За щастие, имам навика да снимам предварително всички инсталации преди да се замажат, та да не се чудя при евентуална авария кое къде върви.

Евала Жбрул, шапка свалям на такива хора като теб. Писнало ми е от хора, които правят една и съща грешкя по 3-4 пъти.

Лека поправка, Мини. Беше "какво да ти кажа, Дани, бебешки му работи"   УникаТна е Стефка! То и писва на завалийката, че на Теодора и Преслава "характера" им е малко в повечко  .

 
Уникална 
Малко ми прилича на нашето: "Мамо, тази приказка не е за жени, отивай в кухнята да миеш чиниите  " - баща им четеше книжката "Колите".
И от последните дни:
Аз: "Хайде по-бързо, че ще закъснея за работа"
Криси:"Ами обличай се и тръгвай, какво чакаш"
Аз:"Ами нали ще ме карате с колата"
той:"Е, нали можеш да караш, взимай малката кола и отивай"
Аз:"Няма преглед"
той:"Моля? (не знае какво е преглед) Нали върви? Тогава качваш се, палиш и отиваш на работа" 

на гости са ни Дани, Теодора взе нещо да проявява характер, майка й се опитва да овладее ситуацията, а Стефания отстрани компетентно:
Ох, Дани- остави я! Какво да ти кажа- детски му работи. )))))))))))))

Kоето е едно добро напомняне за родителите, които ги хващат нервите от "характерчета" понякога /като мен  /, че трябва по-лежерно да се отнасят в такива ситуации. Ами детска им/бебешка работа наистина, ето и Стефания го разбира, ами защо аз го забравям понякога... Хем се старая да имам възпитано дете, хем внимавам да не го притискам, ограничавам и "психирам" /казано на жаргон/ и в някои моменти се оказвам със свръхочаквания към едно все още бебе наистина.

П.П. Май ни трябва отделна тема за лафовете на малките - то това е чиста съкровищница! 

 
Трябва отделна тема, да

Аз нали се оплаквах, че Ники не говори? След посещението при логопеда работата тръгна много добре. Дотолкова, че миналата седмица му се карам, че е направил беля, нареждам, нареждам (и чистя динята от дивана) и в един момент Ники се обръща докато му се карам и се чува "хихихи, дим да мА няма" и избяга

 
много сладки бисери, наистина.
Вени, песента "Дим" е любима на моите деца. А Малкия танцува почти като рапър.

не се сещам за наши бисери напоследък, но ето вижте, как брои Косьо:

one, two, three, осем, десет, единадесет!  - това е на английски.

А на български брои така:

едно, четири, пет!


Ето ви бисер на Косьо от последната минута. Виждайки снимката на Мини, явно много я хареса и пита "А, каката къде е?"
 - Защо питаш? - викам аз. - хареса ли ти каката?
 - Да, хубава е. Искам да я цункам! Може ли да я цункам?
Та, без малко Дребния да нацелува монитора!

П.П. Моля за малко помощ. Търсих темата за детската стая, но къде е? Не я открих.

Малко остроумни решения и от нашата къща. Сияна обожава спагети. Яде ги без сос, само с малко зехтин. Една вечер явно и се сториха много и ми казва: Мамо, може ли да изям половината спагети. Отговарям й - може. След което тя започва да ги яде по следния начин: Хваща с пръсти една спагета, изяжда я до половината и я оставя настрана и така цели пет минути (времето, което ми беше нужно да овладея смеха си и да и обясня, че има и по лесен начин да ги изяде наполовина).

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=46694.0
кокиче, заповядай

в този ред на мисли, ние вече имаме нова детска стая, но ми трябва нещо с което да прибирам пердето, т.е. да не е пуснато, а както едно време ги връзваха и закачаха на кукичка от страни на стената (ама го обясних и аз ), та не искам да си дупча стената. Виздала съм едни неща, които са два магнита свързани и така се събира пердето, но съм го виждала не в магазин, а на перде и идея нямам къде да намеря нещо подобно

Стефи,
мерси много. блондинка ...

А такива неща, каквито търсиш, има в Практикер и в Бриколаж. От единия от двата магазина си бях купила едни специални щипки, които защипват пердето и са с различна декорация по самите щипки. Аз бях си взела с цветя.

Стефи, във всеки магазин за пердета има такива неща. Щипки, магнити и подобни
Ако правилно съм те разбрала, това търсиш:
http://eladabg.com/dekorativen-magnit-hrom-mat-p-3321.html

Моето диване не ръси бисери все още, но с гордост показва къде се намира -Тите(циците)  и "Пъпа"

Жаси, Дани засега само танцува на тази песен, понеже още му е беден речника на човека...

синьо кокиче, щом брои така Косьо - финансов минисър ще става, или шеф на банка поне, да знаеш 

Аз се каня от доста време да питам, ама понеже сега заговорихме в тази посока... Около каква възраст започват да придобиват чувство за собственост малките? Приблизително разбира се. Защото се чудя дали Дани започва да се светва, че това и онова е негово, или просто копира вид поведение, което аз никак не одобрявам /все ми е тая на каква възраст е детето/.  Да знам дали да се намесвам сериозно, или е просто някаква фаза.

Съседското момиченце е твърдо на вълна "това е мое", "онова е мое", "не пипай", "не давам" и пр. Не мога да кажа, че майката я толерира - точно напротив, но файда - няма. Когато децата са в нашия двор, Деси играе с всички играчки на Дани и аз и майка й използваме момента да обясним, че ето виж ти как си играеш с неговите неща и никой не ти пречи, не ти ги дърпа, не те бута, а ние като дойдем у вас ти нищо не даваш и се сърдиш и блъскаш Дани... Обясняваме кротко, нагледно, тя уж разбира, казва, че няма повече да прави така. Да, ама ние като отидем у тях и за 5 мин. настава ад, хем Деси е тази която настоява Дани да иде да си играят /не да сме се натресли нещо/. Дани не ходи да дърпа играчка, която тя е взела, а просто си харесва нещо на двора им и се заиграва с него. Нито блъска, нито хвърля, да кажем че това притеснява другото дете. Е да, ама в момента в който той пипне нещо - тя дотичва, започва да го дърпа и: "Не давам, не пипай, това е мое". Той пуска, отива при друга играчка - същата ситуация, ако ще да е една лопатка, или формичка за пясък. Последно се беше качил на колелото й и натиска там едни копченца да свирят музички и си седи. Деси дойде на секундата и понеже той не разбира от: "Слизай, махай ми се от колелото" направо го блъсна и той падна. Майка й се вбеси вече, скара се, качи я в къщата наказана 10-ина минути и "да си поговорят", на мен пък ми стана неудобно, че за пореден път й се карат заради моето дете, ама пък и Дани е малък и не мога да му обясня да не й пипа това и онова... Абе много тъпо положение.
След няколко часа обаче те идват у нас. Дани мъкне една негова играчка, която Деси иска и решава да си вземе директно изтръгвайки я от ръцете му. И в следващия момент моя синковец като си стисна количката, като я дръпна и със свободната ръка като я счепка за косата и я заскуба с всичка сила  , не мога да сваря да му отварям пръстите да измъкна госпожицата. За първи път прави подобно нещо и определено не искам да бъде системно поведение при него. Естествено не съм му казала: "Браво сине", скарах се. Но се чудя дали постъпи така, защото "му идва отвътре", или защото доста време понася точно такова отношение към себе си от въпросното момиченце и накрая се сети, че и той може да се отнася така с нея?

Ще бъда благодарна за всякакви мнения и съвети как да процедирам в бъдеще. Знам, че не звучи много добре, но доколкото мога - не искам да го събирам с деца с подобно поведение, защото или ще копира, или трябва те да го млатят пък аз да го натискам "да си трае", което не е решение...

златни сте, много благодаря

брулче, прояват да, но не всички, пак е до дете. според мен се проявява на различна възраст и единственото което може да се направи е именно това, да се обяснява на детето - че да, играчката е негова, но няма проблем да я даде на друго детенце да я види, след което ще я върне, то от своя страна ще си поиграе с чуждата ограчка и т.н.
Деси не е имала проблем, и от ръцете й дърпаха играчки по градинките и тя не реагираше, но детето си е такова, над нещата докато Елена беше един малък терминатор точно между 1 и 2г., не даваше нищо, блъскаше, скубеше, дереше абе ужас. Обяснявах много, без резултат естествено, след което просто я оставих ами да ти кажа дори не си спомням кога отмина този период, но отмина. Да, неудобно е, правиш забелжка, обясняваш и се надяваш да отмине периода, това е, няма какво да се направи друго.

И аз си мисля, че е до дете
Моето не дава да му пипнат играчка от ръцете, даже и чужда. Щом попадне в нейните ръце си е нейна. Започва едно дърпане, нареждане и викане. За около месец дори биеше. Сега поне не налага децата. Въпреки, че е малка, аз не спирам да обяснявам.
На моя приятелка детето е с 4 месеца по-голямо от София. До момента не съм го видяла да се кара за играчка. Все му взимат неговите, ама той е над нещата и не му пука
София и племенницата все го налазват и му взимат всичко, но той не протестира.

Чела съм, че трябва да караме деца до три години да си дават играчките когато те сами не желаят. Моето дете също не си ги даваше, пък не е като да не съм й говорила. Даже навън на площадката и пързалката я мислеше за нейна, само защото е отишла първа.
Апогеят беше когато нокаутира един зачатски младеж вкъщи, защото имаше неблагоразумието да й вземе количката за кукли.
Но и това отмина. Сега вече оставя гостите да си играят, пък тя иска да й пусна филмче.

Стефи, и аз се чудех как да ги връзвам, и си направих връзки от плата на пердето. Мислех да ги завързвам към стената с кука или с двойно залепващо, но се отказах и сега просто ги връзвам. Ще потърся снимка да кача.

сийче, там е работата, че аз не искам само да е вързано, а да е на страни прищипинао, оф, ще намеря снимка, че как го обясних, мани
в спалнята така съм си направила плътните пердета, с лента от плата и са привързани под средата леко, но в детската не това търся като ефект.
нещо подобно, защото пердето е едно, не е до земята, не е на цялата стена, а само на прозореца, който е почти квадратен:
http://spetskatalog.ru/dekor/bulgarian/zanaveski/vybor_zanavesok.html
просто да се придърпва леко

Стефи, а защо не пробваш да сложиш от детските закачалчици, които се залепят и за тях да връзваш с лента пердето.

мимс, ами и това го мислих, но пак трябва да го залепя на стената, а не ми се иска. тези магнитните си стоят на самото перде, дори не се прибира докрай, абе голяма драма имам

Стефке, вярно проблемът ти е сложен. 

Хубав ден на всички!

Дано да стане с магнит, ама ми се струва, че за да ти се получи това, което искаш, нещо метално трябва да имаш на стената, пробито или залепено, за да го тегли магнита натам.