Докторе, обещах ви да Ви пиша за работата на колегите Ви в детската хирургия на Пирогов: Лекарите се преобличат в една ниша в болничния коридор, там са им шкафчетата, няма лично пространство. Дневна или нощна смяна , няма почивка, всичко е нон-стоп, работи се в една операционна. Случаите се степенуват, евентуално при два спешни, се трампи операционната на детската травматология ако е свободна. Нощна смяна двама лекари покриват операции, кърмаческо и детско отделение, всяко от тях със стаи обща хирургия и коремна хирургия и две реанимации - бебешка и детска. Може да разчита на някаква помощ единствено на колега от приемен кабинет. В момента тече ремонт, лекарите стая нямат, епикризите се пишат "на крак", в коридора е слалом от легла, апаратура и кувьози. Персоналът се грижи за техниката, но при прахоляка от ремонта е почти невъзможно. Анестезиолозите провеждат интервюто преди операция някъде в някое пространство, което намерят. Както се изрази един доктор : "Тук сме в Тазмания и незнаем кога ще приключи". И това е жалко, много жалко, защото на края на смяната виждаш изморените погледи и въпреки всичко идват, интересуват се от пациентите, особено по-тежките операции се обсъжат на нещо като консилиум на първа визитация. Направи ми и впечатление, че не правят разлика кое дете е българче, кое циганче, какъв ти е социалния или финансовия статус. За разлика от Майчин дом не ми бе споменато , че Пирогов е държавна болница и трябва да си купя примерно превързочни материали. Никой и за нищо не ми поиска пари (освен за престоя за придружител, регламентиран от самата болница).