Прави сте, момичета. Осъзнавам какво се случва и ту се отчайвам и започвам да треперя, ту се чувствам готова да се изправя срещу целият свят, ако трябва. И ще го направя. Само да мине тази среща с док и сядаме, начертаваме си план за действие и го следваме, каквото и да ни коства. Дете ще имаме, по един или друг начин. Ако медицината не помогне, ще осиновим. Ще опитаме всичко, ще се въоръжа с търпение, много любов и ще вървя напред. "Борбата е безмилостно жестока", но няма да ни събори. Докато сме заедно и се обичаме, нищо не е в състояние да ме уплаши.
Голямо лирическо отклонение, но днес съм заредена с положителни емоции. И ми писна всички около мен (визирам майките) да ми казват "искрено съжалявам"! Няма за какво да се съжалява, не е дошъл краят на света. Моля се само Господ да запази разсъдъка, обичта и търпението ми за да имам силите да се преборя.
Ще имам нужда и от вас.
Златен дъжд не се надявам на кой знае какво подобрение, каквото и да правим, искам да има 1 читав сперматозоид, който да се превърне в нашия шанс. За какво са ми милиони, като един върши мръсната работа
Та за въпроса по фонда, ако си говорим сериозно това е единствения ни шанс, абсурд е да се само финансираме
Чистите пари, които вземам месечно са 238 лв! Просто е смешно, добре че имаме родители, които няма да се откажат от нас, каквото и да става, че без тях сме загубени.