Вени, извинявай ама това за гнилите зъби и дебелината твои думи ли са?
Аз така го чета, прощавай ако не е така, но ако е така ми се струва адски грозно да се разправяш така с дете. То все пак е дете и до голяма степен копира, фука се или еди си какво, но ти нямаш никакво извинение за това, което си казала на дете, а и напълно излишно.

Ти някъде да ме видя да искам извинение?
Това е моят начин да покажа, че тези храни са вредни, ама много вредни. Да, мои думи са, така отучвам децата, с които говоря (засега успешно) да не ядат лоши храни, поне пред мен.

Боби, разправям се с деца, защото няма да мълча когато се опитат да наранят Ники, а техните майки седят и нищо не правят. Ники думите не разбра, но тонът на подигравката беше адски обиден. И аз отговарям, тогава, когато моето дете не може. После ще се научи. Дотогава е моя работа да го защитавам от вербална и невербална агресия

Извинението беше само в случай, че не си го казала, а аз така съм разбрала, но в случая не само не се извинявам, но ще добавя че подобно държание не само не е възпитателно, но е и доста елементарно-изводите си прави сама.
А да се разправяш с деца от позицията на възрастен не е редно. Постави се на мястото на майката на това дете, ако те чуе какви ги редиш на детето и.Не знам дали си успяла да приучиш някой да не яде нещо, но с този подход ще успееш да отблъснеш някой от себе си. По-добре би било да обясниш на въпросното дете, че не е хубаво да говори така и после да му кажеш за полезността на храните, но без гнилите зъби и това колко дебел ще стане, може пък да постигнеш нещо.

Вижте сега, познавам Вени. Тя е казала нещата със силни думи, но в никакъв случай не го е казала с гаден тон. То всичко зависи от тона, с който ще го кажеш, нали Освен това много зависи какво и как е казало другото дете. Децата масово са лоши и се подиграват на другите деца и се бутат. Като се падне такова дете да издевателства над моето и аз бих защитила своето. Може би трябва да се говори и с родителите на такива деца, знам ли

Тази материя с говоренето с децата принципно е много деликатна. Засега не ми се е налагало да говоря с дете. Но, все някога ще ми се наложи сигурно и ме е страх от този момент. Като се сетя аз колко ранима и докачлива бях като дете (май и сега съм си), винаги внимавам какво говоря.

Раши, съдържанието е важно, ако ще и с най-мазния тон да е казано.

Раши, съдържанието е важно, ако ще и с най-мазния тон да е казано.

Абсолютно вярно! Надявам се, ако някой има нещо срещу моето дете да дойде и да го каже на мен, а не да се разправя директно с него.  Далеч съм от мисълта, че няма да има такива ситуации, но някой да говори по този начин на детето ми, или да му се кара, или да му посяга - не съм съгласна.

П.П. От някъде Боби е чул, че ако ходи бос ще се разболее / въпреки че той е срастнал с чехлите си, понеже са на маккуин  /
Сега е болен и не спира да се самообвинява, че бил ходил бос и за това бил болен.

Подкрепям напълно к(Р)оки

Виж сега, Шаноар, майката на въпросното дете беше наблизо и можеше да реагира още при първите думи на детето си, както и когато то хвърли камъни по пързалката срещу по-малките деца, както и когато буташе по-малките.

Ако вие сте на мястото на тази майка, ще стоите 30 мин. гледайки подобно поведение без нищо да направите, така ли? Ами ако е така, не само, че ще говоря така, но и ще смъкна децата ви насила от пързалката в момента, в който се опитат да разбият с ритник нечии зъби, 'щото е по-забавно.

Не смятам изобщо на никого да се извинявам за изказаното си мнение. Моята работа е да пазя МОЕТО дете от всякакво посегателство, пак го казвам. И ми дреме на сещай се какво, дали тази майка се е обидила на думите ми. Ако й ПУКАШЕ щеше да дойде и да си дръпне детето. Тя ме стоеше безучастно, докато обяснявах на детето й да не хвърля камъни, както и за близалките.

Обяснете ми вие как бихте реагирали в тази ситуация с близалките и наистина ли бихте си стиснали зъбите, че това е вредна храна?

Мина времето в което се разправях с родителите, файда йок, нищо не се промени. Сега се обяснявам и разправям с децата. Знаете ли колко по-малко товарещо е и колко по-бързо действа в промяната на поведението?

А знаете ли колко родители не смеят да ме погледнат в очите и навеждат засрамено глава като ме видят?

Добра съм, много съм добра, но я са ми посегнали срещу детето, елате ме вижте


П.С. Днес на площадката една баба дръпна настрана детето си и му даде бананче. Поздравих я и й казах, че е единствената баба, която виждам да дава нещо полезно. Тя ми отговори, че със съжаление забелязва младите майки как тъпчат с боклуци и не им налагат елементарно възпитание да седнат на пейка и да ядат без да дразнят другите деца. това по повод темата и изказваният ми от преди няколко седмици. Значи не само аз съм вълк единак по тези въпроси.

Вени, само помисли за вариант, при който това детенце има брат/сестра със свръх тегло от заболяване, а не от близалки или такова с развалени зъби от ген, а не от лоша хигиена и бонбони. Не ми харесва да плашат детето ми с каквото и да било, затова казвам. И нашата работа е да пазим нашите деца  

От позицията на майка, чието дете се държи по някакъв начин лошо с останалите деца - никога не бих стояла безучастно спрямо ситуацитята.
От позицията на майка, с чието дете друго дете се държи лошо - също няма да остана безучастна, но лично аз бих предприела категорично по друг подход от разказания.

Поне аз така разбирам реакциите на другите момичета, Вени - не че биха стояли безучастни в тази и подобна ситуация, а че биха реагирали, но по друг начин.
Всеки сам, според своите виждания, решава как да постъпи. Разбира се, че няма на кого да се извиняваш за изказаното мнение Но е нормално да приемеш и изразяването на несъгласие с него - т.е. някакво по-различно мнение и избор за поведение

Децата са много раними в тази възраст и такива изказвания могат да причинят непоправими вреди. Освен всичко друго, не мисля, че детето е виновно за това, че му е дадена близалката или вредната храна, че да заслужи упрек, че ще стане дебело. Родителите са тези, които трябва да определят поведението на детето си, също така и каква храна трябва да яде. Не смятам, че е най-правилен подхода да се насажда вина и страх у децата за нещо, за което е виновен родителя.

Е да де, аз питам как да реагирам.

Ама хайде сега да помислите и една друга гледна точка.

Това дете дразни Ники, че на него ще му купят близалка, защото има тати, който да я купи, а Ники няма.

1. Не всеки родител може да си позволи да купува всеки ден боклуци на своето дете. Дали е по-добре да кажете на детето "мама няма пари да ти купи близалка, остави го", а във вашето дете да остане усещането за малоценност. Или е по-добре да обясните пред двете деца, че близалките са вредни, затова вие не ги давате на своето. И като ви питат с какво са вредни, какво точно бихте обяснили?

2. Идеята да ходиш и нарочно да дразниш другите деца на 4-5 години вече трябва да е превъзмогната.

3. Казах истината на детето, и не става дума за насаждане на страх, а за чуване на истини. Това дете идея си нямаше, че близалките са вредни и очевидно никой нямаше да му каже. Сега поне знае.

4. Установих, че ако поднасяш информация на 4-5 годишни деца държейки се с тях като с деца - просто не възприемат задълго. Държиш ли се с тях като с големи - замислят се и разбират. По тази причина, с по същия начин поднесена информация, племенника ми Кики и до днес не посяга към близали, шоколад яде след като е ПОМОЛИЛ родителите си, не яде пред другите деца демонтративно, а оставя купеният му зрънчо при мама на пейката, ходи, играе, играе и се върне да вземе малко, изяжда го и пак играе.

1. След като говориш с децата като възрастни, то обясняваш и като на възрастен, че няма в момента възможност да се купи. Аз не се задълбочавам, обяснявам на децата - сега в момента не може или понеже баща им пътува често, то той е в командировка и не може да им купи. Често ни се случва след градина другите деца да ядат сладолед, моите да искат. Казва им се, че в къщи има и ще ядат после и се приключва въпроса. Не влизам в полемики ни с родители, ни с деца, камо ли да им размахвам пръст колко дебели ще станат. Моите деца имат приятелка стоматоложка и знаят, че зъбите се мият, внимава се със сладкото, защото Доктор Сиракова ще им се скара. И толкова.
2. Децата са деца, дразнят се за всичко. Моя е на 6 и въпреки това дразни сестра си нон стоп. Говорене му е майката, обяснява се колко е неприятно и се дава съответен пример. Не се превъзмогва даже и в тийн възрастта - там просто стандартите се променят.
3. Истината може да се каже и по-меко, не да се говори за дебелеене, развалянето на зъби и тем подобни ужасяващи моменти.
4. Детето е дете, не можеш да кажеш в момента как му работи главата. И моите знаят и не посягат, но винаги има любезен дядо или баба, дето му подаряват мечтаното лакомство. На моите собствения им дядо ги остави да изядат по един цял шоколад без аз да разбера. Значи в случая трябва да се говори на дядото, не на децата. Винаги като им дадат нещо сладко ми се носи на мен, аз определям какво и колко ще изядат. Е, като ме няма, контрола не е същия. Резултата от гостуването при дядо беше - моя син не яде салати вече, малката не иска плодове, двамата с разстройство въпреки моите обяснение.

Е да де, аз питам как да реагирам.

Реагираш както ТИ сметнеш за редно в конкретната ситуация - това все пак се междучовешки отношения, не е 2+2=4, че да е възможно всички да следваме един и същи подход.
Аз не бих реагирала така, защото не го смятам за най-адекватния начин за общуване с деца, но може би и причината да не реагирам така идва в голяма степен, че "разправянето" не ми е в кръвта - образно казано, разбираш ме какво имам предвид.
Разбира се, има деца с ужасно поведение, както има и фрапантни случаи, в които човек просто остава без думи и наистина на момента не знае как да реагира. Ама случая с "аз имам това, пък ти нямаш" според мен си е класически при децата

Аз пък честно да ви кажа понеже се нагледах на простотии по площадките затова или си седя на двора вече или се разхождам само с една приятелка дето мисленето ни е сходно с нейното детенце.Откакто го правя това ми е много по-спокойно.

Тази нощ на Боби му пробива кътник, докато разбера защо това дете плаче толкова неутешимо, мина 1 час. Някакси не очаквах кътник толкова рано, ама се дообразовах, че навреме си расте.

Пускам ви един линк за развеселяване на обстановката:

Защо майките крещят толкова много?

Оф, зачекнахте тема, която ми е болна!
Първо, защото ежедневно се налага да отклонявам настойчиви покани детето да си вземе някое изключително полезно нещо от типа на зрънчо, вафла, бонбон или шоколад.С това се справям като настойчиво обяснявам на моето дете, че не давам да взима храна от чужди хора или поне трябва да ме попита. Засега работи.
Много често се налага да обяснявам на други деца защо. Понакога те са агресивни. Случва се и с играчки, не само с храна. Просто децата обичат да дразнят другите. В такива случаи, когато моето е на ръба на плача, защото са му казали какво си няма, го дръпвам него настрани и се опитвам да му обясня, че не всеки има всичко. Казвам му, че както той няма въпросната играчка, така другото дете няма като неговата- и така някакси му се възстановява чувството за справедливост...
Второто нещо е, че не мисля, Вени, че е хубаво да "заплашваш" дете с това какво ще стане с него, защото ще му се вмени чувство на вина и ако има след време проблем на тази тема, то ще страда много. Малко ми напомни за десетките много загрижени, обикновено застаряващи госпожи, които жалостиво клатят глава и ме съветват приятелски да взема да хапвам по по-малко,че така не съм за никъде...Върви им обяснявай що е то метаболитен синдром...Пък да ти кажа и зъбите ми са много зле, и с теглото съм в сериозна драма, пък нито съм яла като дете боклуци, нито съм ги помирисвала- то и нямаше...С което искам да кажа, че пряка зевисимост между тези неща няма, а и много от вредите от боклучавата храна са невидими...Тоест, по-полека!Млада си, кипи ти кръвта, затова...

Хахаха,Ултра,много готино!Да ги питаш откъде им ги раждат главетата тия идеи .

Много рано за кътници, но честито, дано всичките ги изкара за една нощ

Момичета, оставяте в мен впечатлението, че бихте позволили собствените ви деца да бъдат наранени по един или друг начин и по-скоро бихте ги изнесли от площадката, дори и да не са те агресорите. Не вярвам да не ви се е случвало подобно нещо на площадките, поне на майките с по-големи деца. Затова ви питах вие как реагирате.
Знам, че срещу мен стои дете. Обаче мен майка ми никога не ме е защитавала, дори аз да съм била пострадалата. После ме е дръпвала и ми е обяснявала, че това е лошо, така не се прави. Обаче аз си спомням с огорчение точно тези моменти, защото когато съм имала нужда от това мама да ме защити, тя е мълчала, да не обиди съседката или детето. Дано вашите деца някога не се чувстват като мен, защото огорчението не преминава с годините.

Моята реакция може да не ви харесва, ваше право е. Докато се стигне до нея е имало дълъг период от време в който съм мълчала, за да не нарая нечии чувства. Да, ама чувствата на моето дете също са наранени,вече не мълча.

П.С. Детето беше малко, здраво и силно, просто няма никаква нужда от боклуци. И все пак, по-добре да знае, че яде боклуци, отколкото да набива с кеф близалки и да бута после в чуждите усти Не намесвайте метаболизма, говорим за получаване на информация относно хранителните продукти. На мен пък това малко ми напомни на цитирания от Джам случай с миенето на зъбки и кариесите Значи, мълчим си, че това са вредни храни, после се възмущаваме, че детето е с наднормено тегло и с развалени зъби (Джаме, ползвам таткото като отправна точка, не ме разбирай погрешно). А помните ли случаят ми от преди 2 месеца, за две осемгодишни деца, на които им изнесох първият в живота им урок по хигиена на ръцете и зъбите? На осем години, те не знаеха нищо за хигиената.

Така че, нека съм лоша, нека съм крива, това не е насаждане на страх или вина, това става в една по-късна възраст. Но поне не си кривя душата пред децата и им казвам истината. И пак ви казвам, учудващо добре я смилат и осъзнават. Точно защото съм чужд човек, не майка им.

Вени, аз никога не съм позволявала да нараняват децата ми и не съм ги "изнасяла" от площадките. Уча ги да се справят където могат сами с тези неща. Ако видя, че се бият или има някакъв друг проблем се меся. Но това да се хвърлям да го защитавам щото едното казало, че тати ще му купи близалка, пък той няма, не мисля, че е обида за моите деца. Имала съм случаи да хвърлят камъни по тях, да ги удрят, блъскат - не оставам безучастна и само един единствен път съм си позволила да се обърна към дете с думите, ако аз те плесна така дали ще ти е приятно. В другите случаи балансирам, зависи от ситуацията. Не желая децата ми да стават женчовци или мамини дечица, защото няма цял живот да бдя над тях, все някога ще им се наложи да се оправят сами. Баща им е човека, който ги изнася от площадката при първата опасност.
Наскоро ми се случи да попадна в неприятна ситуация - две момиченца не пускаха моите деца да седнат на люлките. Признавам си, за пръв път ми се случи да се държа детински и просташки - след като най-накрая станаха, люлях децата и даже се качих с Мила на люлката, за да покажа колко е неприятно. Не ми стана по-хубаво от тоя факт, не се и почувствах удовлетворена от факта, че съм показала, че съм по-голяма, по-силна и мога да се преборя за мястото. Не това е примера, който искам да дам на моите деца. Затова и като дойдоха други деца да се люлеят - станахме от люлката. По твоята логика, докато се люлееха децата, девойките се оплакваха на висок глас и се обясняваха злобно, аз трябваше да им обясня как се чупят крака и глави на люлките, щото са се яхнали с ролкови кънки или да ги метна в храсталака...

Не, Гане, при този случай, обясняваш на висок глас, че люлката е обща, на всички деца и всеки си чака реда да се люля. Така, както аз обяснявам когато не пускат никой на пързалката, защото са решили, че е тяхна.

Вие се хванахте за случая с близалката. Да разбирам, че никога не бихте обяснили на чуждото дете, че това е вредна храна?