Прясно от тази вечер:

Аз: Ти си най-доброто момченце на света!
Цецко: А ти си мамата на света!
после добави - И много те обичам!

Такава ми е душичка

Може да съм го споменавала преди и да се повтарям. Във фазата, когато ги учих на гърне. Малкият реве посреднощ и започва да бълнува. "Нинянке, няма чишаш гащите, тука, тука на йнето!. /Снежанке, няма да чишаш гащите, тука, тука на гърнето"

Цецко: А ти си мамата на света!
- И много те обичам!

Много сладко  

прясно от Елена, на морето сме, Еленка изчезва, т.е. изпуснахме я от поглед и не я виждаме, съответно тръгваме да я търсим. Намерихме я вътре в хотела, тръгнала към стаята, но не това е интересното. Момичетата от рецепцията я видели сама, че се мота нагоре надолу и я попитали - Как се казваш?, на което Елена отговаря - Ооо аз съм много малка и не знам, не мога да ви кажа как се казвам - и това на чист, правилен български език

Моят син на около три годинки ми казваше "Толкова те обичам, че чак ще съборя всичките къщи!" А когато го споменах на баща му пред него, за по-убедително добави  - "даже и дърветата". После последва: "Не викай - плашиш ме!" - същото като на Пешек сладурката, но явно е бил вече по-голям и  произнасяще правилно думите. Сега, на 5 години, когато получи това, което иска, смотолевва на бързо и доста престорено: "Ти си най-добрата майка /най-добрия татко/ на света!" Бисери, истински забавни, като в по-ранната възраст все по-рядко се чуват,/повече хитруване, шикалкавен и увъртане/, ама аз най-ценните съм си ги записала в едно тефтерче

Деси на СтефиЗ гледа филмче на iPad и е впечатлена от размера му:
- Този iPod с какво ли са го хранили, че е пораснал толкова?
--------
От младите мармоти:
- Царево се казва така, защото там продават царевица.
--------
Дани: Мъжът на феята е фейчо. А на вещицата вещиц ли е или вещик?
--------
Навън гъмжи от комари, баща им гони един, който се е промъкнал вътре. Дани:
- Тате, вместо да го убиваме, не може ли да отворим вратата да си излети?
--------
Слушат "Някой кара колело" на PIF и припяват. Стигат до "Дали магия бе...". Дими:
- Без "бе", тази дума не е хубава.
--------
В градината учат детска песничка за снега, част от текста е "Чакат ни игри, забави...". Диманка обаче и до днес настоява, че ги чакат игри "за баби".
--------
А сега вече сме на философска вълна. Вчера Дими ме заби с въпроса:
- Мамо, кой е по-силен - дядо Боже или вълшебниците?

Вчера се смях,не толкова заради бисера,колкото заради объркания словоред:
"Мене голям съм кака"

Баща му го вика:
- Ела да ти измия зъбите.
Андрей тича към шкафа с четката за зъби и пастата и вика:
- Чакай да взема зъбите /четката и пастата/. 

Когато лягаме вечер /за съжаление все още спи при нас / в повечето случаи иска да се мушне под завивката на баща си и там да заспи. В такива случаи се обръща към баща си и му казва:
- Тате, гвамата /двамата ще спят/. 

Трябва и аз да започна да ги записвам, защото са просто уникални и неподправени бисерите, но много бързо се забравят като дойдат следващите бисери.

Тук не съм се записвала, а е трябвало.

Напоследък Косьо (2год.) сипе доста бисери. Най-честото е, когато се заиграе с нещо и аз искам да го повикам да яде или пък, да излизаме:
 - Остави ме, имам работа.  или
 - Остави ме, не ме закачай, пречиш ми.

Като за двегодишно момче говори даже много добре, но все още си има пропуски. Вместо да каже уплаших се от, той казва само уплаших. И така се получава:
 - уплаших кучето
 - уплаших водата и т.н.

има и друго, но не е бисер, а постоянно ми се обяснява в любов:
 - Мамо, много обичам, чаак до Слънцето.

Ако го питаш, на колко е години, отговаря, че е на 4-5. така си е решил.

често говори за себе си в ж.р., защото така чува от сестра си. Например:
 - голяма съм, готова съм, много съм гладна и т.н.
научила съм го на въпроса: ти какво си на мама, да отговаря, че е "на мама щастие"!

малко от Михаела, но са стари.
аз: Мими, мама ще трябва скоро да си намери работа и също да ходи на работа.
тя: Мамо, ти мъж ли ще станеш?

Веднъж я вземам от майка ми и приканвам, да побърза, че имаме работа - да ходим да напазаруваме от Кауфланд.
 - Не! Аз искам да отидем да пазаруваме в Практикер.

И много старо:
 - Мими, как ти е водата в банята?
 - Ами боде. (превод: ами, добре.)

мемедже - чекмедже

Кокичето ме подсети с плашенето, едни от любимите ми бисери.
Решили са, че от думичката страхувам произлизат всички отстанали:
страшиш ме - плашиш ме
страховище - чудовище 

Тъкмо вчера, написах, че наш Гого не ражда вече бисери и той ме опровергал. Към обяд го поверих на леля му, за да отида на работа, след като го водих на лекар заради стомашно-чревно разстойство. Тъкмо се отдалечили от мене и той започнал да я информира какво му е, какво казала лекарката и че сега два дни ще трябва да спазва "хигиена", демек "диета".
А сега си спомних, че тъкмо беше проговорил навремето, казваше на спалнята "ляганата", а на фотоапарата "тиманото", т. е. "сниманото", а на осилите "осило-жило" и какво ли още не...

детенце носи захарен памук и моето момче отваря огромни очи и казва "мамо, мамо, виж ъъъъ иозов (розов) пух и прах"

Ивана като иска нещо да и се даде и казва мое ..еди какво си. Вчера си поиска хавлията по следният начин - мое червено . Учехме цветовете и показвах на нея, че това е червено.

Ха, моето дете имаше период в който на всички хавлии казваше - Йода. Ама това защото шантавата ѝ майка, като я видеше с онази бебешката хавлия, дето има качулка в единия край, ѝ викаше „Йодаааа“. И естествено детето реши, че на хавлията се казва така. И имахме - „мойто йода, на мама йодата ....“ и ей такива неща.

В градината учат детска песничка за снега, част от текста е "Чакат ни игри, забави...". Диманка обаче и до днес настоява, че ги чакат игри "за баби".

  Това ме подсети за един от нашите бисери... Обяснявам на малкия, че батко му Борко не може да излезе да си играят защото е на Аква парк. След половин час ме пита: Мамо, бати Бо.ко върна ли се от Няква парка?

Чудесия

3-ти рожден ден на Ели, подаръка-кукла. Доволна:"Мммм, аз такава отдавна не съм ползвала."

Прави ми прическа:"Мамо, много си хубава....ама аз съм по-хубава от тебе."

Тази вечер, с баба и говорят по телефона и чувам как и обяснява "ще стоя с тати. мама не иска да ме гледа"- (извод от търсенето ми на работа и ходене по интервюта)

Като по мъничка любимото ми беше "нагазима"- на магазина

Бисерчета- Благодародица, кържелии, теревизор, скопойно, зимя (змията)...

Пресен от днес:
Косьо за пореден път е болен и е на АБ от една седмица, но резултат от лечението - почти никакъв. Отчаяна съм и въздъхвам:
 - Ох, Косьо, къде да те водя и при кого вече не знам?
 - Ами на площадката! На люлки, пързалки, катерушки.

 

ха - ха, everything_possible,
този комплимент и моята щерка ми го прави същия.
А Малкия, като ми рече: "Мамо, много касива!" и се разтапям.

- То е същото като .... (нещо с което няма нищо общо)
- Как ще е същото, виж че е друго.
- Да, дуго е ама пиича (прилича).
Това го чувам честичко и ми напомня за брат ми. Неговия лаф като малък беше - „ Същото, съвсем същото, само малко по-различно“.