Аз говоря за виденовата зима, лукановата не я помня, била съм малка и тогава разводи ми бяха в главата и други неща.

Как ще разкажете на децата си за този период? Ще им разказвате ли изобщо, има ли нужда да се помни от едно презадоволено поколение?
Сега се замислих дали изобщо някой ден да обясняваме на Ники (дай Боже и дъщеричка някой ден) за барикадите, за глада. Дали ще ни повярват или ще ни вземат за динозаври?

Цитат на: jasmin_veni в Октомври 19, 2012, 00:18:05 am

Аз не държа да ми увеличат майчинството, ще хвърлят 30 лв. и ще замажат очите. Аз искам РАБОТА. Да има облекчения за работодателите, да има облекчения, ако предлагат гъвкаво работно време и дистанционна работа. Искам условия да работя бе хора и читаво заплащане за това. Ако имам работа, позволяваща ми да се грижа за детето си и читаво заплащане ще бъда в пъти по-доволна, отколкото увеличението с 30 лв. Тази минимална сума няма да промени нищо.

Аз разсъждавам по същия начин.

И моята логика е като на Жаси, но това за какво искат да протестират майките е чудесна илюстрация за обсъжданото по-горе в темата. Онази система си има своите здрави и жизнени клонки, клончета и фиданки в мисленето и светоусещането на хората и ще продължи да си ги има още мнооого дълго време мисля аз. Имаме право да протестираме, правим го, но забележете за какво - протестираме, за това някой да се погрижи за нас, а не затова да ни се даде възможност сами да се погрижим за себе си. 

П.П. Жаси, лично аз мисля да разкажа на сина си всичко, което знам, което се е случило, неоценимо предимство е в случая, че мога да му разкажа доста неща като свидетел, а не като читател. Това е история. Историята трябва да се познава, особено собствената. Дали ще ни повярват? Ами разбира се, че ще - ние сме по-достоверен източник, отколкото някой учебник - "свидетелски показания" все пак  Даже си имам цяла колекция битови предмети от соц-а, които пазя за Дани - телефон с шайба, един "ВЕФ", еднокасетъчен касетофон "РЕСПРОМ" + аудиокасети със записи за "Фътьо Тъпанчев" и други от сорта... Жалко, че продадохме на дядо "Москвич"-а само 

жбрул, каква хубава идея, аз предмети не зная дали ще успея да запазя, щото не е ясно къде ще сме и тн, но наскоро намерих снимки от онзи период и да, ще говоря и то много, за да знае и помни, на мен са ми разказвали и аз мисля да разказвам, още повече, че това е свързано с нас лично, не е просто абстракта история на "някаква" държава.

разказвам доста на мъжа си, който и по онова време е идвал и споделя впечатления от тогава и сравнява с "после".

пп - тук в англия намерих майка от ирак, родителите й емигрирали, тя никога не е живяла в тоталитарна държава, но знаеше много добре за какво става дума и като я питали хора от ирак, с които се запознала в кафене как й е фамилното име, каза че не е разбрала кога си е тръгнала и обадила на баща си... толкова жив е бил страхът от шпиони и отмъщение.

Елена, то и аз не знаех че имам такава колекция предмети от онова време, до това лято.  Ама като дойдох с детето на селската къща и като се хванах да поразчистя...знаеш ги българите, особено по-възрастните - нищо не се изхвърля, защото "не се знае то, може някога да потрябва". Та каквото през годините е излизало от употреба от семейните ни жилища - складирано на село. Намерих грамофон и пълния си комплект плочи с приказки даже, но за съжаление грамофона не работи. Мисля, че за Дани след някоя година ще е много интересно и забавно да му показвам някои от тези неща, да му разказвам, да му обяснявам кое как. Считам, че това е добър подход да запаля любопитството му към "какво е било преди" като цяло. Под формата на игра и забавление. С антикомунистическа тирада - едва ли ще сполуча. 

Относно предметите от бита ни по онова време - аз имам и тази книга. Мисля, че би ти свършила работа и на теб за Ади, а и по принцип е добре да я имаш дори за себе си. С бащата на Дани изкарахме няколко вечери в "Това помниш ли го?" и "Аз по онова време..." докато я прелиствахме. Ето:
http://www.helikon.bg/books/290/124070_inventarna-kniga-na-sotcializma.html

е то телефона с шайба и грамофона нямат нищо общо с комунизма, просто са стари технологии. По-добре запази една комсомолска книжка .

Нямам спомен от бедствен глад през Виденовата зима , чак такива страхотии, които описвате някои от вас.
Помня, че долара декември скочи на 500 лв., а февруари удари 3000лв. Обезцениха се заплатите, но от пролетта полека всичко започна да се успокоява. Спомням си тогава една позната работеше към главно данъчно, още от есента на 96-та на шега подхвърляше, че се очаква до нова година долара да стане 500лв. Имаше хора с пари, които печелеха точно от обръщането на една валута в друга, не говоря за обикновените хора- те горките си мислеха, че настава революция, нова ера. За мен тези събития си бяха добре режисирани в интерес на богоизбрани хора.

е то телефона с шайба и грамофона нямат нищо общо с комунизма, просто са стари технологии. По-добре запази една комсомолска книжка .

Не е точно така Боби. Предметите от бита ни по онова време са своеобразно огледало на тази епоха. Когато погледнеш какво е имало в масовите български домове в онези години, какво се е считало за хай-тек едва ли не и сравниш какво е имало по същото време в домовете на хората "по белия свят" - възникват ти някои въпроси от сорта на "Защо така?" Отговорите са интересни и имат пряка връзка с комунизма и начина на живот който беше наложен заради лицемерието на идеолозите му. Телефон с шайба имахме повечето у дома си, но телефони /апарати/ с клавиатура имаше в "Кореком", не бяха и скъпи при това т.е. тази "технология" беше съвсем налична. Но в "Кореком" - не можеше да пазарува всеки, ако и да имаше пари за целта. Ако не си от богоизбраните партийци, или не си работил в чужбина изпратен там от държавата - просто нямаш право и това е. Мога да ти дам още редица примери от вида, които пак повдигат въпроса за разликите "при нас" и "навън" и защо ги имаше.
Конкретно за нашите деца, считам наистина, че тръгвайки от точно такива битови, на пръв поглед незначителни неща - бихме имали възможност леко и смилаемо да подхванем темата за комунизма и с времето да стигнем до по-сериозните й аспекти.
П.П. Имам цяло тесте комсомолски книжки на някакви хора, бяха изхвърлени вързани със сезал до контейнера. Имаше в този куп и други книжки за членство в тогавашните организации. Прибрах ги, защото ми се видя тъпо да се хвърлят на боклука документи, които вече няма как да бъдат създадени. Трябва да се разровя къде съм ги прибрала...


Аз също нямам спомен през Виденовата зима да сме гладували, а все пак имам ясни спомени, по онова време бях почти на 17г. Зверското обезценяване на парите си го спомням перфектно обаче, повече заради покупката на едни дънки, отколкото заради нервите на дядо ми /лека му пръст/ и бесните му усилия да изтегли всичките си пари от банките в рамките на един ден. Беше от късметлиите, които успяха. Аз не сполучих с дънките обаче.  Точно бях изкрънкала баща ми да ми даде пари за най-скъпия и актуален модел по онова време, но пристигайки в магазина - вече не можех да купя и единият им джоб за сумата, за която ги продаваха само 3 часа по-рано. Та си купих едни дънки за които просто на момента тези пари стигаха, че да не съм съвсем капо, което се оказа разумно решение от моя страна, понеже на другия ден за същите пари можех да си купя само две кутии цигари да кажем... Но наистина, това положение беше бързо овладяно със служебното правителство и влизането на България в борда, не се е точило с години, че да е било апокалипсис в битов аспект точно.
При Лукановата зима бях по-малка и са ми смътни спомените. Помня един период, в който съм ходила до магазина с купони за да взема хляб обаче и ако не греша беше точно по негово време. Това с детския ми акъл ми се виждаше изключително забавна практика всъщност и не съм си давала сметка грам, че е индикация за нещо лошо.

Сега се замислих дали изобщо някой ден да обясняваме на Ники (дай Боже и дъщеричка някой ден) за барикадите, за глада. Дали ще ни повярват или ще ни вземат за динозаври?

ще ти повярват, но ще е грехота да им разказваш небивалици.

стига с тия барикади и тоя глад, бе хора! почвате да ме чудите аз къде съм била през това време... бахти барикадите, извинявайте много всички, дето сте ходили като студенти там да се изживявате. цялото чудо беше за 3 дни, образно казано - с протестите около парламента, с преговорите за властта и прочие. дойде служебното правителство и край с хиперинфлацията, което е най-сигурното доказателство, че това беше изкуствено създадена отвън ситуация.

а гладни хора има и сега, престанете да се залъгвате, че гладът е бил прерогатив на "оная, гладната, виденовата зима". просто вие сте се издърпали от сегмента на бедността, затова не изпитвате вече глад. и сега има хора, които си лягат гладни или си броят стотинките! и те никак не са малко...

пак казвам, беше достатъчно скоро и има достатъчно писмен материал по темата - който не помни, да отиде да чете.

една лъжа, повторена сто пъти, става истина. да ви казвам ли кой е авторът на тази умна мисъл?

Като Ви чета си мисля че, аз съм действително най-дъртия от всички Вас... .

Но и най знаещия и най опитния ,ако е така

Дърт звучи грозно, по-скоро най-мъдър и най-много видял

Като Ви чета си мисля че, аз съм действително най-дъртия от всички Вас... .

ааа докторе, няма дърти тук, само мъдри

стига с тия барикади и тоя глад, бе хора! почвате да ме чудите аз къде съм била през това време... бахти барикадите, извинявайте много всички, дето сте ходили като студенти там да се изживявате. цялото чудо беше за 3 дни, образно казано - с протестите около парламента, с преговорите за властта и прочие. дойде служебното правителство и край с хиперинфлацията, което е най-сигурното доказателство, че това беше изкуствено създадена отвън ситуация.

а гладни хора има и сега, престанете да се залъгвате, че гладът е бил прерогатив на "оная, гладната, виденовата зима". просто вие сте се издърпали от сегмента на бедността, затова не изпитвате вече глад. и сега има хора, които си лягат гладни или си броят стотинките! и те никак не са малко...

пак казвам, беше достатъчно скоро и има достатъчно писмен материал по темата - който не помни, да отиде да чете.

една лъжа, повторена сто пъти, става истина. да ви казвам ли кой е авторът на тази умна мисъл?

Jam  искам да съм живяла в твоето семейство тогава, явно доста неща щях да си спестя. Дали ако наиситна беше така както го казваш щях да вървя всеки ден пеша до училище и обратно и да ми се налага да минавам през гробището в 6:30 сутрита през януари, февруари. Едва ли? То ясно всеки гледа от неговата камбанария и сит на гладен не вярва, но позволи ни да имаме спомени все пак, колкото и неприятни да са те.

orchidblossom, ни най-малко не искам да омаловажавам тъжните ти спомени от детството, но какво общо имат коментираните събития с факта, че ти се е налагало да минаваш през гробищата в 6:30? нелепо е, прощавай...

аз през 1997-ма бях на 30 години и работех. масов глад и липси не е имало, отново повтарям и го твърдя категорично. имаше хиперинфлация, която доведе до други последици. имало е бедни хора, има ги и сега. в това отношение няма промяна.

нека не пренаписваме историята. хайде, ти си била дете, представите ти са били по-объркани и информацията - непълна. аз не съм била дете и съм наясно какво беше и що беше.

Като Ви чета си мисля че, аз съм действително най-дъртия от всички Вас... .

аз съм на 45 и мисля, че сме набори.

orchidblossom, аз също не те разбрах нещо. Предполагам не само ти, но и аз, а и повечето пишещи тук, които са на възраст над 18 години - са ходили на училище именно така - пеш, независимо от климатичните условия. До 4-и клас живеех до основното си училище, през "граничната" 1989г. сменихме жилището и квартала, но аз държах на училището си и продължих да уча там. Като разстояние от нас до училище бяха 6 спирки на автобуса т.е. далеч си беше. Бъхтала съм пеша на отиване и на връщане 4 години, при всякакви метеорологични условия и никога не ми е хрумвало, че това е някакъв минус за мен. През Виденовата зима - бях вече в гимназията, тя пак не беше близо до нас, пак съм си ходила пеша и в студ и в мраз и не ми е било никакъв проблем. Да, не съм минавала през гробища, защото не са ми били на път, ама и да бяха...Виденов едва ли би имал вина за това обстоятелство.

Ако асоциираш точно този период от историята ни с период на нещастие и злополуки в личния си живот - съвсем разбираемо е. Но в полза на обективността - не е имало повсеместен глад и мизерия тогава.

Аз имам спомени като Jbrul , но с едни обувки, всеки ден струваха все повече, накрая се заинатих и останах без обувки  Глад не помня, въпреки, че майка ми остана без работа по него време, но у нас все още се прави промишлено количество зимнина, та чак раздаваме на роднини и не мога да споря. И аз бях гимназистка и ходех пеш на училище, просто нямаше удобен транспорт, а и обичам да вървя.
Докторе възрастта не е причина за мъка, дай боже всички да остареем здрави и щастливи 

Радвам се за вас, момичета, наиситна! Може би емоциите ми са ми попречили да се изразя ясно. Ходех пеша, защото родителите ми не можеха да ми купят карта за тролея,доста дълго време това беше лукс, а училището ми беше на 5 километра от дома ми. Знам, че за някои това е малка разходка, но за мен си беше доста път,особено в двете посоки, пък и нашите, въпреки всичко, настояваха да уча в много добро училище. Да, може да не е било повсеместно, дано, дано не е било! Аз си имам моите спомени, както и вие, и само и единствено тях съм изрязявала в моите постове. Е, малко "по-големите" явно сте имали по-общирен поглед върху нещата, при мен е по-емоционален и с негативни емоции, ама какво да се прави, такъв е живота! Жалкото е, че наиситна много хора все още живеят много трудно, което не мога да си го обясня. Докторът ще го отдаде на комунизъм, други хора ще го отдадът на групировки, а аз нямам отговор. Вие замислялили сте се, защо след толкова години на преход животът в БГ за повечето хора е труден? Цели поколения няма да знаят какво е почивка или нова кола! Аз за себе си се чудя и не намирам отговор...

Аз пък нямам чак толкова лоши спомени. Лукановата зима беше глада, защото и да имаш пари нямаше от къде да купиш продукти. Затова ядях на студентски стол, въпреки че нямах право. Обаче някакси на тази възраст не съм го приемала като да е кой знае какво. Не знам какво и е било на майка ми, защото мога да си представя сега как бих се чувствала, ако не мога да си нахраня детето, но тогава аз бях тийнеджър и морето ми бще до колене, ядях каквото имаше и въпреки проблемите някакси лесно съм го преживявала. Може би защото беше еднакво за всички в обкръжението ми. Вероятно, ако само ние сме били така,щеше да ми е по-трудно. Но когато това е нормалното ежедневие на всички, някакси се примиряваш по-лесно.
 orchidblossom , ако това е била нормата за всички и всички ходехте така до училище, нямаше да ти е направило толкова силно впечатление, така си мисля.
 Виденовата зима вече не бях в България и не мога да коментирам. Знам,че тогава получих за първи път отчаяно писмо от човек, който винаги до тогава пишеше все позитивни неща... и това ме стресна. Вероятно ужаса от инфалацията е което беше уплашило хората.  

orchidblossom , явно свързваш ходенето пеша конкретно с невъзможността самата ти да да ползваш транспорт в онзи момент. Иначе, децата по онова време си ходехме пеша не само до училище, а и след училище -  от обяд до късен следобяд навъртаме километри в шматкане по улиците.

За трудният живот, мисля, че навсякъде по света има хора без работа и трудно си купуват кола. Тук всички все повтаряме трудно, колко трудно, защото като излезе човек в градско движение, всичко е от лачено по-лачено, обърнеш се кафетата пълни.
 Масово човек може да види как семейство на  средна възраст с подрастващи тинейджъри ги издържат техните възрастни родители, работейки като пчелички тежка работа, която е недостойна за младите. Но децата трябва да са добре и в името на тяхното спокойствие бозаят от мама и тати докато последните паднат съвсем.
Къде, ако не тук може да се види  продал имот и си купил кола за 20 бона, нищо че е безработен, но нали има виновен за неговото лентяйсво - държавата.
Масовата нагласа, че всички трябва да работят за много пари, без да умат умения и полагат усилия и ако ще работи то освен заплата, трябва да има нещо за крадене, иначе за какво му е да ходи на работа.
И още много.....все неща за които не ни е виновна държавата, а ние самите.....