Скъпи момичета,
Благодаря ви отново за прекрасните думи и пожелания! Благодаря ви и за цялата подкрепа която ми оказахте през тези нелеки 9 месеца, без вас нямаше да се справя! Силно ви прегръщам и целувам!
Ще разкажа тук за раждането, понеже сте питали
Всичко стана много бързо, уж щях да си ходя в нас да чакам термин и изведнъж в 1:30 ми казаха че в 2 ще ми првят секцио по спешност и да отивам да се къпя
Аз въобще не разбрах какво става, поревах малко, изкъпах се и след 10 мин вече бях в операционата зала. Направиха ми епидурална упойка, която въобще не боли, но препоръзвам на всички които им предстои да са максимално спокойни! Аз бях толкова изплашена, че цялата треперих и заради това чак на четвъртия път успяха да ми сложат упойката след като двама акушери се ядосаха и ме хванаха за всички крайници
Иначе, след като сложат упойката след 1 мин вече започват да ти изтръпват краката и след още 3-4 нищо не усещаш като болка, само докосване. Самото вадене на бебето не е супер приятно, не усещаш болка, само как вадят самото бебе и след това чуваш най-прекрасния плач на земята и се забравя всичко! След това ти показват бебето и го взимат да го преглеждат докато тебе те шият. След това са дали директно бебето на таткото, който я е и хранил и гушкал през времето в които са ме шили.
След това ми донесоха бебето и от тогава не сме се разделяли, естествено единсвения вариант да ми оставят бебето беше само ако таткото остане с мен в болницата да помага.
Нищо не бих променила спрямо раждането на малката, на следващия ден вече ходих и си я носих с мен навсякъде и до тоалетна даже си отидох
Първата вечер след операцията абсурд сами да се оправите, за това ако няма кой да помага (или не дават) е по-добре да си почивате и бебето да не е с вас. Това би бил единственият минус за мен.
Пълна упойка въобще не препоръчвам, абсолютно безмислено е!
Ако имате други въпроси, питайте
Целувки от нас, ние не сме се прибрали още, но се надяваме да е скоро