Няма оправяне с идиотите.
Именно.
Това за кръвоизливите сериозно ли го казваш? Аз го помня форума, но не помня за кръвоизливите.
Сериозно беше написано в БГ-мама,
Жаси ми прати вчера линка, но не го запазих, ако й се рови на нея да ви го постне тук. Та...шизофренията си върви с пълна пара, както обикновено при подобни случаи.
Цигу, да ти кажа при Дани първите един-два зъба ги усетих по-сериозно. Имаше няколко часа рев, няколко нощи спане съвсем на пресекулки, ама предвид "спането" му по принцип по онова време - не беше кой знае какво.
Като пробиха зъбите - всичко ОК. Психически се бях подготвила, че големият зор тепърва предстои, като заизлизат многовърхите зъби, защото резците нали най-лесно и бързо излизат по принцип... Ами вече ги е наредил 10 зъба човека, ама ако не е е обилното точене на лиги в някои моменти - не бих се усетила, че му излиза нов зъб. Няма ревове, тръшкане и драма т.е. не е изключено и при Марко да стане същото. Пожелавам ви го и на двамата!
За гушкането - даже не подлежи на коментар за мен. Недоумявам как все още се срещат хора, при това млади, които да вярват във връзката: "жестове на любов от страна на родителите - лиготия".
На детето трябва постоянно и по всякакви начини да се показва, че е обичано, а във възраст, в която то не разбира какво му казваме...ако не с гушкане, целуване, носене на ръце и пр. как точно да му покажем, че го обичаме?! Да си призная, въпреки възрастта ми, моята майка все още ме прегръща, целува и ми казва колко много ме обича всеки път като се видим и от това, нито съм се разлигавила, нито пък го намирам за неестествено като отношения родител-дете...точно напротив. Що се отнася до Дани "лигавя" си го точно както и аз съм била "лигавена" винаги
, а сега като е на собствен ход и вече по-осъзнато човече и сам идва и се натиска да бъде гушкан и целуван...мммм разтапям се от щастие.
Никога не трябва да спестяваме позитивните си емоции, било спрямо децата ни, било спрямо други близки хора, според мен.