Аз да си похваля госпожата в градината. Днеска съседчето ми каза, че госпожата била моника. Хванала я за косата и пижамката и я метнала на леглото, след това я набила. защото ходила по голяма нужда и се туткала, а не лягала в леглото. Тази същата, която я развява 2 часа по коридора в комбинация с градинското плашило, една сестра и след което 3 дни детето ми заекваше. Тогава я предупредих, извини се и нещата се оправиха. Сега за втори път си изпуска нервите и го отнася моето дете. Това защото я натискам да не се бие, да не обижда, да не дразни децата, да не удря защото ще се осакатят, да слуша госпожата, защото са 30 деца и те трябва да ги опазят. Че е дива дива е. Не и се спи и мрънка на обяд, но трябва ли да я мята за косата по леглата, да бие и крещи. Това и аз не си го позволявам. Не съм си намерила детето на улицата казвам аз. Утре я очаква грандиозен скандал с намесата на останалия персонал и директорката. Следващ път трети ако има, нещата ще добият сериозен преврат. След като човек няма нужните нерви да възпитава и борави с деца, да си смени професията. Аз съм поверила най-ценното в живота ми и тя трябва да го разбере. Моята ли девойка е най-дивата, най0 инатото дете, най-непослушното. Аз нямам такъв поглед. Или просто ще ми се оплаче, че е била непослушна и я е ядосала и аз трябва да натисна детето да мълчи и да и съчувствам. Защо не метна детето на съседката, която непрекъснато обяснява, че детето и горкото всички го бият а тя седи, и все и вика бии се мама, трепи ги? А моята седи час наказана, че е посегнала. Защото съседката бди като орлица и прави на пух и прах всеки, който дори си е помислил да натисне девойката и...а тя по нищо не отстъпва на останалите деца и на дивотия, и на щуротии...
Мноого ми е тежко, много ми е мъчно. Не мога да бъда идиот, децата не са ни виновни. не мога да кажа бии другите деца, важното е ти да си отгоре. Но мога да се изправя и да кажа, това е моето най-ценно нещо в живота. Аз искам то да уважава и да бъде уважавано. Да се държи възпитано и да получава същото отношение към себе си.... Да блъска някой и да хвърля за косата най-ценното ми, значи той блъска моето сърце, това няма как да позволя. Човекът ще си понесе последствията с пълна сила. Много ми е мъчно, много... Исках някак да бъдем над тези неща и не вярвам, че отново си е позволила... Дано успея да се владея, защото другата госпожа е след инсулт с пареза на лицето и тя е сутринта, не искам да я притеснявам жената... Много, много ми е мъчно. За 18 години, моето ли излезе най-непоправимото... Ако не се разберем, къде мога да подам жалба? Все пак човек трябва да си знае правата, а аз не съм си и помисляля, че ще ми се наложи точно тук да си ги търся