здравейте, момичета,
обръщам се за съвет относно вечната тема за отказването от памперсите. Аз изглежда много закъснях с това, но така или иначе на 3 и 1/2, след като чаках сами да се откажат както пише в някои книжки, започнах. Реших да започнем първо с момченцето, той ме слуша и има желание да успее; след като постигнахме забележителен успех с него, е, с напомняне, разбира се, започваме и с момиченцето. То обаче мойто миче е с два чифта рога и докато с пишкането стават нещата по малко, за акане се крие и отказва да опита дори. Ядосвам се разбира се, защото виждам, че при тях вече е волево и могат да се контролират. и една седмица по-късно и Митко (от солидарност ли, или за де не се мине) и той обратно всичко в гащите, ужас. карам се, награди обещавам, моля, спокойно обяснявам като на приятели...но знам че утре ще стане същото. дайте съвет. Спок пише да не се карам и да изчакам, защото, казва, и тук ми изскочиха сълзи от очите, това е битка, която вие като родител ще загубите. да връщам ли пансите във периодите когато е вероятно да са необходими. някъде пишеше да не се връщаме назад. аз съм малко нервна на тази тема защото от септември сме на детска градина и до тогава трябва да ги оставяме, пък и са големи вече... дайте кураж, моля
честит рожден ден и надобър час и на момчето ти и на теб, блу