да умеят.
Само дето за ушички
залепил е две мекички,
та със дяволчето Фют
често правим си "Салют".
Но нали не е фатална
тази грешчица банална?
Пак ще съм добър човек
на двадесет и първи век!

Николай 9г.

ДУМИЧКИ СЪС ПРЪСТ В НОСА
Живеят някъде в една страна
думички със пръст в носа.
В поправително училище са те,
това доказва, че с уроците са зле.
Там има разни наказани рими,
лоши думи, съвсем непоправими,
и изрази грозни: "Бе", "Ма" и "Няма",
наредени в хулиганска гама.
Те играят и пеят,
мързеливо живеят.
Следобед в тетрадките бели не спят,
а по кориците нови крещят.
Ах, лоши думи има там,
в този дом голям!

Цветалина, 10г.

РАНА ЗАРАДИ ЕКРАНА

Всяка сутрин ставам рано
и се взирам във екрана -
най-обичам филми с бой
и опасен, смел герой!

Ех, какви юмруци има -
тръшка на земята трима,
прави ги на пух и прах,
не показва капка страх!

Аз реших като героя
смело да се втурна в боя -
в двора на един хлапак
вечерта подложих крак.

Той обаче се обърна
и с юмруци ми отвърна.
Не предупреди екранът
как боли на живо рана!

Мая Дългъчева

И пак Мая Дългъчева, но стихче за момиче 


ЩОМ ИМАШ СЪРЦЕ

Живее на прашния бабин таван
парцалена кукла с мънистен гердан,
със весели плитки от пъстри конци,
с рисувани мигли, с очи от синци...
А милата баба със сръчни ръце
от плат й ушила дори сърчице!

Там моята Барби, навирила нос,
мълчи и се цупи, макар че е гост.
Дантели, капели, сукман след колан -
хвърчат тоалети на Пако Рабан...
Не знае, горката, че всяко лице
красиво е, щом си с красиво сърце!

Много го харесвам, но пак е за момиче:

Щърбулатка

В моята устичка
Предно зъбче няма
Паднало самичко,
Като спахме с мама.

Дирим под юргана –
Де се запиляло?
Грабна черна врана
Зъбчето ми бяло.

И сега съм вече
щърба-щърбулатка,
а пък мама рече:
“Пак си много сладка!”

                 Дора Габе

Чудесни стихчета. Ето и едно мое любимо.

Дъгата
Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.

Слънцето, златно, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.

Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.

И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.

А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?

Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!

Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!

Автор: Джани Родари
Превод: Валери Петров

Всичко знам за тебе, бебе!
Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”   
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?

Как така ?
Дядо рече, че когато
бил момченце като мен,
най-обичал цяло лято
да лови жабоци в плен!

Той навярно се шегува!
Гледам го - с бастун, с мустак...
Как ще цопка и ще плува,
и ще хваща жаби чак?!

Представете си го само –
дребен, с щръкнали уши
как се моли: “Мамо, мамо,
стой, носа ми избърши!”

Сядай с дядовците, дядко,
че ще ме напуши смях!
А пък той отвръща кратко:
“С тях на жмичка си играх!”


Боите на нощта

Има ли нощта боички,
че безброй, безброй звездички
по небето нарисува?
Златен цвят отде купува?

Ще надникна зад вратата,
за да видя по стената
бяла, бяла като сняг
как нощта рисува мрак?!

 
Нощно кино

Като охлювче се плъзгам вечер
в мекичката пухена завивка.
Там ме чака плюшеният Мечо
с милата си плюшена усмивка.

Двамата шушукаме до късно
и се смеем тихо под юргана –
щом нощта звезди в небето пръсне,
сенки оживяват по тавана.

Гледай, Мечо, сякаш сме на кино,
но да пазиш тайната голяма –
нашите танцуващи картини
ще избягат, ако влезе мама!

 
Крушка в чашка

Малка семчица от круша
в чашка вчера посадих.
После я полях под душа
и със шапка я покрих.

Светя й с фенерче нощем
и я моля от сърце...
Но защо не иска още
да покаже стъбълце?

Баба гледа и се смее:
“Мило бабино дете,
а градината къде е?
Крушка в чашка не расте!

Посади я, мое внуче,
вън в разцъфналия двор –
пролетен дъждец да суче,
да живее на простор…”

Аз съвета й послушах
и ела да видиш ти
как наесен сладки круши
семката ще ни роди!

 

Слонче великан

Звездна нощ се спуска вън,
но не ми е хич до сън,
че върху стената пак
броди тромав слон от мрак.

Тромав слон, тежък тон,
тупа крак, цял от мрак
и с грамаден чер хобот
ме облива в страх и пот!

С моя татко детектив
скрихме се зад шкафа сив,
тихо-тихичко седим –
слона чер да проследим.

Но какво съзирам сам?
Ще ви кажа, срам не срам:
слончето от розов плат
мята сянка в черен цвят!

Вече не изпитвам страх!
Важна тайна днес разбрах –
едри сенки през нощта
хвърлят дребните неща.

Най-добрата люлка
 
Ето на — ръка на мама,
ето на — ръка на тате,
като мене няма, няма
по-щастлива на земята.
 
Погледнете, погледнете —
между тях сега се смея,
че ръцете им са люлка,
на която се люлея.
 
Те ме вдигат нависоко,
стискам им ръцете — двете,
че това е най-добрата
детска люлка под небето.

                 Петя Йорданова

По телефона

-Ало!...
-Кой ме буди толкоз рано?
На съня ми кой побърка?
-Аз съм, мила жабурано,
аз, приятеля ти - Щърка!
- О-о! Приятел!... От кога ли?
-Туй неверие ви бърка!
А да знаеш колко жали
булката ми - рече Щърка-
гдето тъй страните...
с нас задето не дружите -
та, помислих си, любезна,
раничко да те подиря -
с тебе в разговор да влезна:
чух, че търсиш си квартира.
Аз пък имам - то се знае, -
пък и топличка - цял рай е!...
-Май досещам се коя е -
рече Жабурана плаха, -
но не иска ми се мене
дом - на щъркела в стомаха!...
-Ето, ето пак съмнение...
то на дружбата ни бърка!
Ала, без да се обиждаш
убеждаваше я Щърка...
-Ало! Ало!?
-Чува ли се мила Жабо?
-Чува се, но много слабо...
            Чичо Стоян

В този студ, на който не му се вижда края... няколко зимни стихчета, да намерим красотата на зимата, че взе да омръзва 

ЗИМЕН ДЕН Петя Дубарова

Бяла зима пак размята
снежни сребърни коси,
побеляла е земята
и снежец-кристал роси.
 
Тя прималиво ни кани,
плисва радостна вълна,
по дантели изтъкани
литва нейната шейна.
 
И изпълва се простора
с много песни, волен смях
и далеч се плъзга взора,
и се спущаме без страх.


Зимен пейзаж  Валери Петров

Сняг през нощта
навалял е навън.
И цял е света
като гледан насън.

Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.

Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!

И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,

че ако вземем един бял
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!

Най-щастлив е...  Георги Веселинов

Най-щастлив е, който има
топло кътче в люта зима!
Баба Меца, майка строга,
спи с децата си в бърлога.
 
Кума Лиса опашата
вре се в дупка под земята.
Рунтавелка закачлива
из хралупи се укрива.
 
Заю Баю чак до мрака
се спотайва в гъсталака.
А дечицата с усмивка
спят под топлата завивка!

ТИХО
Леда Милева

Цял ден са слушали ушенцата,
цял ден бърбориха устенцата
и две крачета без умора
до тъмно тичаха по двора.
Какво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
А щом е все така заето,
кога ли ще расте детето?
 
Не, то в креватчето си бяло
най-после сладко е заспало
и само месечко му свети.
Дървета, с клонки не шумете,
не духай, вятърко, навън -
най-бързо се расте насън!
И ти не мъркай, спри, Писано,
ще видиш утре рано-рано -
порасло нашето дете.
Ш-т! Тихо! То сега расте.

ВАНКО ЗАБРАВАНКО
 
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето - всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
- Нямаш ли си книга? -
Ванко мига, мига
- Имам, но у нас
я забравих аз! -
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си -
няма ли бе, брате,
шапка на главата!
- Ванко, що направи,
шапката забрави! -
Их, че неприятно,
връща се обратно!
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: - Бре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?... -
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? -
Ванко пръст веднага
на челото слага:
- Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!

Ах, от тоя Мечо, идва ми до гуша –
никак не ме слуша!
Кърпичка не носи, във носа си бърка и с ръкав го търка.
Сутрин като стане зъбките не мие млякото не пие.
Със ръце не чисти сяда да обядва и комата грабва.
Вечер като дойде пак не се умива и така заспива.
Слушай, мили Мечо, тъй да не живееш, ще се разболееш!

Мимето
Асен Босев

Имат си мама и татко дете -
и за детето си грижат се те.
Гледат го, сякаш е цвете в саксия,
всичко поднасят му те на тепсия.

Слага му баба в устенцата хляба,
таткото - млякото, супата - мама.
Глезят го всичките - обич голяма!

Мими се мръщи, потропва, пищи:
- Супа не искам, разбираш ли ти?
- Мамино Мими, що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити, ала шоколадови,
сладки, каквито ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити иди достави ти!
Татко излиза набързо по риза.
Носи кутия с бисквити, обаче
не тъкмо тия - и Мимето плаче.

- Тези не ща! Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш, и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай, яйца ми купи.
Мамино Мими, сега, потърпи!

Мими се плези, но...радват се те.
Мими разглезено чедо расте!

Радост! Дочакват голямата слава -
Мимето им първокласница става!
Но първокласници с нея и те са -
всички са роби на тази принцеса.

Има ли Мими домашни задачи -
има и свита добри помагачи!
Своята работа татко зарязва,
синя хартия на ленти нарязва.
Прави на Мимето ново сметало,
старото вече било овехтяло!

Мама лицето на Мимето мие,
бабата внучето трие с хавлия.
Грижи за Мимето - колкото щеш!
- Мими, почивай си, да порастеш!

Вкъщи случайно тя днеска сама е,
ала без работа Мими се мае.
С кални обувки лежи на чаршафа.
Гладна е тя, но далече е шкафа!

Как ще се мъчи яйца да вари!
Хляб да нареже е трудно дори!
Но се усмихва щастливият миг,
баба се връща - тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се влачила, ма?
Обеда как ще приготвя сама?

Баба слугува, а Мими яде.
- Бабо, водица! - И тя и даде!

Връща се мама - тревога голяма!
- Мамо ма, копчето я ми заший!
Дай ми престилката и ме среши!
Идва и татко, нарежда му кратко:
- Хайде, обувките ми почисти,
иначе, татко, защо си ми ти?

Ляга по гръб на кушетката Мимето,
а се залавят за работа тримата...

Тъй се минават години наред,
стават капризите нейни безчет.

- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас да вървя на море!
- Щом настояваш, тогава добре.

Мими израсна девойка прекрасна -
нежна, кокетна и шик издокарана,
само че с работа всякаква скарана!

- Моля те, Мими, ела, помогни ми!
Ето, в мазето слезни за кюмюр!
- Как да отида в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче, хвани се за работа!
- Нека се хване за работа бабата!

Ех, че отмяна отгледаха те -
май че в саксията плевел расте!

Дайте на Мими разкош, развлечения,
но не мъчете я с труд и учение!
Мими с труда не желае приятелство.
Принц потърсете за нейно сиятелство!

Ах, вий, палави ръчички,

нямам мира аз от вас!

Малки сте, а пакостите

всеки ден и всеки час.

 

Ту картинка сте раздрали,

там сте палнали кибрит,

ту долапът е разтворен,

тук пък ключът му е скрит.

 

Тази сутрин от пазара

нова кукла купих пак,

но додето се обърна —

тя останала без крак.

 

Из косите ми се врете,

дърпате ме всеки час…

Ах, вий, палави ръчички,

нямам мира аз от вас!

 

Тъй от лошите ръчички

мамичка покой не знай,

ала пак ги грабва бързо

и целува ги безкрай.

 

Знае тя, че няма вечно

те така да пакостят;

до-ще време и ще почнат

труд със нея да делят.

Пукна се пролет в Балкана,

станала Меца, Мецана —

гледа се кална, непрана!

Дръпна от клонче торбата

и занарежда нещата:

 

— Сапунче — да се измия,

хавлия — да се изтрия,

забрадка — да се завия.

А пък за малкото мече

вълнено пъстро елече!

 

Тръгна Мецана с торбата,

с мечето влезе в реката.

 

Ни със сапун се е мила,

ни със хавлия се трила,

нито се е забрадила!

Три дни се само топила!

 

Мътна реката потече

и ми далече завлече

Мечовото елече!

БОСОНОГО ЗАЙЧЕ

Тая пролет ранна,

щом разцъфна дряна

щом засвири кос,

хукна Зайчо бос.

Мина сто поляни

с минзухар постлани,

мина сто долини

с тръни и глогини.

Но в една горичка

в босата петичка

трънче се намуши.

 

Зайчето се сгуши

и под росни клони

сълзички зарони:

— Олеле, игличка

в моята петичка!

Чуха му гласчето

зайчета в полето.

Запъхтени бяха

като долетяха.

Всяко се навежда,

всяко се оглежда:

— Трънчето проклето

влязло е в крачето.

Трябва ни игличка

за такваз петичка.

Но къде в Балкана

игла от стомана?

Шипката самичка

даде им игличка.

 

Беше малко крива,

тъпа и чуплива,

ала щом тя влезе,

трънчето излезе.

 

Оздравя крачето.

И пак през полето,

дето свири кос,

хукна Заю бос…