Дано няма заблудени, че аз с едно щракване и всявам респект! През такива унижения минавам - потаряне, потретване, повишаване на глас, разтреперване и предупреждение. Моят мъж например и доверява прекалено много за възрастта и, но той казва, че тя знаела какво прави. Да се побъркаш!! Не и вярвам грам, ама грам! Поотделно ме слушат, защото ги хващам натясно и ги е страх от мен. А когато са двамата заедно е истинско бедствие - то даже не е творчески хаос и недисциплинираност, защото там има все пак някакъв ред. Абсолютно незачитане към призивите ми за ред.
Последното ми хрумване е, че съм им съобщила, че имат право на три предупреждения и ги затварям при бойлера (в отделно помещение е), но при включен бойлер защото бучи страшно. Засега се преструват, че ги е страх.
Едно стъпало по-горе от предупрежденията е "Среща на високо равнище" поотделно и заедно да съпоставям данни и факти и после следва "Семеен съвет" с големи санкции и отнемане на любими неща.
Толкова се вживявам в страшния си образ, че вече не вярвам в доброто изобщо! Как да стане, като си 99 % от деня (и нощта) все нащрек, озъбен и в бойна готовност за нещо опасно? Добре ми е да съм лоша!
А за "лекциите по детско развитие" - то я ясно, че ще е цяло чудо, ако някой татко прочете цяла книга от този вид. Но синтезирано най-важното за периода на една страничка, като им го връчите лично и ги предупредите, че ще ги препитате дали са прочели и какво са разбрали, трябва да откликнат. Ако и това не стане, им четете на глас, когато гледат мач!