Ох, Мише дано не съм лош пророк, но веднъж изпита ли страх, много трудно става след това. И обещават и разбират, но седнат ли на стола, се получава съвсем друго. Ние два месеца и половина ходихме два,три пъти седмично и все едно нищо не сме говорили и обещавали. Мисля, си, че ако не дай си боже го заболи съвсем трудно ще стане. Иначе ние сядаме, даваме да с машинката за въздух да се работи и лекарство да се сложи, но пък трябва още малко с турбината да се работи и щом чуе звука й, или се свлича от стола или директно става, като разбира се плаче сърцераздирателно. Много ми е трудно да му помогна и говорихме и се разбирахме, но ефект няма. Сега от време на време го подканям да даде знак, че е готов да отидем при лазерният стоматолог. Но съм решила след празниците вече да отидем иска,не иска, поне да види че не шуми.
Дано се получи. Страх ме е точно от пулпита и макар, да казват стоматолозите, че млечните зъби не болят, като постоянните, щом детенце плаче от болка, това означава че е точно така.
Успех желая на Митачето, както и на теб.