От една седмица вечер преди заспиване четем "Мери Попинз". Момченцето ми на /6 години и половина е очаровано/. Бърза да се приготви за сън, за да започнем да четем. Слуша с внимание, коментира. Той от малък е свикнал да му се четат много и различни книги, но за пръв път виждам вече някакво съзнателно привличане от героите, интерес към начина, по който са описани те, към диалозите. Спираме ме, за да покаже какво било изражението на Мери Попинз, когато е сърдита и мъмри децата или на някое от децата, в зависимост от настроението, което описва авторката. И на мене ми е много приятно и забавно.
Споделям, за да отбележа, че класиката в детската литература си е "класика" и явно издържа проверката на времето и на следващите поколения.
Вамислила съм да му потърся "Принцът и просякът", защото я нямаме в къщи. Мисля, че и тя е подходяща вече за негоата възраст, а защо не и "Том Сойер" след още малко време.