Само аз ли си падам по европейско кино?
не
От италианското кино харесвам много Дж. Торнаторе - Легенда-та за пианиста, която споменах по-горе, Непознатата (la sconosciuta) - много са
Други италиански филми, които харесвам - Не мърдай (Non ti muovere), Най-прекрасният ден в моя живот (Il piu bel giorno della mia vita), Живоът е прекрасен, Нощта преди изпитите (Notte prima degli esami), Войната на Марио (La guerra di Mario) и много други
Също много харесвам испанското кино, на Алмодовар може би Завръщане ще остане моя фаворит. Една много приятна италиано - португалска продукция - Средиземноморска диета (Dieta Mediterranea), макар че малко се двоумя, когато я препоръчвам, че мъжът на моя приятелка й беше забранил да дружи с мен по повод този филм
В кръга на шегата, разбира се.
Испано-мексиканския Biutiful с Хавиер Бардем...
В турското кино също има много хубави неща, освен Фатих Акин.
От американското кино харесвам много периодът на последното десетилетие на 20ти век - абе онова време, когато манекенките бяха Синди Крауфорд, Клаудия Шифър и в този дух, а актрисите бяха хубави без да са толкова перфектни, като една Джулия Робъртс, например
Има невероятни американски филми от тогава. После дойдоха суперпродукциите и аз определено си останах назад във времето
И по отношение на музика, и на кино
Lost in translation - много харесвам този филм! Като си помисля само колко време не го гледах, защото - незнайно защо, си мислех, че е някаква измислица със зли зомбита от рода на Resident Evel, някак подобно ми звучеше
А това е любимата ми песен от саундтрака към филма, толкова добре описва филма!
http://www.youtube.com/watch?v=pCB7cxv-Ey8Европейското кино прави едни много реалистични филми. Там актьорите изглеждат като хора от улицата, не са супер герои, не са с перфектна въшност. Нормално е хепи енд да няма винаги. Но въпреки това или по-точно именно заради това, в тях има много топлота, чувственост - дори на фона на грозното.