Станимашки Рошко, ти какво така се заглеждаш по булчинските рокли? Пък си и момченце...Майка ти знае ли, а?
Пешек, благодарим за писмото! Още преди няколко дена го получихме, но чак сега мога да се включа.
Асеновград винаги ни е било много любимо място за разходки и за бягство в планината от ежедневието. И е просто на един хвърлей разстояние - точно там, където Тракия и Родопите се прегръщат. Градът наистина съчетава много чаровно облъскващото панелно градско със старите запазени улички; мистериозното и тайнственото от толкова многото параклисчета и църкви със закътаността и прохладата на гората горе и носещия се неудържим пек от ширналото се долу тракийско поле.
Много приятно място за разходки, за съгрешаване с пици и напитки по централните уютни улички, които водят нагоре към Асеновата крепост. Поемаш по извивките на река Чая, но тя остава да съпровожда шосето долу, в низкото, а пък ти се насочваш по пътя нагоре, където от пейка на пейка, от чешма до чешма и съпровождан от шума на гората, стигаш неусетно до Асеновата крепост над града.
И за какво ти е да ходиш по екзотични места, за да се издигнеш почти до небето и да се омаеш от зашеметяващата те гледка? Кой не обича Родопите? И си един такъв малък, мъничък и лилипутен пред божествената красота около теб. И тя ти е нужна, за да почерпиш от нейната сила, да се заредиш и да се усетиш почти равен и достоен на великолепието около теб. Не ти трябват екзотични места, защото Родопите са фантастична планина! А ако случиш да си на това място някъде почти към края на есента, но не още на самия и край, тогава рубинено-кърваво-златисто-кафяво-пурпурните пламъци около теб ще те погълнат и ще те омагьосан завинаги. Човекът е наистина изключително дребно и временно явление на земята.
После изпълнен с решителност да си по-човечен и с гърди изпълнени от възторг, се спускаш долу към града. Ако избереш да тръгнеш надясно, шосето ще те заведе и до Бачково. А какви поляни има около манастира! Ех! Ех!
А какво да правиш, когато си толкова млад и влюбен и нехаещ напълно за останалите? Когато е топла, пареща все още есен и когато баш са започнали да се пукат узрелите орехи и да приканват да бъде събран плодът им? Е, тогава хващаш пешия орехов път за Араповския манастир, който се намира на 6 км от Асановград в посока към Първомай. Манастирът носи името си от старото име на село Златовръх, което е било Арапово.
Сега едва ли ще се реша да измина пеша същия този маршрут в двете посоки. И едва ли причината е, че състоянието на прясно влюбен дава невероятно неразумни импулси за някакъв вид лични подвизи. Просто с годините ние все повече отегчително и битовистично се втречваме в това, което нямаме, а не черпим от онова, което имаме...
Съветвам ви да посетите манастира на всяка цена! Тези места не са само за вярващите в християнската религия хора, те са културно богатство на страната ни въобще.
И понеже календарно е вече пролет, макар и навън снегът да не се е стопил все още, ще ви сложа едно много нежно стихотворение на един любим поет, което да ви настрои за сезона.
Пролет
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!
(Никола Вапцаров)
Котешка Елора, прегръдки за теб!
Очакваме следващото писмо!