Здрава и спокойна седмица:)
В нас и тримата са болни вече:) Но никак не изглеждат недоволни, нали не ги водя на градина:) Алекс се буди на всеки час през ноща и ме моли да не го водя повече на градина. Сутрин като се събуди и види, че е светло става един тих и идва в моето легло да ме целува и прегръща. Усещам го как се страхува да не го заведа на градина:) Явно е решил, че на градина ходят само лошите деца, защото вчера ми бясняваше колко много слушал (не, че е истина
) и затова нямало да ходи в детската градинка:)
Никога не съм използвала ДГ като заплаха, когато не слушат или като наказание. Какво ли не му минава през главата на дребния хитрец:)
Ако в четвъртък са здрави ще ги водя и няма да се давам на емоциите. Може да не е правилно, но мен боледуването на децата не ме притеснява толкова, колкото адаптацията. Ще се разболяват, няма начин, но няма начин и да не ходят на градина. Не мога да си позволя да наема жена за всеки ден да ги гледа а аз вече немога да се справям сама с тях по цял ден. Научила съм ги едва на 2 песни, да не говорим, че време да седна да играя с тях имам 2 пъти в седмицата за по 30 минути.
И колкото и да "не им е харесало" в ДГ от събота насам все за там говорят. Как лелката била помогнала на Дани да си облече пижамата, Алекс показва как "гожата" му показала да си държи правилно лъжичката:) Никол е запомнила името поне на едно детенце и все за Божко говори (надявам се, че има такова момченце в групата им:).
От моята ДГ имам 2 или 3 спомена.
Първия е, че ме бяха пратили на градина с големи обувки и на една от разходките докато държа престилката на детенцето пред мен си изгубих обувката и бях много изплашена и много плаках. Аз не помня какво съм казала на госпожата но майка ми ми е разказвала, че съм и викала "ууу мари другарко, кундура ми падна"
До към 4 години ме гледаше баба ми на село и дълго след това вместо вилица, казвах върколица:)(и не само). Та другарката "рекла" да ми обърнат внимание на диалекта:)
Другият ми спомен е, като ми сложиха очила и за първи път трябваше децата да ме видят с тях. Много плаках и се молих на майка ми да ми ги махне преди да вляза за да не ми се смеят.
Друго от градината почти не помня, но ходех с желание и най-много обичах да идва да ме взима брат ми, особено зимата с шейната. Няма да забравя колко пъти е дърпал шейната по асфалта, защото снега е бил почти стопен, но аз си стоях доволна и увита в одеалото.
Мисля, че за моите деца градината е най-правилното и добро продължение на развитието им занапред.
Мише, дано бързо и лесно свикнат двамата мишока.
Успех и на всички други ученици:)
