Добро начало на новата седмица!
Относно темата за детските градини, които в доста постинги от предишната тема бяха описани като къщата на семейство Адамс, но по-черно и страшно...
Противно на JBrul, пък, моите най-хубави спомени са от детската ми градина. Не че в училище и университета съм се чувствала зле, напротив. Но най-хубаво ми беше в градината. Още пазя множество ярки спомени от там - помня учителките, децата, игрите... И пак бяхме много деца, да уточня. Спяхме на походни легла, които се сгъваха и прибираха след сън. Детската градина беше в центъра на София, в стара кооперация, чиито апартаменти бяха пригодени, двор нямахме и ни водеха всяка сутрин и всеки следобед в близките софийски паркове - две по две, за ръчичка, по улиците на града. Беше нормално, естествено и учителите не го скатаваха (за разлика от сега, когато не им се занимава да изведат малките в огромния собствен озеленен двор на градината).
Не знам защо се настройвате една друга така негативно и се помпате от разкази на "майчета" по градинките. Вярно, че времената са други, но чак пък такава бруталност... Нито болестите са толкова страшни, нито адаптацията (разбира се, винаги ще има изключения, но не можем да ги приемаме тях за норма). Реват и боледуват децата навсякъде по света, когато за пръв път се отделят от майките си и тръгват на детска градина. Това е нормално и преминава.
Желая на всички успешна седмица, лека адаптация на новите деца в ясли и градини, по-малко боледуване и повече усмивки.