Да разбрах, преди имало работа за бакалаври, сега и за магистри няма. Еми така е,ама ме е срам да мрънкам и да се оплаквам като виждам как седят нещата в ирак например.
Само да вметна, че онези лудите пишещи статиите наравно с мен си бодат цяла нощ очите, участват в проекти и печелят парички. От тях се закупува оборудване и се плащат лицензи с които програми дай боже ще се обучават и работят и вашите деца, дай боже и моето. То лесно да даваме акъл и плюем, ама да се потрудим и да направим нещо за децата, тва е друго.
Недоволни и мрънкащи винаги ще има ... В трудни времена живеем, всеки гледа да изяде другия, хората са изнервени и изтощени, така е. И аз така се чувствам. И аз мисля, че в учебния план са натъпкани много неща и не можем да сме добри във всичко, но за мен например не е проблем, аз просто пресявам. Наблягам на най-важното и това което ми доставя удоволствие. Останалото може да ти потрябва, може никога да не ти потрябва, но дори нищо да не си разбрал и да си гледал обясненията като филмче, един ден като стигнеш до там, вече ще си го чувал и виждал и ще се справиш много по-лесно. Затова не отхвърлям с лека рака поднесена ми информация. Тя е сложена там с цел.
Политиката умишлено не я следя, защото много се ядосвам.
И сега да не си помислите, че видиш ли съм се ядосала, обидила и т.н.или искам някой да обидя, не просто водим нормален диалог и изразяваме мнение. И аз мислех така, докато не загубих 5 месеца да правя курс за студенти, ако го минат печелят стипендия доколкото разбрах, плаща им се магистратурата в чужбина. Има много амбициозни и работливи деца, заслужава си труда
Е той писателя сигурно ще е недоволен и от моя курс
, ама да ви кажа пет пари не давам.
На 20 работливи и умни деца да дадем шанс да учат и работят извън България и да и дадем един хубав старт в живота, аз ще знам за какво не съм спала толкова време
. Както и да е. Напоследък съм много емоционална. Искам света да оправя, ама няма.