До сега не съм писала в тая тема, само ви чета, но историите с градинките ме заинтригуваха, а и имам две съвсем свежи случки.
Първата, която ще споделя, все още ме кара да треперя. Понеже аз работя, за малкия се грижи майка ми. Оня ден излизат сутринта на разходка, Мишлето заспива в количката, тя избира най-тихата градинка в квартала и на сянка чака детето да се наспи. В един момент чува крясъци, обръща се да види какво се случва и някакъв подплашен кон минава в галоп и влачейки каруца на половин метър от нея и количката. Опитвам се да не си задавам вече въпроса какво щеше да се случи, ако не се бяха разминали....Има и продължение - отива мъжа ми в инспектората да даде сигнал, те го пращат да напише жалба при кварталния полицай. Отива при полицая и той надълго и нашироко му обясняеа как няма смисъл от тая жалба, защото няма какво да се направи и.... Мъжа ми си тръгва безрезултатно. И не става въпрос за някое село все пак, където е нормално да има коне с каруци, става въпрос за квартал Дианабад в София. Аз нямам коментар...
Втората случка е също за градинка в квартала, която е пръпълнена с деца. До люлката има забравено шише с вода. В един момент идва едно хлапе, взима шишето и започва да пие. Всички започваме да се поглеждаме странно, почваме да се питаме на кого е детето и дали е негово шишето. От никъде не се показва родител, детето минава пред люлките, ние го дърпаме, за да не му разбият зъбите, катери се по катерушките, ние го държим, за да не се пребие и все очакваме отнякъде да се появи някой придружител. След около 15-тина минути пристига майка му и всички родители започват да се възмущават и да и правят забележки. Нейният отговор беше следния: "Аз си пия биричка и го наблюдавам от заведението (то е на около 50 метра). Той е на една година и два месеца, достатъчно голям е, за да се оправя сам, аз дойдох да му кажа да остави шишето, че не е негово ( след като 15 мин. детето постоянно го надигаше), ако падне, тук е меко и нищо няма да му стане, нас некой да не ни е пазИл като малки". При това изказване с груб просташки тон и ухилена пиянска физиономия, всички замлъкнахме и се отдалечихме от въпросната " майка".
Извинете ме за дългия пост, но аз наистина останах без думи и в двата случая, явно не ми достига интелигентността за такива ситуации.
Дано новата седмица не ми предлага такива емоции.